Решение № 754 от 16.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20258002100067 по описа за 2025 година и съобрази следното

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Разглежда се касационната жалба на Е. Б. Д., представлявана от адв.К. Б., с която е обжалвано решение № 2 от 03.01.2024г по в.гр. д. № 1741/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта,с която при потвърждаване на решение № 263481 от 14.12.2022год., постановено по гр.д.№ 5757/2017 год. по описа на СГС, ГО, 21-ви състав ,по същество е отхвърлена исковата претенция на касаторката по реда на чл.2в ,ал.1 т.2 ЗОДОВ за обезщетение на понесени имуществени и неимуществени вреди от ищцата като вложител с гарантиран влог ,който не е бил изплатен до гарантирания размер свовременно поради допуснато нарушение на правото на ЕС,като за имуществените вреди искът е уважен частично,за неимуществените е отхвърлен изцяло. Исковата молба е постъпила в Софийски градски съд на 10.05.2017г., при предявяването претенцията е основана на чл.4,§ 3 от Договора за Европейски съюз и исковете са разгледани на въззивна инстанция съгласно правилото на §6, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ /Обн.ДВ бр.94/2019г/.Обжалва се отхвърленето на иска за разликата над присъдените 7 044.40 лева до размера на поисканите 8000лв, ангажираната отговорност единствено на Народно събрание на Република България да заплати обезщетението по частично уважения иск , както и отхвърлянето му изцяло по 1 отношение на останалите привлечени ответници включително потвърденото отхвърляне на иска в частта за претендираните неимуществени вреди и лихви върху обезщетението изцяло, по отношение на всички конституирани ответници .

С потвърденото първоинстанционното решение е присъдена сумата от 7 044.40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на законна лихва за периода от 28.07.2014 год. до 03.12.2014 год. върху сумата от 196 000 лева ,установена като гарантиран размер на влог на ищцата в „Корпоративна търговска банка” подлежащ на изплащане към началото на този период ,като въззивният съд е приел ,че при съществено нарушение на правото на ЕС претендираната вреда е причинена от неправилно транспониране на Директива № 94/19/ЕС във вътрешното право на Република България чрез законодателен акт В тази част,съгласно определение №3324 от 25.06.2025г на настоящия състав на ВКС въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. Искът по отношение на първия привлечен ответник е отхвърлен за разликата до пълния размер от 8000 лева въз основа на приета съдебно-счетоводна експертиза,а срещу ответника Българска народна банка изцяло ,поради което същите искове са разгледани и отхвърлени срещу евентуално посочен ответник - Фонд за гарантиране на влоговете в банките.Първоинстанционното решение е потвърдено в частта,с която са отхвърлени предявените срещу ответниците Народно събрание на Република България и Българска народна банка (БНБ), както и по отношение на евентуалния ответник Фонд за гарантиране на влоговете в банките(ФГВБ) , искове с правно основание чл.2в от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева,причинени от неправилно транспониране на Директива № 94/19/ЕС във вътрешното право на Република България чрез законодателен акт на Народното събрание и неприлагане пряко на Директивата от Българска народна банка,заедно с иск на основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху тази сума за периода от 25.07.2014 г. до 28.04.2017 г. в размер на 14 000 лева.С решението са разпределени и разноските по делото,като ищцата е осъдена да заплати на ответника Фонд за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) торени във въззивното производство разноски за адвокат в размер на 2690лв., като с определение №1276 от 26.04 2024г, постановено по реда на чл.248,ал.1 ГПК без уважение е оставено искането на ищцовата страна за изменение на решението в тази част.Срещу определението е постъпила частна жалба от Е. Б. Д., представлявана от адв. К. Б..Образуваното ч.гр.д №66/2025г по описа на Трето г.о на ВКС по частната жалба производство по реда на чл. 247, ал.2 ГПК е съединено за разглеждане с настоящето производство поради връзката между делата и обуславящото значение на касационното производство за разпределението на разноските.

Касационната жалба на Е. Б. Д. съдържа искане за отмяна на решението в обжалваната част като постановено в съществено нарушение на съдороизводствени правила, необоснованост и незаконосъобразност. В частта за неимуществените вреди искът е приет за недоказан,като същевременно не е допусната исканата от ищата съдебно-психологическа експертиза. По този начин ищцата се е оказала лишена от възможност да докаже иска си.

Нарушението на ответника Българска народна банка се е изразило в бездействието на този ответник да приложи пряко разпоредбите на Директива 94/19, които норми предоставят 2 права на частноправните субекти,имат директен ефект и дерогират противоречащите им норми на вътрешното право. Този ефект на правото на ЕС е следвало да осигури БНБ,а съда да го съобрази в решението си . Централната банка е „компетентният орган“ по смисъла на чл. 1 § 3 б. „i“ от Директивата в качеството си на орган,упражняващ надзор на кредитните институции, задължително допълнение на която дейност е защитата на депозитите.

Непроизнасянето на БНБ дали депозитите са неналични на основание чл. 1 § 3 буква“i“ съставлява нарушение на правото на ЕС.При евентуалност се твърди извършено нарушение от ответника Фонд за гарантиране на влоговете в банките, тъй като след решение на БНБ по чл. 115 от ЗКИ от 20.06.2014 г.,Фондът не изпълнил задължението си по чл. 10 § 1 от Директива 94/19 да изплати дължимите суми в 20-дневен срок от датата на решението на БНБ Срокът не е бил удължаван по искане на ФГВБ до БНБ и не е имало основание за това.

Изтъкват се прессъобщенията на БНБ от м.юни на 2014г, че Правителството и БНБ ще окажат ликвидна подкрепа на „КТБ” до 20.07.2014г, но се удължава двукратно срока на специалния надзор, същевременно депозити не се изплащат,поради което през м.септември на 2014г Европейската комисия започва наказателна процедура срещу Р.България за неправилно транспониране на чл.1§3 и чл.10,§1 от Директива 94/19/ЕО.На 18.11.2014г Управителния съвет на ФГВБ взема решение да започне изплащане на гарантираните депозити от 04.12.2014г,която е крайна за 20- дневния срок и на която дата е извършено плащане в размер на гарантирания депозит по отношение на ищцата .Най-късно от 20.06.2014г обаче е започнал да тече срока от пет работни дни,в който БНБ е следвало да извърши „установяването”по смисъла на чл.1§3 б/i от Директива 94/19 и срока от 20 дни за изплащането, за което ФГВБ не е предприел действия.Неизпълнението на задължението в срока по Директивата е достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.Оспорва се решаващото съображение за отхвърляне на иска срещу ответника ФГВБ , основаващо се на частноправната му правосубектност. БНБ и ФГВБ са публични институции, отговорни да спазят изискванията на Директива 94/19, което не са сторили и за което държавата отговаря.В частната жалба срещу определението по разноските се изтъква ,че в конкретния случай отхвърлянето на една и съща по размер претенция спямо няколко отговорни еманации на държавата води до кумулирането на множество разноски,макар един от ответниците / процесуални субституенти на държавата /да е приет за отговорен за допуснатото нарушение и това накърнява принципа на ефективността на средството,заради разпоредбата на чл.10,ал.4 ЗОДОВ и начина на нейното прилагане.

Всички ответници самостоятелно са депозирали отговори,с които оспорват касационната жалба,всеки от ответниците оспорва своята отговорност по иска, като в отхвърлителната част считат решението за правилно.

Народно събрание на Република България, чрез гл.юрисконсулт М. Г. изтъква неустановеност на причинна връзка между претендираните неимуществени вреди и действията по неправилно транспониране на Директивата.Предполагаемият вредоносен резултат не е настъпил от законодателната дейност на Народното събрание, тъй като не е извън компетентността на ответника БНБ да приложи общностното право пряко, в съответствие с чл.1,§3, б.i от Директива 94/19ЕО и без уредено в националното 3 законодателство правомощие за това, предвид директния ефект на нормата, както следва от решения по дела С-517/16 и С-501/18 на СЕС ,а също и предвид правомощията на БНБ да осъществява надзор върху националната система за гарантиране на депозитите и надзор върху банките.Претендира разноски за юрисконсулт.

Ответникът Българска народна банка /БНБ /, чрез юрисконсулти Н.Д. и И. С. изтъква в отговор, че приетото от Съда на СЕ в решения по дела С-517/16 и С-501/18 не дава основания да се приема ,че вложителят в банка има право на обезщетение за вреди ,причинани от забавено плащане на гарантирания размер на депозитите, тълкуването е единствено относно правото да се получи компенсация,обхващаща изплащането от схемата за гарантиране на депозитите. Гарантираният размер е получен в случая.Освен това,в процесния период БНБ не е била „компетентен орган” чл.1,§3, б.i, за което Директива 94/19ЕО не съдържа дефиниция. Такъв орган няма определен преди законодателните изменения в ЗБНБ и ЗКИ от м. август на 2015г /ДВ бр.62/2015г /,с тях е уредено правомощието за установяване на неналичност ,като се е изисквало законодателно решение, поради необходимостта от изричен акт, на компетентен орган. Позовава се на препоръката на Европейски банков орган от 17.10.2014г към БНБ и ФГВБ относно необходимите действия за спазване на Директивата. Не са налице реално претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с неустановяване неналичността на депозитите в КТБ от страна на БНБ с изричен акт . Претендира разноски за юрисконсулт .

Ответникът Фонд за гарантиране на влоговете в банките/ФГВБ/ ,чрез пълномощнк адв. Д. Л. оспорва касационната жалба,като изтъква липсата на предпоставки за търсената от Фонда отговорност за вреди от правонарушение Изтъква ,че възприетото от СЕС тълкуване на чл.10 §1 от Директива 94/19ЕО в решение по дело С-571/16 е противоположно на застъпваното в касационната жалба, а именно че от 20.06.2014г ФГВБ не е имал свобода и е следвало да започне изплащането на депозитите в 20 – дневен срок. Търсената отговорност би се породила, ако бе налице изричен акт на компетентен национален орган за установяване неналичността, какъвто тогава безспорно не е бил издаден. В защита се пледира,че доколкото искът е уважен срещу първия от привлечените ответници, неговата легитимация е отпаднала,тъй като е посочен като евентуален ответник, същевременно тя не е била налице поначало ,тъй като в аспекта на задължение пряко да прилага Директива 94/19ЕО,ФГВБ не е публичноправен орган по критерии, очертани в практика на Съда на ЕС в решение по дела С-188/89 и С-182/17 за публичните правомощия и власт, както и предвид степента на контрол от държавата . Съгласно действащия за исковия период Закон за гарантиране на влоговете в банките /ЗГВБ/ , Фонда е със статут на самостоятелно юиридическо лице и е отделен от държавата. ФГВБ е натоварен да изплаща гаранция по депозитите на вложителите в банка с отнет лиценз, която дейност не е административна и не се осигурява с държавна принуда Дори да извършва обществена услуга, респ. публична дейност, ФГВБ няма специални правомощия и неговият Управителен съвет не е част от администрацията. Не е налице и предпоставката по чл.7 ЗОДОВ,за да отговаря по иска .Претендира разноските за адвокатска защита .

Представителят на Прокуратурата на РБ в касационното производство не оспорва 4 касационната жалба на ищцата .Изтъква,че БНБ е компетентен орган по смисъла на Директива 94/19/ЕО, така и ФГВБ следва да се разглежда като публично-правен субект .