Решение № 306 от 25.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. В., 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. П.

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Х. като разгледа докладваното от Ирена Н. П. Въззивно гражданско дело № 20233100502276 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 27697/14.11.2023 г., депозирана от М. Д. Г., чрез адв. Д. П., срещу Решение № 2759/24.07.2023 г., постановено по гр. д. № 15273/2022 г. по описа на ВРС, ХХХIХ състав, в частта, с която е изменен размера на присъдената по гр. д. № 14658/2020 г. по описа на ВРС издръжка, дължима от М. Д. Г. в полза на децата Д. М. Г., род. на ****** г. и Р. М. Г., род. на *** г., действащи със съгласието на своята майка М. Ж. Ж., за разликата над 195 лв. до присъдените 300 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба – 18.11.2022 г. с падеж 5-то на текущия месец, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва при забава, до настъпването на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.

В жалбата се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Твърди се, че с отговора на исковата молба ответникът е признал исковете до размера на установения от закона минимум, който би задоволил потребностите за храна, облекло, учебни пособия, извънкласни занимания и други, които имат децата.

Счита, че по делото не са установени специфични потребности, за които да е необходим поголям размер на издръжката. Посочва, че определеният размер от 300 лв. не съответства на нуждите на децата, както и на възможностите на ответника да я заплаща, тъй като е настъпила промяна в неговите доходи и здравословно състояние. Излага още, че ВРС не е посочил какъв е общият размер на дължимата издръжка за всяко от децата и как е формиран той. Твърди, че от м. ноември 2022 г. е налице трайно изменение в доходите му, които са в минималния за страната размер, а в хода на производството не е доказано, че реализира доходи от командировки в чужбина в размер, установен за страните от ЕС. Посочва, че ВРС 1 не е кредитирал представените писмени доказателства, от които се установява, че ответникът (сега въззивник) е назначен на длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“ и не е променял длъжността си и работното си място, а е променено само трудовото му възнаграждение, тъй като е преустановил командировките си в чужбина.

Неправилен е и изводът на съда, че представеното с отговора на исковата молба допълнително споразумение за намаляване на трудовото възнаграждение „е съставено за целите на настоящото производство“. Посочва, че споразумението е от 01.11.2022г., когато рязко се влошава здравословното му състояние и което е наложило преустановяване на командировките му в чужбина, а исковата молба е подадена на 18.11.2023г. Счита, че ВРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е оставил без уважение искането за назначаване на медицинска експертиза за установяване здравословното състояние на ищеца и от кога датира заболяването му. Моли обжалваното решение да бъде отменено в атакувана част и постановено друго, с което да се измени размера на присъдената издръжка, дължима на двете деца от 160 лв. на установения от закона минимум от 195 лв. и искът отхвърлен в останалата част.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите страни Д. М. Г. и Р.

М. Г., действащи със съгласието на своята майка и законен представител М. Ж. Ж., чрез адв.

Г. И., в който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Считат решението на първоинстанционния съд за законосъобразно и правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Излагат, че ВРС подробно е изследвал и обсъдил целия доказателствен материал по делото. Твърди се, че от определяне на издръжката до настоящия момент са се изменили социално-икономическите условия в страната, поради което издръжка в размер на 195 лв. е крайно недостатъчен за осигуряване на нормален стандарт на живот на децата и свързаните с тях повишени разходи за облекло и ученически пособия, за разширени социални контакти, създаване на подходяща битова среда за учене и самоподготовка, предвид възможността да продължат да се обучават за придобиване на средно, респ. висше образование. Посочват, че бащата е в трудоспособна възраст, не е трудоустроен и не страда от животозастрашаващо заболяване, налагащо скъпоструващо лечение, а също няма и алиментни задължения към други лица. В отговора се излага, че в допълнителното споразумение от 01.11.2022 г., сключено между въззивника и работодателя му, в което се променя трудовото възнаграждение на ответника, не е посочено, че лицето ще извършва само и единствено курсове на територията на страната, но не и в чужбина, поради което се оборва тезата на въззивника, че споразумението не е подписано за целите на производството, както и че не поема курсове извън страната във връзка с трудовата му ангажираност. Оспорват се представените от въззивника писмени доказателства – удостоверения, издадени от работодателя на ответника, тъй като не става ясна причината защо същият не е получил трудово възнаграждение за м. май 2023 г. и непълен размер за м. юни 2023 г. Оспорват се и представените фискални бонове за извършени медицински изследвания, услуги и закупени медикаменти с твърдението, че не касаят въззивника, а направените разходи е следвало да бъдат заплатени от НЗОК. Посочва се още, че въззивникът доброволно е заплатил наведнъж сума в размер на 3076,34 лв. (за което е представено преводно нареждане от 25.09.2023 г.), представляваща месечни издръжки и лихви за периода 18.11.2022 г. до 30.09.2023 г., с което се опровергава твърдяната от него невъзможност да изплаща издръжка. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ВРС да бъде потвърдено изцяло. Претендират се разноски.

Контролиращата страна ДСП-В., редовно уведомена, не е депозирала становище по жалбата.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

2

В исковата молба ищците Д. Г. и Р. Г., действащо чрез тяхната майка и законен представител М. Ж. Ж., сочат, че ответникът М. Г. е техен баща. Със споразумение, одобрено с влязло в законна сила Решение по гр.д. №14658/2020г., ответникът е осъден да плаща месечна издръжка в полза на всяко дете по 160 лв. месечно. В исковата молба се излага, че от определянето на първоначалната издръжка е изминал период от време, през който трайно и съществено се изменили условията, при които е определена. Децата са пораснали, което е довело до увеличение на необходимите за тяхното отглеждане разходи.

Освен ежедневните разходите за храна, отопление, облекло, обувки, лекарства, учебни пособия, се налагат разходи за задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани със спецификата на образованието на децата, на тяхното духовно и интелектуално развитие, за развлечения, за пътни разходи и други. Излага, че след прекратяване на брака ответникът почти не е виждал децата и много рядко е спазвал режима на лични отношения, постановен от съда. Първоначално не е плащал и определената от съда месечна издръжка в полза на Д. и Р., поради и което се е наложило да се образува изпълнително дело срещу него за принудително събиране на същата. Ищците твърдят, че баща им не им е купувал нищо освен телефон на Д., което се случило миналата година за нейния рожден ден и през септември - телефон и на Р.. Грижата за децата и всички финансови разходи по отношение на тях се осигурява единствено от майката, като издръжката, която се събира принудително, едва покрива част от месечните разходи по тях. Сочат, че през учебната 2022/2023 година Д. е записана в 10-ти клас в Професионална гимназия по химични и хранително - вкусови технологии „******, а Р. е 8-ми клас в Спортно училище „******" - В.. След завършване на основно образование, т.е. със започване на гимназиалното такова, комплектът учебници се набавя индивидуално от всеки ученик и същият е значителна сума, въпреки че закупените учебници са втора употреба. И двете деца са във възраст, в която бързо израстват и необходимостта от закупуване на дрехи, обувки е нараснала значително. Сочи се, че предвид спецификата на тийнейджърската възраст, която изисква по специално отношение и внимание към хигиената им, се налага да се закупуват дрехи и обувки от естествени материали, за да се избегне силното изпотяване и злепоставянето на децата. Освен това децата все по-често излизат сами с приятели и необходимостта от дневни и пътни разходи също се е увеличила драстично. Сочи, че именно поради финансовите затруднения, които изпитва майката, децата не могат да посещават извънкласни занимания, да участват в мероприятия като зелено училище, екскурзии, лагери, не могат дори да спортуват, защото навсякъде таксите са високи.

Майката излага, че от месец май 2022г до настоящия момент работи на минимална работна заплата като продавач - консултант по трудов договор към „Люси 71" ДЗЗД с БУЛСТАТ ****** и не може да осигурява сама издръжката на Д. и Р.. Тази определена от съда с влязлото в сила решение е крайно недостатъчна за покриване на всички разходи по децата, като отговорностите по отношение на издръжка и гледане на майката са се увеличили, а доходите й не са се променили значително. Твърди, че бащата получава добро трудово възнаграждение и има възможност да заплаща по - висок размер на издръжка. Моли да бъде изменен размера на определената издръжка, като същата бъде увеличена от 160 лв. на 300 лв., дължима ежемесечно в полза на всяко от децата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. е депозирал отговор на исковата молба, като изразява становище за частична основателност на предявените искове до размер от 180 лева.

Твърди, че посоченият размер на издръжката съответства на нуждите на децата. Счита, че от определяне на първоначалния размер на издръжката не е настъпило съществено изменение в обстоятелствата, което да налага увеличаване на размера й. Освен дължимата издръжка, е предоставял в полза на децата й допълнителни средства, купил им е телефони на значителна стойност, които още изплаща, а на Р. е купил и велосипед на стойност 450 лева. Освен 1/8 ид.ч. от недвижим имот, не притежава други имоти, от които да може да реализира доходи.

Настъпила е промяна и в трудовата му ангажираност, поради влошаване на здравословното му състояние. Считано от 01.11.2022г. размерът на месечното му трудово възнаграждение е намалял от 2 444.79 лева на 850 лева. Поради заболяванията си следва да прилага поддържащо ежедневно лечение със скъпоструващи лекарства и задължителна диета.

3

Контролът на лечението изисквал редовни медицински прегледи и изследвания, които също са платени. Предвид изложените доводи счита, че исковете следва да бъдат уважени до размер от 180 лева месечно.

Контролиращата страна ДСП-В. е депозирала социален доклад.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно в отношенията между страните, а и се установява от представените по делото удостоверения за раждане на децата, че ответникът е баща на Д. М. Г., род. на ******г. и Р. М. Г., род. на ***г.

Видно от приложеното по делото влязло в сила на 22.12.2020г. решение по гр.д. № 14658/2020г. по описа на ВРС е прекратен бракът между родителите и е одобрено споразумение, с което родителските права по отношение на децата Д. и Р. са предоставени за упражняване от майката, като на бащата е определен режим на лични контакти, осъден е същият да заплаща месечна издръжка в размер на 160 лева за всяко дете.

От представеното удостоверение, издадено от Спортно училище „******“ - В. се установява, че детето Р. през учебната 2022/2023г. е ученик в осми клас, редовна форма на обучение.