Решение № 967 от 01.06.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 711/2023
- Вид
- Решение № 967
- Подписан
- 01.06.2023
- В сила
- 23.10.2023
- Състав
- Димитър Василев Кацарев
Цитирани разпоредби
- чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.139, ал.1, т.2, пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.177, ал.3, т.1, предл.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 967 гр. Пловдив, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20235330200711 по описа за 2023 година намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000874 от 24.11.2022г. на и.д. Директор на РД „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на К. С. Р., живущ с.В., обл.Пазарджик, с ЕГН ********** е наложено административни наказания: 1. Глоба в размер на 2000 лева на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, във вр. с чл.6, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ и 2. Глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалба от К. С. Р. се прави искане за отмяна на НП като незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. С придружително административната преписка писмо изразява становище за правилно и законосъобразно издадено НП, за установеност на нарушението. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във 1 връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
На 03.11.2022г. служители от РД“АА“ Пловдив извършвали проверка за спазване на нормативните изисквания за максимална маса на превозните средства на ул.“Пазарджишко шосе“, в района на 9-ти километър, на територията на гр.Пловдив. На посочената дата жалбоподателят бил спрян за проверка в описания пътен участък в качеството си на водач на товарен автомобил „Мерцедес Арокс“, с рег. № ****, от категория N3. В хода на проверката било установено, че извършва обществен превоз на товари (фракция 0-63) със заверено копие на лиценз № 150051741, с товарителница серия Т № 1168 от 03.11.2022г., пътен лист № 35464/03.11.2022г. В хода на проверката било установено, че водачът управлява моторно превозно средство с 4 оси (две управляеми) – 32 тона съгласно чл.6, ал.1, т.5, 3, б.“в“ от Наредба № 11 на МРРБ от 03.06.2001г. като към момента на проверката извозва фракция 0/63 мм с кантарна бележка от „ПИМК КАРИЕРА“ ЕООД № 94513/03.11.2022Г. с бруто маса 47 500 кг., т. е. с маса надвишаваща нормите с 15 500 кг., установени от МРРБ. В хода на проверката водачът на МПС не е представил на контролните органи контролен талон към СУМПС. На място е бил съставен против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 326233 за извършени нарушения по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, във вр. с чл.6, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който го е подписал, след вписване в акта че има възражения които ще изпрати в срок. Актът е подписан и от другите посочени в него лица. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В законоустановения срок пред АНО не са били представени възражения от жалбоподателят относно съставения АУАН и нарушенията посочени в него. На основание констатациите в акта е издадено и атакувано НП с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършени нарушения по ЗДвП с налагане на административни наказания: глоба в размер на 2000 лева за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, във вр. с чл.6, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ и глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В издаденото НП по идентичен с акта начин са описани нарушенията и посочени нарушените правни норми. Издаденото НП е връчено на жалбоподателят на 13.01.2023г. Издаденото НП е обжалвано в срок пред РС Пловдив.
Описаната фактическа обстановка се установява от приетите писмените доказателства, приложени по делото: АУАН, НП, пътен лист, товарителница, 2
Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на МТИТС за компетентността на административно наказващия орган.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е 3 правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
Относно приложението на материалния закон по т.1 от НП съдът намира, че при така описаната безспорна фактическа обстановка е налице състав на извършено административно нарушение заради констатираното претоварване на състава от ППС с водач жалбоподателя, като същият се явява годен субект на административното нарушение, което е законосъобразно квалифицирано по цитираните норми. По принцип жалбоподателят не оспорва констатациите по акта, но твърди наличието съмнения за извършено нарушение поради не използване на средство за измерване от контролните органи. Неговите твърдения не се потвърдиха по никакъв начин от приетите по делото доказателства. Законът вменява задължения за спазване на изискванията за максимално допустима маса лично на водача на превозното средство, който от своя страна както като водач, така и като професионален 4 шофьор е длъжен да познава и съблюдава специалните изисквания на закона.
Освен това той лично е представил по време на проверката кантарната бележка от „ПИМК КАРИЕРИ“ ЕООД, която е издадена на 03.11.2022г. преди проверката на същата дата, като съгласно реквизитите на документа, водачът също е подписал бележката в графата приел, че след измерване е с бруто тегло 47 500 кг. , поради което няма как да не е забелязал виновно поведение по смисъла на чл.7 от ЗАНН, дори и да се приеме, че не е чел бележката, като е длъжен да стори това, че неговото МПС не е натоварено в съответствие с законоустановената товароподемнос т. При така установеното съдът счита, че жалбоподателят следва да понесе административно наказателна отговорност за извършеното нарушение. По отношение на размера на наложеното административно наказание глоба съдът намира, че същото следва да бъде намалено до законоустановения минимален размер, тъй като нарушението се констатира за първи път, липсват данни за доходите на водача, пора ди което се приема, че и глоба в минимален размер от 500 лева би постигнала целите на административното наказание, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Относно приложението на материалния закон по т. 2 от НП съдът намира, че при така описаната безспорна фактическа обстановка е налице състав на извършено административно нарушение. В конкретния случай и самият жалбоподател не спори, че не е носил контролния талон към свидетелството си за правоуправление, като административното нарушение е законосъбразно квалифицирано по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП , която задължава водачите на МПС да носят контролния талон ведно с другите изискуеми документи на водач на МПС, като на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП глобите, предвидени от законодателя са с фиксиран размер и не подлежат на преценка от съда. Касае се за формално нарушение, за което жалбоподателят следва да понесе административно наказателна отговорност глоба в размер на 10 лева, като се потвърди НП в тази му част.
Съобразено с изхода на делото право за присъждане на разноски има въззиваемата страна, но същата не прави такова искане, поради което и съдът не дължи произнасяне.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000874 от 24.11.2022г. на и.д.Директор на РД „Автомобилна администрация“ - Пловдив, В ЧАСТТА МУ с което на К. С. Р. с ЕГН ********** на основание чл.177, ал.3, предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, във вр. с чл.6, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ като НАМАЛЯ размера на глобата от 2000 лева на 500 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000874 от 24.11.2022г. на и.д.Директор на РД „Автомобилна администрация“ - Пловдив, В ЧАСТТА МУ с което на К. С. Р. с ЕГН ********** на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвп е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.