Решение № 12558 от 15.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12558 гр. София, 15.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110111058 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу Н. Б. П. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 68916/2022 г. по описа на СРС, 33 с-в.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Н. Б. П. за следните суми:

2280,00 лева (двe хиляди двеста и осемдесет лева), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 19.12.2022 г. до изплащане на вземането, 531,26 лева (петстотин тридесет и един лева и 26 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.02.2020 г. до 05.12.2022 г., 17,09 лева (седемнадесет лева и 09 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2019 г. до 31.12.2021 г., ведно със законна лихва за период от 19.12.2022 г. до изплащане на вземането, 3,83 лева (три лева и 83 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2019 г. до 05.12.2022 г., както и държавна такса в размер на 56,64 лева (петдесет и шест лева и 64 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

Срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение от длъжника в законоустановения срок, като след указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за сумите по процесната заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно 1 тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответницата е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ул. /първи надпартерен/, инсталация №. Твърди, че ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответницата П. подава в срок отговор на исковата молба. Оспорва както допустимостта, така и основателността на предявените искове. Прави възражение за незаконосъобразно издаване на заповедта за изпълнение, тъй като същата е издадена, без да са представени фактури от заявителя. Не оспорва, че е собственик на процесния имот, но оспорва, че притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия.

Оспорва да е налице реално доставена, измерена и правилно начислена стойност на топлинна енергия. Сочи, че топлоснабдяването към цялата жилищна сграда, в която се намира процесният имот, е спряно през 2018 г. Сочи, че абонатната станция в имота е изградена от нейните родители, а не от ищцовото дружество, което неправомерно я ползвало. Оспорва да е изпаднала в забава за плащане на процесните суми, поради което счита, че не дължи и лихва за забава. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответницата да е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през 2 процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 07.05.2023 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 29.06.2023 г. без възражения от страните в тази му част, на осн. чл. 146, ал. 1 ГПК като безспорен и ненуждаещ се от доказване е отделен фактът, че ответницата е собственик на процесния имот в процесния период.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделения за безспорен факт за доказано. Същото се установява и от приетите по делото доказателства.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот №№., Д А Да (), Б Д К и Л Х К продали на Б Г Т и Б Х Тр първи надпартерен етаж в сградата на ул.заедно с мазе и таванско помещение и заедно с ¼ ид.част от сградата и от мястото-парцел С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност г. на нотариус №0, ответницата е призната за собственик по давностно владение на ¼ ид.част от апартамент с площ 110,00 км., заемащ целия ет.2 (І надпартерен) в жилищната сграда на ул. №гр.София, заедно с ¼ ид.част от общите части на сградата и ¼ ид.част от

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 07.04.2009 г. по описа на нотариус И Д с район на действие СРС се установява, че Б Х Т е продала притежаваната от нея ½ част от процесния имот на ответницата Н. П..

От представените по делото преписи от решения по гр. дело № 14034/2017 г. по описа на СРС и по гр. дело № 325/2020 г. по описа на ВКС се установява, че съгласно удостоверение за наследници № г., издадено от район Средец-Столична община, Б в е починал на 30.12.1983 г. и е оставил като свои наследници по закон: съпруга - Б, ответницата и наследниците по закон на друго дете - Г (починал през 2000 г.). По делото е представено и удостоверение за наследници на Б г., в което като наследници фигурират съпруга - Б ответницата и нейния брат Г Т Същевременно от цитираното в съдебните актове удостоверение за наследници изх. №РСЦ16-УГ01-3949/28.07.2016 г., издадено от район Средец-Столична община, се установява, че Б е починала на 21.07.2016 г. и е оставила като свои наследници по закон 2 деца: ищцата и 2 внуцидеца на починал преди нея син-Г (починал на 10.07.2000 г.).

Ето защо може да се направи извод, че ответницата е собственик на процесния имот в процесния период /½ част придобита чрез покупко-продажба, ¼ част придобита чрез давностно владение и ¼ част придобита по наследство/, респ. е потребител на топлинна енергия.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението сградата, в която се намира процесният обект, има техническа възможност да премине към дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите, но те не са сключили договор за топлинно счетоводство и съгласно чл. 61, ал. 2, т. 4 от Наредба № Е-РД-04-1 разпределението на 3

ТЕ в сградата се извършвало само от топлопреносното предприятие. Посочено е, че в имота не е имало узаконен водомер за топла вода. Топлинната енергия за отопление на имота е изчислявана на база коригиран отопляем обем от 273 куб. м. по т. 9.3.2 от Приложение към Наредба № Е-РД-04-1. Посочено е, че отоплението на сградата е изключено, считано от м. 10.2020 г., като изслушано в открито съдебно заседание на 29.06.2023 г. вещото лице е уточнило, че след този период не е начислявана ТЕ за отопление, а единствено за топла вода. Топлата вода през процесния период била начислявана на база брой потребители /1 лице/ съобразно нормата на разход на гореща вода на денонощие на едно лице, предвидена в чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, уреждаща хипотезата на лиса на узаконен водомер за топла вода. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислявана по предвидената в нормативната уредба формула на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода, като е разпределена на база пълен отопляем обем на имота – 273 куб. м. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период, като съответства на одобрения тип. Отчетено е, че последният протокол за метрологична проверка на топломера е от 2018 г., като е отразено, че по информация на ищцовото дружество ответницата П. не допуска служителите на „Топлофикация София“ ЕАД до абонатната станция, с което се възпрепятствала възможността топломерът да бъде изпратен на нова метрологична проверка.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че непогасеното задължение за главница за топлинна енергия в процесния период е в размер на сумата от 2277,98 лева и 19,11 лева за цена на доставена услуга дялово разпределение. Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се изразява в суми доплащане и суми за връщане в отделните отчетни периоди, като сумите са взети предвид от вещото лице при определяне на дължимия остатък.

Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата от 485,72 лева върху непогасената топлинна енергия и 4,12 лева върху непогасената сума за дялово разпределение. По допълнително поставената задача към вещото лице – да посочи непогасените задължения по отношение на сумите, чиято изискуемост е настъпила след 19.12.2019 г., вещото лице е посочило, че дължимите суми с изискуемост след посочената дата са, както следва: главница за ТЕ – сумата от 1816,42 лева, лихва върху главницата за ТЕ – сумата от 381,61 лева, главница за дялово разпределение – сумата от 19,11 лева и лихва върху главницата за дялово разпределение – сумата от 4,12 лева.