Решение № 315 от 16.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Варна, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20253110201763 по описа за 2025 година Образувано по жалба на М. А. М. против НП №25-0442000255/31.03.2025г. на Н.к с.р в ОД МВР- В., 4 РПУ с което на въззивника е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

С жалбата се твърди, че в хода на адм.производство има допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание въззивника се представлява от процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована не се явява представил.

Постъпили са писмени бележки, в които са изложени съображения за това, че жалбата е неоснователна и се иска постановлението да бъде потвърдено. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.01.2025г. в село П.ч, обл.В.възз.М. управлявал собственият си л.а. с 1

ДК№ **. При управлението на л.а. възз.М. нарушил правилата за движение и блъснал сруго МПС, поради което бил подаден сигнал до органите на полицията. На место пристигнали полицейски служители между, които свид.

В.. Те снели обяснения от присъстващите лица, установили автомобилите и извършили проверка на водача възз.М.. Полицейските служители извършили проверка на документите на водача и му указали, че следва да се извърши проверка с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества. Въззивникът привидно не отказал да даде проба за употреба на наркотични вещества и коректно дал такава. Пробата била с отрицателен резултата. Категорично отказал да даде проба да употреба на алкохол.

Поради това полицейските служители преценили, че следва да се издадат АУАН, в който е отразено, че на 18.01.2025г. около 19.00 часа в село Попович, обл.Варна въззивникът управлявал лек автомобил с ДК№ СА0211ХТ, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510/АRDM-0233 за установяване употреба на алкохол в издишания въздух с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, вр.с чл.174, ал.3 от ЗДвП. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 0165129. Въззивнък М. бил отведен за даване на кръвна проба в МБАЛ „Св.

А.“-В., където категорично отказал даването на кръвна проба.

Жалбоподателят е заявил, че няма възражения по АУАН, като такива в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили.

Въз основа на съставения акт, административно наказващия орган е издал процесното НП, като е възприел изцяло констатациите, описани в него и е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, вр.с чл.174, ал.3 от ЗДвП и основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, чл.157, ал.3 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лева и лишаване от управление на МПС за срок от 2 /две/ години, както и на основание чл.157, ал.3 от ЗДвП и Наредба Iз-1959 са отнети 12 к.т.

В съдебното заседание бе разпитан актосъставителят В., който сочи, че е пристигнал на место по сигнал. В хода на проверката установил по свидетелски показания управление на МПС от страна на възз.М., както и настъпило ПТП. Направил снимки на автомобилите. На въззивника предложил извършването на проба за употреба на алкохол, но той категорично отказал.

2

Съдът допусна до разпит свид.Г.ев, който не е възприел случващо се и управлението на автомобила. Наблюдавал е развилия се скандал едва след като лицата са започвали да викат и да си разменят удари. Този свидетел не е възприел случващото се от самото начало и не може да даде показания за този отрязък от време.

Съдът разпита свид.И. очевидец на случилото се. В показанията си свидетелката сочи, че след като през деня възз.М. употребил алкохол и в покъсните часове на деня предприел управление на личния си автомобил, при което допуснал ПТП с незначителни щети. Сочи за умишлено причинено ПТП. Поради това възникнал скандал и множество лица правили опити да възпрат М. да управлява автомобил. Присъстващо лице успяло да вземе ключовете на автомобила управляван от М. и то този начин препречили възможността му да продължи да управлява автомобила. В последствие органите на полицията извършили проверката на место. Свиделката сочи на възникнал конфликт на место.

Съдът напълно кредитира показанията на тази свидетелка, като безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото, кореспондиращи със събраните писмени доказателства. Съдът допусна до разпит и свид.Ю.. В показанията си сочи, че е възприел как възз.М. след като е употребил алкохол се качва в автомобила си и го привежда в движение. След като потегля с автомобила изминава разстояние, извършва маневра при която блъска набллизо паркиран друг автомобил. След това се е развил скандал, при който възз.М. бил агресивен. Малко по-късно пристигнали полицейски служители.

Съдът напълно кредитира показанията на този свидетел, като безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото, кореспондиращи със събраните писмени доказателства.

По искане на защитата съдът до пусна до разпит свид.М.а, майка на въззивника. Тя сочи, че е възприела случилото се след като е чула викове и разправия и не може да посочи какво се е случило преди това и защо е възникнало случващото се. Поради това съдът приема, че тя не е могла да възприеме управлението на МПС, тъй като не се намирала на место.

При анализ на свидетелските показания на незаинтересованите от изхода на делото свидетели съдът приема, че в процесния ден възз.М. е привел в движение собственият си лек автомобил, като при управлението му е 3 допуснал и леко ПТП, за което има представени снимки и протокол от ПТП.

Липсват обстоятелства, въз основа на които да се счита, че свидетелите са заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото, или пък между тях и М. да има отношения, пораждащи съмнение в безпристрастността им.

Поради това и съдът напълно приема обстоятелството, че възз.М. е управлявал процесния ден лек автомобил. След установяване на случващото се полицейските служители поискали от него извършването на проверка за употреба на алкохол, но той категорично отказал. По изложените съображения съдът приема за безспорно установено, че в случая възз.М. има качеството на "водач" по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП , като същият е бил възприет да управлява МПС от св. Ю. и И., които са го възприели да привежда в движение и да извършва маневри с автомобила си, при който е причинил щета на друг автомобил и то напълно целенасочено. За безспорно установен се приема и отказа на въззивника да бъде тестван за употреба на алкохол.

Отказът да бъде тестван на место с техническо средство за наличие на алкохол било основание да се издаде на въззивника талон за изпращане на медицинско изследване. Възз.М. е бил отведен в МБАЛ „Св. А.“-В. за даване на кръвна проба. Там бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол, като в него възз.М. собственоръчно записал отказът си да даде проба за изследване.

Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по реда на този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е съставен редовно, така че обвързва по задължителен начин АНО при постановяване на НП. Наказаното лице е следвало освен да възрази срещу АУАН пред АНО, също така и да ангажира или поиска събирането на доказателства, оборващи отразеното в АУАН, тъй като доказателствената тежест е негова.

Фактическата обстановка се потвърждава от разпитания в съдебно заседание свидетели и представените по делото писмени доказателства.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон.

По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на 4 акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН.

Актът за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП, като след задълбочено изследване на обстоятелствата на извършването му е дал правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл.

43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено.

Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана АУАН и е наложил наказание за извършеното нарушение във фиксираният размер определен в санкцията на закона. Съдът счете, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, а наложените за него наказания в са съобразени с тежестта на осъщественото нарушение и са съответни на извършеното и в пълнота ще постигнат целите както на специалната, така и на генералната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН.

Изпълнителното деяние „управление на МПС” включва всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици /Виж Постановление на пленума на ВС на Р Б. №1 от 1983 година/. Доколкото са безспорни доказателствата, че въззивника е управлявал автомобила, извършените от него действия са тези по привеждането му в движение и това не е оборено по надлежният ред, то съдът приема, че действително на посочената дата той е управлявал лек автомобил.

Той е оказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за управление под въздействие на алкохол и това е обективирано в издаденият АУАН и този факт не е спорен между страните. Спор между страните по 5 обстоятелството управлявал ли е въззивника автомобил няма. Тези факти не са оборени от въззивната страна.

Разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. За съставомерността на санкционираното деяние е достатъчно водач на моторно превозно средство да обективира отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, какъвто безспорно е обективиран в съдържанието на АУАН и НП и се установява по безспорен начин от доказателствата по делото.

Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние: 1) отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества и 2) не изпълнение от страна на водача на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Действащата към датата на процесното деяние редакция на чл. 174, ал. 3 ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) предвижда, че "водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. " Разпоредбата е формулирана така, че да обхваща в хипотезата си няколко алтернативни нарушения, диференцирани помежду си с различните свои субекти и изпълнителни деяния, за които кумулативно са предвидени две административни наказания, еднакви по видове и размери за всички тези нарушения.