Решение № 416 от 23.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. София, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20231001000174 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.25,ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по повод подадена жалба от „Леско“ АД със седалище в гр.София против решение № 93 от 21.01.2023г., постановено по т.д.№ 103/2023г. по описа на СГС. Със същото е потвърден отказа на длъжностното лице по регистрацията при АВ за вписване на заявени промени относно прехвърляне на търговското предприятие на „Леско“ АД на „Алко“ ЕООД.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение.

Сочи се, че градският съд неправилно е тълкувал и приложил действащият материален закон, като не е съобразил фактите и съществуващата съдебна практика. Жалбоподателя счита,че отговорът на спорните въпроси по делото, а именно – дали проведеното на 17.11.2022г. ОСА е свикано законосъобразно чрез публикуване на поканата за същото в ТРРЮЛНЦ при предвидено в устава свикване с писмени покани, както и дали е необходимо тези покани да бъдат представени със заявлението е даден с решение № 210 от 14.02.2003г. по гр.д.№862/202г. на V г.о. на ВКС. Със същото било прието, че с нормата на чл.223, ал.3 от ТЗ е дадена възможност, при желание, АД да въведе олекотена процедура в устава си като този случай е достатъчно писмената покана да бъде публикувана в ТРРЮЛНЦ дори и в устава да е предвидено свиването на ОСА да се извърши само чрез писмени покани, връчени лично на акционерите.

Твърди се също, че няма основание писмените покани да бъдат изисквани като документ, който е необходим при проверката на длъжностно лице по регистрацията,тъй като същият не е предвиден изрично в Наредба №1 за водене съхраняване и достъп до 1 търговския регистър.

Изтъква се и обстоятелството, че предходни вписвания са извършени именно при този начин на публикуване на поканата.

Агенция по вписвания е подала отговор на жалбата, с който я оспорва. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Апелативният съд намира следно:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно.

Съгласно чл.21 ,т.4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съобразно изискванията на закона и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, т.е. извършва се проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване.

Видно от подаденото заявление В1 „Леско“ АД е заявило вписване на прехвърляне на търговското си предприятие на „Алко“ ЕООД.

Към заявлението страната е представила документ за платена държавна такса, пълномощно по смисъла на чл.25 ЗА, декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, решение на общото събрание на акционерите (ОСА), взето на 17.11.2022г., обективиращо решение за продажба на търговското предприятие, взето с гласовете на присъствалите акционери, представляващи мнозинство от 90, 745% от капитала на дружеството, разпределен в 147 620 акции, обикновени поименни; договора за продажба на търговско предприятие, документ по чл.77 ДОПК, писмена покана за свикване на ОСА, подписана от Председателя и членовете на СД и др. След дадени от длъжностното лице по регистрацията указания по реда на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ е представена книга на акционерите в дружеството.

Въз основа на тези документи длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания пред СГС отказ, с който е прието, че вписването не може да бъде извършено, тъй като към заявлението не са представени писмените покани.

Против отказа е подадена частна жалба, с която е сезиран СГС. В същата се прави искане за неговата отмяна с доводи, сходни с тези, изложени в жалбата, адресиран до настоящата инстанция. Градският съд е счел, че постановеният отказ е законосъобразен и исканото вписване не може да бъде извършено. Съобразена е предвид клаузата на чл.20,ал.3 от Устава на АД ,която предвижда, че общо събрания на акционерите се свиква след взето решение на управителното тяло с писмена покана до акционерите най.малко 30 дни преди датата на събранието. Посочено е, че ТЗ предвижда два начина за свикване на общо събрание, а именно – чрез писмена покана, ако не са издадени акции на приносител или чрез обявяване на поканата в търговския регистър. След като в устава на дружеството е предвиден един от тези начини, то е счетено, че трябва да бъде спазена именно тази процедура.

2

Като неоснователно е преценено оплакването, че представянето на писмените покани за свикване на общото събрание събрани не е изискуемо от закона и по-конкретно от Наредба №1 за водене, съхраняване и достъп по търговския регистър.

Апелативният съд намира следното:

Начинът за свикване на ОСА е уреден в нормата на чл.233 от ТЗ като са предвидени гаранции за публичност на това действие, за да бъде гарантирано правото на информираност на всички акционери не само за дата,час и и мястото на провеждане на събранието, но и за неговия дневен ред. Именно поради това поканата има нормативно определено съдържание.

Ал.3 на посочения текст дава възможност на дружеството да предвиди в устава си друг ред за свикване на общото събрание, а именно – чрез връчване на писмени покани ако няма издадени акции на приносител. В тази си част нормата е диспозитивна, но ако акционерите/учредителите се възползват от тази възможност, от тук насетне трябва да се спазва именно този начин на свикване, тъй като той е станал част от процедурата, за която са информирани всички акционери.

Аргумент в тази насока е и въведеното изискване в чл.24,ал.3,т.1 и ал.4,т.1 от Наредба №1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че при заявяване на промени в обстоятелства относно акционерно дружество поканата за свикване на общо събрание на акционерите (когато уставът предвижда свикването на общото събрание да става само с писмени покани) е сред изисуемите документ, които следва да бъдат представени със заявлението. Разпоредбите, които уреждат вписването на прехвърляне на търговско предприятие са общи за всички търговци и поради това са посочени документите, които трябва да бъдат приложени от всеки един търговец независимо от правноорганизационната форма,под която съществува.

Това обаче не означава, че при извършване на висването длъжностно лице не трябва да провери и останалите обстоятелства, които гарантират законосъобразността на вписването, каквото е надлежното свикване на ОСА, оправомощено да вземе решението за прехвърляне на търговското предприятие.

С оглед на така изложените съображения неоснователен се явява доводът, наведен в жалбата, че представянето на поканите за свикване на ОСА не се изисква от посочената наредба.

Неоснователно е и позоваването на цитираното в жалбата с решение № 210 от 14.02.2003г. по гр.д.№862/202г. на V г.о. на ВКС. Същото е постановено по повод контрол за законосъобразност на ОСА, проведено през 1999г. и е приложена редакцията на чл.223,ал.3 от ТЗ преди изменението й от 2000г. С оглед на това обстоятелство, даденото в него разрешение на въпроса не може да бъде приложено.

Ирелевантни са доводите за извършени преходни вписвания при покана, която е била публикувана в ТРРЮЛНЦ, тъй като преценката за наличие на изискванията за извършване на дадено вписване се прави само във връзка с конкретното заявление.

3

С оглед на всички изложено, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за извършване на заявеното вписване и подадената жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.

Искането за присъждане на разноски на АВп следва да се остави без уважение.

Настоящото производство е охранително по своя характер и от това следва, че към него са приложими правилата на част VІ Охранителни производства и Глава 49 Общи правила на ГПК . Според тези правила отговорност за разноски се носи за исковите, обезпечителните и изпълнителните производства,но не и за охранителните такива.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 93 от 21.01.2023г., постановено по т.д.№ 103/2023г. по описа на СГС.

Оставя без уважение искането на юрисконсултско възнаграждение.

Агенция по вписванията за присъждане на

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4