Решение № 2552 от 08.04.2013, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Решение гр. С., 8.04.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА при секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4411 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 124 ГПК и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК.

Ищците И.К.В. и Е. К. П. твърдят, че по наследство и реституция (ex lege по силата на ЗВСОНИ и ЗОЕГПНС) са собственици на ½ ид.ч. от магазин, находящ се на партерния етаж на триетажна външна къща на бул. В. № **, със застроена площ от 76, 03 кв.м., състоящ се от търговска зала, пробни кабини на второ ниво, коридор, санитарен възел, с представена схема и идентификатор ***, заедно с 9, 67 % ид.ч. от общите части на сградата и мястото, цялото с площ от 380 кв.м., съставляващо имот с пл. № 2, кв. 391, по плана на гр. С., м. Ц., с подробно описани съседи в исковата молба, с идентификатор на имота ***. Поддържат, че по отношение на този магазин не е проведена законосъобразна отчуждителна процедура и реституцията досежно същия настъпва по силата на самия закон. Посочено е, че без да е титуляр на правото на собственост, на 3.12.2004 г. ответникът „Т. – Т.” АД чрез замяна е прехвърлил на другия ответник „Х. Х.– І” АД 24/40 ид.ч. от описания магазин. При условията на евентуалност ищците твърдят, че са собственици на процесния имот по силата на добросъвестно давностно владение от 1994 г. Молят да се признае за установено по отношение на ответните дружества, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от описания имот. Претендират и отмяна на нотариален акт, с който е извършена замяната между ответниците.

Ответниците „Т. – Т.” АД и „Х. Х.– І” АД оспорват исковете.

Твърдят, че в случая се касае до два магазина – северен и южен, собственост преди отчуждаването на наследодателя на ищците М.Ю.. Сочат, че магазин с площ от 16 кв.м. е възстановен на ищците, но вторият магазин от външната къща – с площ от 24 кв. не е възстановен на наследниците на Ю.. Предвид извършено преустройство твърдят, че ищците са собственици само на 16/40 ид.ч. от преустроения магазин, целият с площ от 76, 03 кв.м. Останалите 24/40 ид.ч. не им принадлежат, а са собственост на „Х. Х. – І” АД. Оспорват и твърденията за изтекла придобивна давност в полза на ищците, като сочат, че в тяхна полза не е изтекъл срок от 5 години за добросъвестно владение, респ. 10 г. за недобросъвестно. Претендира да се постанови решение, с което да се признаят само частично правата на ищците.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От удостоверение от 23.10.2002 г. е видно, че М.И.

Ю. е оставил след смъртта си за свои наследници внучката си С. М. И. и ищците Е.

К. П. и И.К. В., също негови внуци, като деца на дъщеря му Н. М. Г..

Не се спори, че с крепостен акт наследодателя М.И.

Ю. е закупил през 1910 г. празно дворно място с площ от 374, 52 кв.м., в което според одобрения на 23.06.1911 г. архитектурен проект за къща, находяща се на ул. „М.Л.”, в гр. С., и издадения позволителен билет № 371/1911 г., е предвидено изграждане на жилищна сграда, разположена по лицето на дворното място, с два магазина на партерния етаж, три стълбищни клетки, две стаи, тоалетна и общо преддверие и коридори. Двата магазина са предвидени по лицето на сградата, всеки от тях със самостоятелен вход от улицата, както и с достъп до общото преддверие пред стълбищните клетки, посредством три броя вътрешни стъпала.

По-късно е бил одобрен нов архитектурен проект от 11.06.1914 г. за нова постройка на М.Ю., находяща се в гр. С., на ул. „В.” № ** с позволителен билет № 332/1914 г., според които е предвидена за изграждане триетажна сграда, разположена в дъното на същия имот, зад съществуващата вече сграда, построена по лицето на имота. Съгласно проекта, новата сградата е жилищна и се състои от сутерен и три жилищни етажа с по един апартамент на етаж, с еднакви разпределения.

Установява се, че с Министерско постановление № 77 от 4.08.1949 г. е извършено отчуждаване на имот на М.Ю., като според протокол - опис от 05.11.1949 г. се касае за обекти, в гр. С., на бул. „С.” № **, разположени в партера на външната къща - магазин 4/4 м., южния от входа на двора, две стаи зад магазините с вход откъм двора - коридор, стая - югоизточно изложение, стая - източно изложение. В протокола е посочено, че северната стена на магазина е разбита за свързване със съседния магазин. Приложен е и АДС № 1108/05.11.1949 г., с който е актуван за държавен (на основание ЗОЕГПНС) единият магазин и двете стаи зад магазините и първият етаж от външната къща на бул. „С.” № **, С., като е посочено, че външната къща се състои от партер с два магазина и две стаи зад тях, и два етажа с две жилищни помещения. Посочените помещения са описани и в Решение за отчуждаване от 09.12.1949 г. на Софийската комисия по чл. 11 от ЗОЕГПНС, като е отразено, че се отчуждават също и принадлежащите към тях съответни части от сградата, както и 17/100 ид.ч. от общите части на сградата и от мястото, ..., четиристайния апартамент в партера и четиристайния апартамент в първия етаж на вътрешната къща на бул.

„С.” № **, в гр. С.. В цитираното решение е вписано, че не се отчуждават магазина (парфюмерия), граничещ със сградата на Д.А., на бул. „С.” № **.

По делото е представен АДС № 6524/19.03.1970 г., с който е актуван за държавен имот, съставляващ магазин, на бул. „В.” № **, застроен на 16 кв.м., състоящ се от две помещения, със съответните идеални части от общите части на сградата и от мястото. В акта е отразено, че недвижимият имот е собственост на ДПУ „Ф.М.”, а като основание е посочена Заповед № 27/30.06.1961 г. на ИК на СГНС, писмо III 4606/27.ІХ.1969 г. на ДПУ „Ф.М." и чл. 21 от ПДИ, считано от 1961 г.

В оценителен протокол по рег. пр. № 270/1969 г. е дадена оценка на имота, с пл. № 2 от кв. 391, по плана на гр. С., м. „Ц.”, отреден по регулация, съгласно Заповед № 576/19.12.1969 г. „за административна сграда на Държавно търговско обединение", като е отбелязано, че отчужденият имот е собственост на М., Н. и Г. Ю.и и „С.". В документа е отразено още, че в дворното място е изградена масивна, ч.ж.б. жилищна постройка с магазин в партера, построена през 1911 г. в лицевата част на имота (посочена в т. 2) , както и построена през 1914 г. масивна, ч.ж.б. постройка, в дъното на имота (посочена в т. 3). Протоколът съдържа оценка на магазин от 87 куб.м., находящ се в лицевата къща, магазин от 106 куб.м., находящ се в лицевата къща и магазин от 80 куб.м., находящ се в лицевата къща. В същото време, според структуриране на документа с точки и подточки от римски и арабски цифри, оценката на част от магазин от 80 куб.м. (посочен, че се намира в лицевата сграда) може да се отнесе към жилищната сграда в дъното на имота, собственост на Г. Ю..

Представен е акт № 6672 от 20.08.1970 г., изготвен във връзка с рег.пр. № 270/69 и § 100 от ППЗПИНМ за одържавяване на триетажните масивни жилищни постройки в лицевата част и в дъното на имот на ул. В. № **, заедно с дворно място от около 375 кв.м., съставляващо им.пл. № 2, кв. 391, м. Ц., за административна сграда.

Видно от Заповед № РД-57-1186 от 6.04.1993 г. на кмета на С. е наредено да се отпише от актовите книги акт № 1108 от 5.11.1949 г. и да се предаде на наследниците на М.И.

Ю. владението върху един магазин, двете стаи зад магазините, първия етаж от външна сграда, както и партерния и първия етаж от вътрешната сграда на бул. В. № **, заедно с принадлежащите им ид.ч. от общите части на сградата и мястото.

Във връзка със заснемане за узаконяване, през март

1998 г. е изготвен архитектурен проект за магазин „Аркадия”, бул. „В.” № **, от който е видно, че преустроеният магазин се намира във външната сграда на същия адрес и се състои от една търговска зала, пробни кабини, коридор и санитарен възел. Приложен е и Акт за узаконяване № 51/16.07.1999 г., издаден от Главния архитект на Район „С.”, с който се узаконява „преустройство на магазин в магазин за дрехи, на бул. „В.” № **”.

Депозирани са доказателства, касаещи въпросите по преобразуването на ответника „Т.-Т.” АД.

Представени са договори за наем на магазинното помещение на бул. В. с наемодатели М. П., И. В. и Е.П. и различни дружества като наематели.

С н.а. № 168, от 3.12.2004 г. на нотариус Е. П., с район СРС, ответникът „Т.-Т.” АД е прехвърлил на „Х. Х. – 1” АД собствените си 24/40 ид.ч. от магазин, находящ се в партерния етаж на триетажна външна къща на бул. В. № **, с площ от 76, 03 кв.м., състоящ се от търговска зала с площ от 40, 30 кв.м., второ ниво с пробни кабини с площ от 14, 10 кв.м., коридор с площ от 2,50 кв.м. санитарен възел с площ от 1, 96 кв.м., при съседи запад – бул. В., юг – двор, север – калканна стена, изток – две помещения собственост на наследниците на М.Ю., заедно с 9, 67 % от идеалните части от общите части на сградата и от УПИ с площ от 380 кв.м., съставляващ имот пл. № 2, кв. 391.

По делото е приета СТЕ, която съдът изцяло кредитира, като подробна, изчерпателна, задълбочена и компетентна. Същата е дала становище, че съгласно архитектурния проект от 1911 г. на сегашния бул. В.

№ ** е било предвидено изграждане на сграда с два магазина - единият разположен в югозападния ъгъл на партерния етаж, с размери 4,00/4,65 м., светла площ от 18, 60 кв.м. и със застроена площ от 24,** кв.м, (при граници от запад - бул. „В.”, от север - вторият магазин, от изток - вътрешно преддверие и южното стълбище на сградата, от юг – двор), а вторият - разположен в северозападния ъгъл на партерния етаж с размери 4,00/4,28 м., светла площ от 17,12 кв.м. и със застроена площ от 22,84 кв.м. (от запад - бул. „В.”, от север - калкан към съседната сграда на бул. „В.”, от изток - вътрешно преддверие и северното стълбище на сградата, от юг - втория магазин). Изтъкнато е, че тези два магазина са идентични с търговската зала на описания в исковата молба процесен магазин, имаща площ от 40,30 кв.м.

При извършения оглед на място вещото лице е установило, че към настоящия момент предвидените в проекта от 1911 г. два магазина във външната сграда на партерния етаж са обединени в един магазин, състоящ се от две търговски зали, като понастоящем е включено и второ ниво с пробни кабини, с достъп от двете търговски зали посредством 4 бр. вътрешни стълби и санитарен възел, с обща застроена площ от около 76,03 кв.м. и със застроена кубатура от 254,00 куб.м. Допълнително е изградена тоалетна, която не съществува в архитектурния проект от 1911 г. Посочено е, че магазинът напълно съответства на обекта, узаконен с акт за узаконяване № 51/16.07.1999 г. Визира се още, че отчужденият магазин по ЗОЕГПНС, с площ от 16 кв.м. (4/4м), находящ се във външната сграда, е идентичен с магазина, възстановен по ЗВСОНИ и деактуван със Заповед № РД-57-1186/06.04.1993 г. на Кмета на С..

Вещото лице М., като е съобразила, че в отчуждителната преписка по ЗОЕГПНС е посочено, че не е отчужден северния магазин (парфюмерия), разположен на калкан със съседната от север сграда, собственост на Д.А., е дала становище, че с Решението от 09.12.1949 г. по ЗОЕГПНС е отчужден южният магазин, заедно с двете стаи зад магазините, т.е. югозападната част от процесния магазин, представляваща към настоящия момент югозападната част от търговска зала на същия. Съобразено е, че няма посочване на границите на отчуждения магазин, но предвид отбелязването, че северната стена на магазина е разбита за свързване със съседния магазин, то следва да се приеме, че от север отчуждения магазин граничи също с магазин.

Вещото лице е дало становище, че с оглед данните в оценителния протокол от 27.12.1969 г., визиращи само кубатурите на магазините, не може да се идентифицират същите, още повече, че с оглед тези данни ще се получат магазини с много по-големи площи от тези по проекта от 1911 г.

Експертът е направил заключение, че посочения държавен магазин с кубатура от 106 куб.м. съставлява югозападната част от процесния магазин, със застроена площ от 76,03 кв.м.