Решение № 7843 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7843 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100506950 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответницата Е. В. С., чрез назначения особен представител адв. В.В., срещу решение № 6932 от 17.04.2025 г., постановено по гр. дело № 13003/2024 г. по описа на СРС, 144 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1191,18 лв., стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, за сумата от 180,45 лв., мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до 17.07.2023 г., както и за сумата от 41,17 лв., главница за извършена услуга по дялово разпределение за периода от м. 06.2020 г. до м.

04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 26.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 24200/15.08.2023 г. по ч.гр.дело № 41905/2023 г. по описа на СРС, 144 състав.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, с доводи, че по делото не се доказва наличието на 1 облигационно правоотношение между страните и претендираното количество топлинна енергия. Въззивницата твърди, че не е живяла в процесното жилище, не е негов собственик и липсва идентичност в имената й съобразно посоченото в приложените по делото нотариалния актове. Поддържа допуснати от СРС процесуални нарушения, доколкото съдът е кредитирал оспорени частни документи, които не се ползват с материална доказателства сила. Навежда бланкетно възражение за наличие на неравноправни клаузи в общите условия на топлопреносното предприятие, както и за погасяване на всички вземания по давност. Ето защо моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението в обжалваната от ответницата част е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Техем Сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба и не изразява становище по нея.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. От приетите по делото писмени доказателства (нотариални актове, молбадекларация за откриване на партида) се установява, че собственик на описания топлоснабден имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. ****, с клиентска партида с абонатен номер при ищеца 85753, е бил И.Д.А., който през 1974 г. го е придобил на основание чл. 55г ЗПИНМ (отм.), а след смъртта му през 1976 г. същият е преминал в 2 патримониума на наследниците му Ж.-Л.Д.А. (1/4 идеална част), Д.Н. С. (1/4 идеална част) и И.Ф.Т.А. (1/2 идеална част). С три договора за дарение от 1979 г. и от 1985 г. всеки от тримата съсобственици е прехвърлил своя дял от имота в полза на К.-И. В. С. – имена идентични с тези на ответницата Е. В. С., в какъвто смисъл е изричното изявление на процесуалния й представител адв. Варчев в откритото съдебно заседание пред СРС от 04.02.2025 г. Назначеният особен представител изрично е признал пред съда и насрещната страна, че имената Е. В. С. и К.И. В. С. се отнасят до едно и също лице (л. 111 от делото на СРС) и предвид липсата на спор по този факт не е било уважено искането на ищеца за събиране на доказателства в тази насока (за изискване на удостоверение за идентичност на имена). Ето защо това обстоятелство е безспорно по делото и навеждането на възражение от ответницата в обратен смисъл едва с въззивната жалба се явява преклудирано. В допълнение следва да се отбележи, че идентичността на лицето се установява и от приложената молбадекларация от 20.06.2002 г. (л. 23-24 от делото на СРС), която е подадена именно от Е. В. С. за откриване на партида на нейно име в топлопреносното предприятие за процесния имот с абонатен номер 85753, т.е. несъмнено собственикът на описаното жилище е ответницата, която го е обитавала фактически заедно с четиричленното си семейство и е декларирала този факт пред ищцовото дружество с искане да ползва топлинна енергия в него.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, Е. В. С. се явява потребител на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължено лице за заплащане на цялата й стойност като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него през процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.

Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че между нея и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2020 3 г. – м. 04.2022 г.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като е видно, че през исковия период на ответницата е била начислявана топлинна енергия само за битово горещо водоснабдяване въз основа на реален отчет на два узаконени водомера, за щранг-лира в банята и за сградна инсталация – в имота не е използвана топлинна енергия за отопление поради липса на отоплителни тела. Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 762,47 лв., а за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 702,60 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

В настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в сградата в края на отчетните периоди, видно от изводите на СТЕ и приложените главни ответи (подписани от ответницата и неоспорени от нея), като при съобразяване на резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално консумираната в жилището на ответника топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. е в размер на 558,35 лв. (след приспадане на сумата за връщане на потребителя в размер на 204,12 лв.), а за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. е в размер на 763,03 лв. (след добавяне на сумата за доплащане от потребителя в размер на 60,43 лв.).

Следователно, главните задължения за топлинна енергия възлизат общо на 1321,38 лв., като за непогасения по давност според СРС период от м. 08.2020 г. до м. 04.2022 г. (видно от мотивите на решението, като в диспозитива е допусната очевидна фактическа грешка, посочвайки начален период на основателната претенция м. 05.2020 г., вместо м. 08.2020 г.) същите са в размер на 1191,18 лв., съобразно неоспореното заключение на СТЕ. Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че давността в случая не е 4 изтекла за всички претендирани вземания, а само за месечното задължение за м. 05.2020 г. – съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия на ищеца от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. давността започва да тече от падежа на задължението на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, който за стойността на топлинна енергия за м.