Определение № 264 от 28.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 264 гр. Пловдив, 28.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

К.а Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20255001000136 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 5661 о т 02.07.2025г., с която адв. П. К., в качеството й на пълномощник на С. З. Д., ЕГН **********, Г. И. Д. ЕГН **********, В. И. Ш. ЕГН ********** и М. И. Д. ЕГН ********** настоява съда да измени своето решение, като й определи възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА за въззивната инстанция.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 040638060 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Св. София № 7, ет.5, с който искането е намерено за недопустимо, тъй като не е приложен списък на разноските, евентуално за неоснователно.

Отговор е постъпил и от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез юрисконсулт К. М., с която настоява съда да остави без уважение искането на адв. К., а в случай, че намери същото за основателно да й присъди възнаграждение, което да е съобразено с реално осъщественото процесуално представителство по делото.

След преценка на изложеното, съдът прие следното:

Искането е направено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално 1 допустимо, тъй като страната, която го прави е направила искане в отговора на въззивната жалба за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА, което следва да бъде възприето като списък по чл.80 ГПК, в който смисъл са и Определение № 593 от 22.11.2017г. на ВКС по ч.т.д. № 1758/2017г., І т.о., ТК, Определение № 50248 от 28.10.2022г. на ВКС по ч.гр.д. № 1808/2022г., І г.о., ГК и др.

Разгледано по същество искането е основателно.

Въззивното производство е образувано по три жалби – на ответника, насочена срещу частта на решението, с която иска е уважен за сумата над 90 000 лв. до присъдените 150 000 лв. и две насрещни въззивни жалба на ищците срещу частта на решението, с която иска е отхвърлен над присъдените 150 000 лв. до 180 000 лв. и на третото лице помагач на страната на ответника в частта, с която е прието, че приноса за настъпилото ПТП е равен за двамата участници.

С решение № 146 от 14.05.2025г. постановено по настоящото дело е потвърдено решение № 353 от 29.10.2024г., постановено по т.д. № 2 0 по описа за 2023г. на ОС Стара Загора, с което е осъдено ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Св.

София” № 7 да заплати на С. З. Д., ЕГН **********, Г. И. Д. ЕГН **********, В. И. Ш. ЕГН ********** и М. И. Д. ЕГН ********** сума от по 150 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически стрес, вследствие ПТП, настъпило на 20.06.2022 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 13.07.2022 г. до окончателното й заплащане, като са отхвърлени исковете до 180 000 лв..

С оглед изхода на спора пред въззивния съд – неоснователност на въззивната жалба на ответника – застраховател на ищците в полза на адв. П. К. се дължи, при условията на чл. 38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение за осъществената от нея защита по депозираната от ответника - застраховател въззивна жалба срещу решението в неговата осъдителна част за сумата над 90 000 лв. до присъдените 150 000 лв.. В този смисъл искането на адв. К. е основателно, но дължимото й възнаграждение не следва да бъде съобразено с минималните адвокатски възнаграждения, съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ДВ, бр.

88/04.11.2022г., така както тя предлага. Съгласно задължителните указания, 2 дадени с решение на СЕС от 25.01.2023г. по дело С-438/22 приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1 от 09.01.2004г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения не е задължителна за съда.

При това положение и за определяне размера на дължимото се възнаграждение следва да се съобрази разпоредбата на чл. 36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗА за справедлив и обоснован размер на това възнаграждение, като се отчете високата образователна квалификация на лицето, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатската колегия, поетия ангажимент, а също и конкретната фактическа и правна сложност на спора и конкретно това, че спора пред въззивната инстанция е пренесен по частта на решението, касаеща размера на определеното обезщетение и съпричиняването на вредоносния резултат, както и обстоятелството, че въззивното производство е приключило в едно съдебно заседание, в което адв. К. се е явила. Приетото до тук и при отчитане на материалния интерес, за който въззивната жалба на ответника е неоснователна – 60 000 лв. въззивният съд приема, че възнаграждение в размер на 4000 лв. е съответно на извършеното от адв. К., същото е справедливо и обосновано.

Неоснователно е искането на адв. К. определеното й адвокатско възнаграждение да бъде съобразено с това, че осъщественото от нея безплатно процесуално представителство е за всеки един от ищците. Следва да се има предвид, че фактите и обстоятелствата, на които се основават претенциите на четиримата ищци и които подлежат на установяване в производството, респ. възраженията на застрахователя срещу иска са идентични по отношение на всеки от ищците, поради което и не налагат отделно доказване, нито ангажиране на позиция, различна за всеки един от ищците. Затова и определения размер от 4000 лв., настоящия състав на съда намира, че е съобразен с фактическата и правна сложност на спора и затова е справедлив и обоснован.

Изводът е, че постановеното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като в полза на адв. К. се определи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА в размер на 4000 лв., което ще се възложи за заплащане в тежест на застрахователя.

3

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 146 от 14.05.2025г., постановено по т.д. № 136/2025г. в частта за разноските, КАКТО СЛЕДВА:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 040638060 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Св. София № 7, ет.5 да заплати на адв. П.

К. САК сума в размер на 4000 лв., представляваща определено възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА за въззивната инстанция, съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба на ответника застраховател.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4