Определение № 1534 от 01.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1534 гр. София, 01.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Борис Илиев

Дора Михайлова като разгледа докладваното от Дора Михайлова Касационно гражданско дело № 20238002103362 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК: 121265177, срещу онази част от Решение № 704 от 26.05.2023 г. по в. гр. д. № 3633/2022 г. на Софийски апелативен съд, в която след отмяна на Решение № 262972/19.09.2022 г. по гр. д. № 10847/2018 г. по описа на СГС, 1 - 24 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Р. П. Г., ЕГН: [ЕГН], против Застрахователно акционерно дружество "ОЗК-Застраховане" АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 4 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени във връзка с ПТП от 20.09.2017 г., касаторът е осъден да заплати на Р. П. Г. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от още 4 000 лв. (наред с присъдените от първоинстанционния съд 6 000 лв.) - обезщетение за неимуществени вреди, причинени във връзка с ПТП от 20.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2018 г., до окончателното изплащане на дълга. Дружеството обжалва Решение № 704 от 26.05.2023 г. по в. гр. д. № 3633/2022 г. на Софийски апелативен съд и в частта, в която Решение № 262972/19.09.2022 г. по гр. д. № 10847/2018 г. по описа на СГС, I-24 състав, е потвърдено в частта, в която ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на Р. П. Г. сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2018 г., до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Касационният жалбоподател сочи, че съдът без основание е отхвърлил възражението му за наличие случайно деяние - водачът на лекия автомобил, чиято отговорност е застрахована при 1 касатора, се е движил с разрешена скорост, съобразена с видимостта и опасната му зона за спиране, а появата на пострадалата е била внезапна и ударът - непредотвратим за водача. В хипотезата на "случайно деяние" водачът не носел отговорност за настъпилото ПТП, следователно не можело да бъде ангажирана и отговорността на застрахователя. Поддържа, че въззивният съд не е изложил съображения защо изключва доказателствените изводи на вещото лице, изготвило заключението към автотехническата експертиза, обосновани при изслушването му в открито съдебно заседание, за непредотвратимост на удара, от който ищцата е пострадала. Поддържа , че в нарушение на чл. 300 ГПК въззивният съд е приел, че констатациите в съставените срещу водача на лекия автомобил акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление го обвързват по задължителен начин. Моли въззивното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Р. П. Г. не е подала отговор на жалбата.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за осъществили се всички правопораждащи претенцията на ищцата юридически факти - валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между делинквента и Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД към датата на настъпване на застрахователното събитие; настъпване на застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие (ПТП); предпоставките по чл.

45 от ЗЗД - противоправно деяние; претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение, и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице (водач на л. а. "Фолксваген Поло", с рег. [рег.номер на МПС] ) и вредите.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат, като е установил, че на 20.09.2017 г. в гр. София, около 12: 10 часа, лек автомобил "Фолксваген Поло", с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от М. М. К., се е движил по еднопосочната ул. "Милевска планина" в посока от ул. "Димитър Хаджикоцев" към бул. "Арсеналски". Достигайки „Т“-образното кръстовище с бул. "Арсеналски", водачът К. предприел маневра завой надясно, за да продължи към бул.

"Черни връх" и хотел "Хемус". В същото време от дясно, считано в посока хотел "Хемус", в дясната пътна лента се е намирала пострадалата Р. Г., която изчаквала маршрутно такси до контейнер за отпадъци. Въззивният съд е установил, че на бул. "Арсеналски", вляво от ул.

"Милевска планина", е била маркирана и сигнализирана пешеходна пътека тип "Зебра".

Възприел е извода на вещото лице, изготвило заключението към съдебната автотехническа експертиза (САТЕ), че непосредствената причина за настъпване на процесното ПТП е наличието на пешеходец (ищцата Р. Г.) на необозначено за целта място на пътното платно, 2 както и действията на водача на л. а. "Фолксваген Поло", който не е бил достатъчно внимателен при извършване на маневра десен завой и навлизане на път с предимство на бул. "Арсеналски". При изследване механизма на произшествието въззивният съд е установил (въз основа на заключението към САТЕ и свидетелските показания), че платното за движение на бул. "Арсеналски" е с 4 пътни активни ленти за движение, по 2 за посока, с широчина по 3 м, че в десния край на платното за движение, считано в посока към хотел "Хемус", е имало лента с широчина 2 м, обособена за паркиране и щриховани зони за забрана на спиране. Приел е, че скоростта на движение на лекия автомобил при извършване на маневрата завой надясно е била около 17 км/ч, като при тази скорост спирачният път е бил 8, 55 метра. Приел е въз основа на показанията на водача – свидетеля М. К., че видимостта му към мястото на инцидента не е била ограничена (между управлявания от него автомобил и ищцата не е имало препятствие), а въз основа и на показанията на свидетеля П. Д. - че ищцата е изчаквала (била е статична) на пътното платно превозно средство. При тези факти въззивният съд е възприел онзи вариант от заключението към САТЕ, съобразно който ударът за водача на лекия автомобил е бил предотвратим. Приел е за безспорно, че към датата на ПТП касаторът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Въз основа на писмените доказателства по делото (медицински документи), гласните доказателства (показанията на двамата разпитани от СГС свидетели) и заключенията към съдебно-медицинската експертиза, в това число и обясненията на вещите лица при изслушването им в открито съдебно заседания, е счел за несъмнено установена пряката причинна връзка между ПТП и настъпилите увреждания на здравето на ищцата – закрита неразместена фрактура на десния (латерален) глезен, разкъсно-контузна рана в областта на палеца на дясно ходило и проявен впоследствие дълбок тромбофлебит на дълбоките вени на десния долен крайник.

При произнасяне по размера на обезщетението решаващият съд е съобразил характера и тежестта на телесните повреди на ищцата, продължителността на болките от счупването на глезена, които търпи и понастоящем, възрастта й към датата на деликта (64 години), както и затрудненията в ежедневното битово обслужване, които е търпяла около шест месеца.

Произнасяйки се по размера на обезщетението, въззивният съд е приел за доказано възражението на застрахователя за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от ищцата. Това заключение е основавал на доказаното по несъмнен начин поведение на пострадалата, с което тя обективно е способствала за вредоносния резултат, като е улеснила неговото настъпване, а именно – намирала се е на такова място на пътното платно, което не е било обозначено за движение на пешеходци. При извода, че поведението на пострадалата е в причинна връзка с настъпването на злополуката и е основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, съдът е определил степента на приноса за настъпването на вредите в размер на 50 %, съпоставяйки поведението на ищцата с това на делинквента, и отчитайки тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

3

Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:

1. "Следва ли въззивният съд да постанови своето решение въз основа всички доказателства, събрани по делото, и след тяхната съвкупна преценка?";

2. "Следва ли съдът да се мотивира обосновано, в случай че не възприеме представени по делото експертни заключения?";

3. „Задължителни за гражданския съд съобразно чл. 300 ГПК ли са констатациите, съдържащи се в съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) или наказателно постановление (НП)?“

Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВС и ВКС – ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., както и в Решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на I ГО (по първия от въпросите), Решение № 57 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 7493/2013 г. на II ГО, Решение № 10 от 09.02.2022 г. по гр. д. № 1921/2021 г. на III ГО, Решение № 14 от 02.03.2022 г. по гр. д. № 997/2021 г. на III ГО (по втория от въпросите) и Решение № 844 от 12.05.2004 г. по гр. д. № 455/2003 г. на IV ГО и Решение № 187 от 21.05.2013 г. по гр. д. № 1137/2013 г., IV ГО (по трети въпрос).

Процесуалноправният въпрос по т. 1 от изложението на касатора се свежда до задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства (както и възраженията и доводите на страните), включен е в предмета на делото и е обусловил правната воля на решаващия състав. При обосноваване на извода налице ли е виновно противоправно деяние на застрахования при касатора водач на МПС въззивният съд е съобразил доводите на застрахователя – ответник по иска, и е извършил преценка на събраните по делото доказателства, относими към възникването на всички правопораждащи претенцията на ищцата юридически факти.

По въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които Решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 55 от 3.04.2014 г. по т. д.

№ 1245/2013 г. на ВКС, I ТО, Решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II ТО, Решение № 111 от 3.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II ТО и др. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.