Решение № 764 от 16.11.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. Русе, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. И. като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20234520201061 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Електронен фиш № 8504554661, издаден Агенция „Пътна Инфраструктура“ към МРРБ против В. Х. К., с ЕГН-**********, за нарушение на чл.102, ал.2, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 2500 лв.

Срещу постановлението е подадена в законоустановения срок жалба от В. Х. И., в която се твърди, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно и се моли за неговата отмяна.

Жалбоподателят е редовно призован не се явява лично. Представлява се от упълномощен представител в с.з. – адв.Д. С., която поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, административно наказващият орган, изпраща упълномощен представител, който поддържа НП.

Районна прокуратура-гр.Русе, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 03.05.2021г., в 09,37 часа, ППС – т.а. марка „СКАНИЯ Р 480 ЛА 4 Х 2 МНА“, с рег.№ ****, собственост на жалбоподателя, се движил по път І-5, 1 км.25+914 /нарастващ километър/, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за това ППС не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закон за пътищата. Това нарушение било установено с техническо устройство №40341 монтирано на горепосоченото място на пътя. Поради това, от Агенция „Пътна Инфраструктура“ към МРРБ бил издаден ЕФ № 8504554661 против жалбоподателя В. К. /в качеството му на физическо лице – собственик на процесния т.а. марка „СКАНИЯ Р 480 ЛА 4 Х 2 МНА“, с рег.№ ****/ за извършено нарушение по чл.102, ал.2, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, му било наложено наказание „Глоба“ в размер на 2500лв.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна, но не изцяло по посочените в нея доводи.

1.Допуснато е съществено нарушение от административонаказващия орган при определяне на субекта – нарушител, който следва да понесе административнонаказателната отговорност съобразно чл.6 и чл.24 /респ. чл.83, ал.1/ от ЗАНН.

От събраните в с.з. писмени доказателства по делото /в частност разпечатка за дейности на водач от дигитална карта №0000000068927001, предоставена по делото от „АГРО ТРАНС 2019“ЕООД, с ЕИК 205296263/ се установява по безспорен начин, че на 03.05.2021г. в 09:37 часа ППС – т.а. марка „СКАНИЯ Р 480 ЛА 4 Х 2 МНА“, с рег.№ ****, собственост на жалбоподателя, се е движило по път І-5, км.25+914 /нарастващ километър/, и е било управлявано от лице с имена Алпер Мюстеджебов /Alper Myustedzhebov/.

Съгласно материалната норма на чл.102, ал.2 от ЗДвП /която е посочена като нарушена в ЕФ/ : „Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.“.

Съгласно санкционната норма на чл.179, ал.3б от ЗДвП /която също е 2 посочена като нарушена в ЕФ/ : „Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.“.

В случая собственик на процесното ППС„СКАНИЯ Р 480 ЛА 4 Х 2 МНА“, с рег.№ ****, е жалб.В. И., който с договор от 22.02.2019г. е отдал под наем товарния си автомобил на „АГРО ТРАНС 2019“ЕООД, с ЕИК 205296263. От друга страна на жалб.И. не му е вменена вина с процесния ЕФ по чл.187а, ал.2 от ЗДвП, респ. той да не е изпълнил задълженията си по ал.4 от същата норма, според който : „Вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.“.

В случая непопълването от страна на жалбоподателя на декларация по реда на чл.187а, ал.4 от ЗДвП не може да му се вмени като виновно поведение или бездействие, т.к. видно от приложената по делото справка от Tollpass е, че в системата на А“ПИ“ има вписан/регистриран договор за ползване на ППС и 2 бр. регистрационни талони за ППС. Освен това следва да се има впредвид, че жалбоподателя е бил в обективна невъзможност да представи на АНО СУМПС заедно с евентуално попълнена от него декларация, за водача управлявал на процесните дата и място процесното ППС, т.к. жалбоподателят не е от кръга длъжностни лица, на които дадено физическо или юридическо лице да е длъжно да оказва съдействие по закон /напр. съдебен орган, орган на МВР и/или др./. Именно поради тази причина, по искане от процесуалния представител на жалбоподателя, съдът в съдебната фаза на производството издаде удостоверение по силата на което жалбоподателя да изиска необходимите му писмени доказателства от „АГРО ТРАНС 2019“ЕООД, с 3

ЕИК 205296263, от които несъмнено се доказва физическото лице – водач на процесното ППС за процесната дата и място /Алпер Мюстеджебов /Alper Myustedzhebov/. Следвало е от АНО да установят по несъмнен начин кой е субекта, който следва да понесе наказателната отговорност. Несъмнено е в тежест на издателя на ЕФ да бъдат установени по несъмнен начин всички белези и признаци от обективна и субективна страна на нарушението, както и лицето което го е извършило, като в случая АНО не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН да извърши необходимите действия по разследване относно спорните обстоятелства преди съставяне на ЕФ с оглед неговата законосъобразност, поради което и е допуснато нарушение на чл.6 и чл.24 /респ. чл.83, ал.1/ от ЗАНН.

2.Съдът намира за неоснователни изложените от жалбоподателя доводи, че ЕФ е издаден в нарушение на чл.34 от ЗАНН.

Нарушението е установено със заснемането с техническо устройство, елемент от електронната система за събиране на пътни такси, поради и което същото е станало известно на АПИ на 03.05.2021 г., от която дата тече и срокът по чл. 34 ЗАНН, а същият е връчен на жалб.К. на 26.05.2023 г., без да е посочена достоверна дата на издаване – неспазване на срока по чл. 34 ЗАНН.

ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване (Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС). Т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

Съгласно горепосочената разпоредба на чл. 189ж от ЗДвП датата на издаване на ЕФ не е задължителен реквизит. А връчването му след повече от една година от датата на извършване на нарушението, не може да има за последица процесуална незаконосъобразност на електронния фиш. След като в нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е предвиден определен срок за връчване на ЕФ, то връчването му и след изтичане на едногодишния давностен срок по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН, не представлява съществено процесуално нарушение. Сроковете по чл.34 от ЗАНН са неприложими, тъй като те регламентират сроковете за съставяне на АУАН, след което се издава наказателно постановление. В издадения ЕФ са налице всички изискуеми от 4 закона реквизити и не са изтекли давностните срокове. Съгласно чл.11 от ЗАНН - по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Тъй като в ЗАНН не е предвиден срок, в който следва да бъде издаден и връчен ЕФ, следва да бъдат приложени правилата, уредени в чл.80, ал.1, т.5 и чл. 81, ал.3 от НК, а именно - 3 години, но не повече от 4 години и 6 месеца. Съгласно чл.80, ал.3 от НК, давността за преследване започва от довършване на престъплението /нарушението/. Нарушението е извършено на 03.05.2021 г. и към момента на връчване на ЕФ, а и към настоящия момент, не е изтекла тригодишната давност за преследване по чл.

81, ал. 2 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН.

Горните съображения по т.1, както и обстоятелството, че в административното производство тежестта на доказване е вменена изключително на АНО, обуславят извод за съществено нарушаване правото на защита на жалбоподателя, респ. за незаконосъобразност и необоснованост на ЕФ, поради недоказаност на обвинението относно кое лице е извършило административно нарушение и следва да понесе админитративнонаказателната отговорност.

Въз основа на гореизложените мотиви Съдът намира, че са налице горепосочените основания за отмяна на обжалвания ЕФ.

Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да уважи искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за направени разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, във вр. с чл.18, ал.2, във вр.с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Поради това и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № 8504554661, издаден Агенция „Пътна Инфраструктура“ към МРРБ против В. Х. К., с ЕГН-**********, с който за 5 нарушение на чл.102, ал.2, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 2500 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“ към МРРБ да заплати на В. Х. К., с ЕГН-**********, сумата от 605 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, във вр. с чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6