Определение № 876 от 16.06.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 876 гр. Варна, 16.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20243100900720 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536 срещу С. К. К., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени искове за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми по сключен между ищеца като кредитодател и ответника като солидарен длъжник на кредитополучателя „М И С Стил България“ ЕООД, ЕИК

201220250 договор за банков револвиращ кредит

№

****/***/********/31.10.2019 год. при общи условия, изменен с анекс № */12.11.2020 год. и анекс № */07.01.2021 год.:

94 000 лв. – изискуема главница, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2022 год. до окончателното изплащане на задължението;

5 950,94 лв. – договорна лихва върху редовната главница от 94 000 лв. за периода 20.09.2021 год. – 09.06.2022 год.

1 435,70 лв. – договорна лихва върху просрочена главница за периода 23.03.2022 год. – 09.06.2022 год.;

3 433,61 лв. – наказателна лихва при просрочие за периода 20.09.2021 год. – 09.06.2022 год.;

391,67 лв. – просрочена лихва (мирация) за периода 20.11.2020 год. – 20.12.2020 год.

705,00 лв. - комисионна за управление на кредита, начислявана за периода 01.11.2020 год. – 31.10.2021 год., на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ , за които вземания е издадена заповед № ****/08.08.2022 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № ****/08.08.2022 год. по ч. гр. д. № 7476/2022 год. по описа на ВРС, 50-ти състав.

По предварителните въпроси:

С разпореждане № 378/21.01.2025 год., постановено по делото, съдът е приел, че спорът подлежи на разглеждане по реда на глава XIII от ГПК – 1

„Основно производство“.

Доколкото в отговора на исковата молба са наведени твърдения за наличието на потребителско качество у ответника, на страните следва да бъде указано, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

По доказателствата:

Съдът намира, че представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат допуснати до приемане в открито съдебно заседание като допустими и относими към предмета на спора.

Доказателствата на л. 22-24 обаче не са надлежно заверени по реда на чл. 183, ал. 2 ГПК, поради което на страната следва да бъдат дадени указания за удостоверяване на съответствието им с оригинала до първо съдебно заседание, като същата следва да бъде предупредена, че в случай че това не бъде сторено, документите ще бъдат изключени от доказателствения материал.

Допустимо и относимо към него е и ищцовото искане за провеждане на ССчЕ с оглед възраженията, наведени в отговора на исковата молба. Съдът счита за неоснователно искането на ответника за провеждане на експертизата едва след изяснява на всички релевантни въпроси по предмета на спора, доколкото с въпросната експертиза ищецът се стреми да докаже именно тях.

Към доказателствения материал следва да бъде приобщено и служебно изисканото ч. гр. д. № 7476/2022 год. на ВРС – 50 състав.

СЪДЪТ счита, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.

СЪДЪТ намира, че настоящото определение следва да се съобщи на страните, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявени от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536 срещу С. К. К., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени искове за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми по сключен между ищеца като кредитодател и ответника като солидарен длъжник на кредитополучателя „М И С Стил България“ ЕООД, ЕИК

201220250 договор за банков револвиращ кредит

№

****/***/********/31.10.2019 год. при общи условия, изменен с анекс № 2

*/12.11.2020 год. и анекс № */07.01.2021 год.:

94 000 лв. – изискуема главница, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2022 год. до окончателното изплащане на задължението;

5 950,94 лв. – договорна лихва върху редовната главница от 94 000 лв. за периода 20.09.2021 год. – 09.06.2022 год.

1 435,70 лв. – договорна лихва върху просрочена главница за периода 23.03.2022 год. – 09.06.2022 год.;

3 433,61 лв. – наказателна лихва при просрочие за периода 20.09.2021 год. – 09.06.2022 год.;

391,67 лв. – просрочена лихва (мирация) за периода 20.11.2020 год. – 20.12.2020 год.

705,00 лв. - комисионна за управление на кредита, начислявана за периода 01.11.2020 год. – 31.10.2021 год., на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ , за които вземания е издадена заповед № ****/08.08.2022 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № ****/08.08.2022 год. по ч. гр. д. № 7476/2022 год. по описа на ВРС, 50-ти състав.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на глава XII I от ГПК – „Основно производство”.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Ищецът твърди, че на между него, в качеството му на кредитодател, и ответника, в качеството му на солидарен длъжник на кредитополучателя – „М И С Стил България“ ЕООД, ЕИК 201220250 е сключен договор за банков револвиращ кредит № ****/***/********/31.10.2019 год. при общи условия, по силата на който ищецът предоставя на кредитополучателя главница в размер на 100 000 лв. за оборотни средства за закупуване на стоки и материали за основната търговска дейност на дружеството при годишен лихвен процент, начисляван върху редовната главница в рамките на всеки период на олихвяване от 31.10.2019 год. до 31.10.2021 год. Към датата на сключване на договора той е 5,0 %.

Сочи се, че в чл. 4.2 от договора е уговорен лихвен процент, начисляван върху просрочена главница за срока на просрочието, формиран като сбор от приложимия към датата на просрочие годишен лихвен процент за редовен дълг по чл. 4.1 и надбавка за просрочие от 2%.

Според чл. 4.3, кредитополучателят дължи и наказателна лихва при просрочие формирана като фиксиран лихвен процент от 5,0 %, начисляван върху наличния кредит, при просрочие на лихва или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг.

Твърди се, че в договора е уговорено кредитополучателят да погасява лихвите за редовен дълг на 20-то число на съответния месец – чл. 7.2, както и че съгласно чл. 7.3 лихвите по чл. 4.2 и чл. 4.3 са незабавно изискуеми. Излага се, че според чл. 7.1 от съглашението крайният срок за издължаване е 3

31.10.2021 год., като в чл. 7.1.1 е определено, че считано от 20.11.2019 год. главницата следва да бъде заплатена на 12 месечни вноски, 11 от които на стойност 1000 лв. дължими на съответното падежно число, и една последна вноска от 89 000 лв., дължима на 31.10.2021 год.

Ищцовото дружество заявява, че договорът е изменен с Анекс № */12.11.2020 год., според § 1 от който размерът на главницата е намален до 94 000 лв.

С оглед уговорения в чл. 4.1 а годишен лихвен процент, начисляван върху редовна главница в рамките на всеки период на олихвяване от 12.11.2020 год. до 31.10.2021 год., ищецът счита, че за периода 20.09.2021 год.

– 09.06.2022 год. ответникът му дължи лихва върху редовната главница от 5 950,94 лв.

На база предвидения в чл. 4.2 от договора лихвен процент, начисляван върху просрочената главница за срока на просрочието, дължимата за периода 23.03.2022 год. – 09.06.2022 год. лихва за просрочие възлиза на 1 435,70 лв.

Ищецът претендира и наказателна лихва за просрочие от 3 433,61 лв., начислявана на основание чл. 4.3 от договора за периода от 20.09.2021 год. до 09.06.2022 год.

Излага се, че към договора е сключен Анекс № */07.01.2021 год. в § 1, т.

7 от който крайният срок за погасяване на кредита е отложен за 31.07.2022 г., като цялата заета сума от 94 000 лв. следва да бъде заплатена наведнъж.

С § 3, т. 2 от Анекс № 2, за периода от 20.12.2020 год. до 20.08.2021 год. е въведен гратисен период за дължимите лихви за редовен дълг по чл. 4.1 от договора и такива не са начислявани. Последната незаплатена лихва върху редовната главница преди този период е счетоводно отбелязана като „лихва миграция“, възлиза на претендирания размер от 391,67 лв. и е начислявана за периода от 20.11.2020 год. до 20.12.2020 год.

Сочи, че в § 2 от Анекс № 2 е уговорено начисляването на комисионна за управление на кредита в размер на 0,75 % от главницата от 94 000 лв., поради което счита за дължима и сумата от 705,00 лв. за периода от 01.11.2020 год. до 31.10.2021 год.

Ищецът излага, че доколкото кредитополучателя и ответникът са спрели са преустановили дължимите погашения, то той им е изпратил покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, надлежно връчени и на двете лица. Пояснява и че падежът на кредита е настъпил на 31.07.2022 год. Преди това, на 10.06.2022 год., по негово заявление срещу въпросните две лица е образувано ч. гр. д. 7476/2022 год. на ВРС, по което са издадени заповед за изпълнение № ****/08.008.2022 год. по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № ****/08.08.2022 год. касателно процесните суми.

Изпълнителният титул е присъединен към образувано по-рано срещу същите длъжници ИД № ***/2022 год. на ЧСИ рег. № 718 в КЧСИ. Доколкото връчването на заповедта и изпълнителния лист е извършено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, то след указания на ВРС, ищецът депозира исковата молба, с която 4 е сезиран настоящият състав.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК , ответникът, чрез назначен особен представител депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост на исковете, но ги оспорва по основание и размер и моли за тяхното отхвърляне.

По същество оспорва, че не е ясно дали, кога и по какъв начин му е предоставена процесната главница, дали същата е реално ползвана от него, както и дали са правени някакви погашения, в какъв размер са те и точно какви задължения са погасявани с тях – главница, лихви, разноски, др.

Изхождайки от постановките на т. 18 от ТР №4/18.06.2014 год. по тълк. дело № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС, ответникът твърди, че липсват годни доказателства относно надлежното уведомяване на кредитополучател и солидарния му длъжник за обявяването на задълженията за предсрочно изискуеми, а в евентуалност - в случай на редовно уведомяване – как и по какъв начин е било сторено това. Сочи и че липсват такива относно датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение с оглед обстоятелството, че изискуемостта настъпва с изтичане на срока за доброволно престиране.