Решение № 702 от 12.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. В., 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100501200 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 07812/08.03.2023г., идентична с подадената директно в ОС-В. жалба вх.№ 8782/06.04.2023г. от В. Б. И. ЕГН ********** от гр. В., ул. „... „К. и М.“, № 87Б, в качеството му на длъжник по изп.д. № 20167110400679 на ЧСИ Д.П.-Я., против наложения запор върху пенсията му, понеже сумите които постъпват са запорирани изцяло, а не само над несеквестируемия минимум, което смята, че обуславя правото му да обжалва това извършено незаконосъобразно изпълнително действие, на осн. чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

В жалбата си В. Б. И. сочи, че запорът е наложен в нарушение на разпоредбите на чл. 446, ал. 1 от ГПК.

Запорът, видно от запорното съобщение по постановлението на ЧСИ е наложен за цялото вземане, без ЧСИ да се е съобразил с това, че е социално слаб, с влошено здравословно състояние и пенсията му поради трайно намалена работоспособност в размер на 91% е единственият му доход.

Наложеният запор на несеквестируемото имущество е в нарушение на закона.

Същевременно не са налице основания за отпадане на несеквестируемостта. ЧСИ не е съобразил и разпоредбата на чл. 442а от ГПК.

ЧСИ е допуснал несъразмерност на предприетите принудителни мерки спрямо размера на задължението му. О.ен това се позовава на изтекла погасителна давност на вземането срещу него, след като изпълнителният 1 лист, по който се изпълнява е издаден през 2012г.

Моли се да бъде отменен незаконосъобразно наложения запор върху несеквестируемото му имущество-получаваната от него пенсия. На осн. чл.

442а от ГПК моли да бъде вдигнат наложения запор.

Моли се и за спиране на изпълнението.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя „А. за с. на в.“ ЕАД ЕИК ................. със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д-р П.Д.“, № 25, офис-сгреда „Л.“, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю. Ю., чрез юк Д.А., в който оспорва въззивната жалба, намирайки я за недопустима като просрочена. Моли се жалбата да бъде оставена без разглеждане. Ако бъде допуснато разглеждането й от съда, изказва становище, че е изцяло неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски.

ТД на НАП-В., чрез ст.юк Д.П. сочи, че в ТД на НАП няма образувано изп.д. за с. на публични в. срещу В. Б. И. и изпратената им от ЧСИ за становище жалба не съдържа искания, които да касаят в. на НАП.

ЧСИ Д.П.-Я. е представила мотивите си по жалбата. Счита действията си за такива в рамките на закона. Запорът върху пенсията на длъжника е извършен по правилата на ГПК. В запорното съобщение е указано на третото задължено лице-ТП на НОИ-В., че следва да спазва правилата на чл. 446 от ГПК. Видно, в полученото в отговор на наложения запор писмо, ЧСИ е уведомен, че получаваната от длъжника пенсия е под размера на минималната работна заплата и удръжки няма да бъдат правени.Преценката дали пенсията е секвестируема се прави от ТД на НОИ. В случай, че длъжникът получи пенсия над МРЗ, третото задължено лице ще е задължено да направи съответните отчисления.

ВОС съобрази следното:

Изп.д. № 20167110400679 на ЧСИ Д.П.-Я. е образувано по молбата на БНП П. П. Ф. ЕАД, ЕИК ...................., в чиято полза е издаден срещу В. Б. И. ЕГН ********** изп.л. по влязлото в сила на 21.03.2015г. решение № 1379/21.03.2015г. по гр.д. № 7600/2014г. на ВРС за сумата от 247.58лв., представляваща главница по договор за заем от 26.04.2012г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-18.03.2014г. до окончателното изплащане на задължението и възнаградителна лихва и лихва за забава в размер на посочените суми, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 3490/2014г. на ВРС, на осн. чл. 422 от ГПК и разноски по делото в размер на 425.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 от ГПК.

С оглед представеният от „А. за с. на в.“ ЕАД договор за цесия от 14.09.2018г., ЧСИ е издал постановление от 11.02.2019г. , с което е конституирал последно посоченото дружество като взискател, на осн. чл. 429 от ГПК.

С молба вх. № 05880/16.02.2023г. „А. за с. на в.“ ЕАД е поискало запор 2 на трудовите възнаграждения/пенсия на длъжника.

ЧСИ е издал постановление от 17.02.2023г., с което е наложил запор на пенсията на В. Б. И..

Запорът е наложен със запорно съобщение изх. № 5914/17.02.2023г. В запорното съобщение е посочено, че ЧСИ е наложил запор върху получаваната от длъжника В. Б. Ивянов пенсия до погасяване на задължението , също посочено по размер. Указано е, че удръжките следва да се правят ежемесечно при спазване правилата на чл. 446 от ГПК.

С писмо вх. № 07222/01.03.2023г. ТП на НОИ-В. уведомява ЧСИ на осн. чл. 508, ал. 1, т. 1 от ГПК, че признава за основателно вземането по наложения запор, но на осн. чл. 446, ал. 1 от ГПК от пенсията/добавката на В.

Б. И. не могат да се правят удръжки по наложения запор, т.к. пенсията/добавката е под размера на МРЗ.

И до В. Б. И. е изпратено съобщение за наложения запор изх.№ 5915/17.02.2023г., връчено му на 02.03.2023г.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Постъпилата жалба е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, щом съобщението до длъжника за наложения запор му е връчено на 02.03.2023г., а жалбата е входирана на 08.03.2023г., изхожда от надлежно легитимирано лице-длъжник по изпълнението, насочена е срещу подлежащ на обжалване, на осн. чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК акт на ЧСИ, доколкото се твърди несеквестируемост на пенсията на длъжника.

Неоснователно е възражението на взискателя „А. за с. на в.та“ ЕАД, че жалбата е просрочена.

Жалбата е допустима за разглеждане и следва произнасяне по същество.

При произнасянето си съдът ще се ограничи до разглеждане на оплакванията на жалбоподателя, които са относими до несеквестируемостта, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Няма да бъдат коментирани тези по твърденията му, че с наложения запор на пенсията се е стигнало до .ръхобезпеченост на вземането на взискателя, доколкото тези твърдяни нарушения изобщо не са във връзка с несеквестируемостта.

От компетентността на ЧСИ само е да вдига съответните обезпечителни мерки.

Страната може да търси само вреди, ако действително е претърпяла такива, които успешно докаже в отделно производство, а не при обжалване действията на ЧСИ. Няма да бъде обсъждано и наведеното твърдение, за погасяване на вземането по изпълнителния лист по давност. Нито ЧСИ, нито съдът в настоящото производство може да съобразява настъпването на погасителен ефект. Страната може да установява правата си в предвиденото за това производство по реда на чл. 439 от ГПК, а едва влязлото в сила положително за длъжника по изпълнението решение- зачетено от ЧСИ.

Жалбата е неоснователна.

3

Видно от водената между ЧСИ и РУСО-В., съответно ТП на НОИ-В. кореспонденция, посочена от съда по-горе, ЧСИ е указал ясно, че удръжките по наложения запор върху пенсията на В. Б. И. следва да се правят при спазване на правилата на чл. 446 от ГПК.

С тези указания на ЧСИ точно са изпълнени всички изисквания при преценката дали едно имущество на длъжника е секвестируемо или не, предвид разпоредбата на чл. 446 от ГПК и разясненията дадени в т. 3 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че съдебната практика е единна, че съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК (Изм. ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част.

Несеквестируемият минимум е определен абсолютно и е в размера на минималната работна заплата. Секвестируемата част се определя според величината на месечните доходите на длъжника, в зависимост от това дали длъжникът има деца, които издържа. Така наложеният запор обхваща само секвестируемата част от вземането, определен по реда на т. 3 от ТР № 2/26.06.2015г., когато е частично несеквестируем, като вземането за пенсия.

В изпълнение на същата предвидена процедура, на осн. чл. 508, ал. 1, т.

1 от ГПК, ТП на НОИ е уведомило ЧСИ, че запорът е наложен и признава за основателно вземането, но удръжки няма да се правят, понеже пенсията на длъжника е в размер под МРЗ. Така или иначе, преведени от пенсията на длъжника по сметка на ЧСИ суми няма.

Промени ли се чрез увеличение обаче пенсията на длъжника и нарасне ли над размерите по чл. 446 от ГПК, пенсията би се оказала секвестируем доход за установената разлика.

Жалбата следва да бъде отхвърлена.

Съдът не дължи произнасяне по направеното искане за спиране на изпълнението.

„А. за с. на в.“ ЕАД е направила искане за присъждане на разноски. На осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК В. Б. И. следва да бъде осъден да заплати на дружеството разноските по делото в размер на сумата от 50.00лв., представляваща определено ос съда юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 27, ал. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 07812/08.03.2023г., идентична с подадената директно в ОС-В. жалба вх.№ 8782/06.04.2023г. от В.

Б. И. ЕГН ********** от гр. В., ул. „... „К. и М.“, № 87Б, в качеството му на длъжник по изп.д. № 20167110400679 на ЧСИ Д.П.-Я., против наложения 4 запор върху пенсията му, понеже сумите които постъпват са запорирани изцяло, а не само над несеквестируемия минимум, което смята, че обуславя правото му да обжалва това извършено незаконосъобразно изпълнително действие, на осн. чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

ОСЪЖДА В. Б. И. ЕГН ********** от гр. В., ул. „... „К. и М.“, № 87Б да заплати на „А. за с. на в.“ ЕАД, ЕИК ................. със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д-р П.Д.“, № 25, офис-сгреда „Л.“, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю. Ю. разноски по делото в размер на 50.00лв., на осн. чл.

78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 437, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5