Решение № 5477 от 06.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5477 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20211110133915 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по искова молба на Ц. Т. Т. против С... към МВР, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 178, ал. 1. т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2080 лв. – възнаграждение за положен извънреден труд за периода 31.08.2018 г. – 30.09.2020 г., формиран след преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 500.00 лв. – мораторна лихва за периода 01.01.2019 г. – до 14.06.2021 г.

Ищецът Ц. Т. Т – С твърди, че е в служебно правоотношение с ответника, по което е изпълнявал служебните си задължения на 24-часови смени, при сумирано отчитане на работното време на тримесечен отчетен период. Сочи, че в периода 31.08.2018 г. – 30.09.2020 г. е положил 182 часа нощен труд /между 22,00 часа и 06,00 часа/, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 208 часа дневен труд, което води до 208 часа положен извънреден труд, за който не му е заплащано полагащото се допълнително възнаграждение. Твърди, че за положения извънреден труд му се дължи парично възнаграждение в общ размер на 2 080 лева, което следвало да бъде платено поотделно за всяко тримесечие след изтичането му. Ето защо претендира същото, заедно със законната лихва от 15.06.2021 г. до погасяване, както и мораторна лихва в размер на 500,00 лева, считано от 1 – число на месеца, следващ тримесечието, или общо за периода от 01.01.2019 г. до 14.06.2021 г. Претендира сторените разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете, като поддържа, че за служители по служебни правоотношения по ЗМВР не намира приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, респективно предвиденият в чл. 9 от Наредбата увеличаващ коефициент при определяне продължителността на нощния труд. Твърди още, че за всеки отработен час през нощта на държавните служители се изплаща възнаграждение за нощен труд, както и че те са компенсирани с други възнаграждения, обезщетения и отпуски. Оспорва ищецът да е положил 182 часа нощен труд в процесния период, както и размера на възнаграждението.

1

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 178, ал. 1. т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 178, ал. 1. т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че през процесния период между страните е било налично служебно правоотношение, по силата на което е престирал труд на длъжност полицейски инспектор IV степен /дежурен/ в група „Оперативна дежурна част“ към 03 РУ при СДВР, че е положил извънреден труд, неговата продължителност и размера на дължимото се обезщетение за положения извънреден труд.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже пълно и главно плащане на положения извънреден труд.

От приложените по делото протоколи за нощен труд се установява, че през исковия период ищецът е престирал труд на длъжност полицейски служител в 03РУ – СДВР за периода 31.08.2018 г. – 30.09.2020 г.

Спорно между страните е налице ли е правно основание положеният от ищеца нощен труд, на основание чл. 9, ал. 2 Наредба за структурата и организацията на работната заплата, да бъде преизчислен с коефициент 1,143.

По въпроса е постановено Тълкувателно решение от 1 5.03.2020 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГК, в което се приема, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. На основание чл.130, ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

В чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата е прието, че „при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място“.

Съотношението между продължителността на дневното и нощно време е 8:7, при което математическо уравнение се получава коефициент 1.143. Този коефициент е приложим и относим към чл. 140, ал. 1 КТ, която норма урежда максимална продължителност от 7 часа нощен труд за лицата работещи на трудово правоотношение.

Това преизчисляване има за цел тези 7 часа да бъдат изравнени с продължителността на дневния труд – 8 часа, като този механизъм е намерил израз в чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, която норма регламентира изравняването на нощния и дневния труд, чрез умножаване на нощните часове положен труд 7 х 1.143, при което се получава търсеното изравняване на нощния и дневния труд Въпросът намира ли приложение норма на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата за положения от ищеца нощен труд за процесния период е намерил разрешение в Тълкувателно решение от 15.03.2020 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГК.

2

Както се установи, а и не е спорно по делото, ищецът работи в МВР като полицейски служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. В ал. 2 на чл. 142 ЗМВР е законоустановено изрично, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда със ЗМВР, който специален закон регламентира служебните правоотношение на полицейските служители.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според ал. 3 на същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24 часови смени се установява сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. За разлика от чл.

140, ал. 1 КТ, в която норма е предвидена максимална продължителност на нощния труд за лицата работещи по трудови правоотношения, в специалния закон /ЗМВР/ е налице изрична материалноправна разпоредба, регламентираща максималната продължителност на нощния труд за полицейските служители - 8 часа. От изложеното следва, че е поставен знак за равенство между максималната продължителност на полагания от служители на МВР дневен и нощен труд, а именно 8:8.

Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по – голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал.

9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове – наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на 4 работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР, законодателя е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др. Доколкото правната регламентация на ЗМВР не урежда различна продължителност на дневния и нощния труд не е налице правно основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд от 8 часа на смяна в дневен такъв. При преизчисляване на положен нощен труд от 8 часа с коефициент 1.143 се получава 9.144, тоест ще се получи разминаване между продължителността на полагания от служителите на МВР дневен и нощен труд, който резултат е в колизия с целите на чл. 9, ал. 2 от процесната наредба.

На следващо място в чл. 188, ал. 2 ЗМВР е прието, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по 3

Кодекса на труда. Логическото тълкуване на цитираната норма, обуславя извода, че това препращане е само към Глава XV от КТ – „СПЕЦИАЛНА ЗАКРИЛА НА НЯКОИ КАТЕГОРИИ РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ“. Нормата на чл. 140, ал. 1 КТ е в Глава VII „РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ“, респективно същата не намира приложение за служителите на МВР.

Съгласно нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е прието, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. В алинея 2 са посочени и предпоставките за изплащане на тези допълнителни възнаграждения, а именно прието е, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. При тази формулировка на чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР следва извода, че за да се изплати допълнително възнаграждение за положен нощен труд е налице необходимост от приета наредба, уреждаща условия и реда за изплащането му и заповед на Министъра на вътрешните работи, която индивидуализира размера на това допълнително възнаграждение.