Решение № 11 от 12.07.2021, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Видин , 12.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ БЕЗ МЛ.

СЪДИЯ в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Л. В. Л.

В. Д. С.

Р. К. Д. като разгледа докладваното от Л.В. Л. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211300600143 по описа за 2021 година

С присъда № 260002/18.05.2021г. по НОХД № 153/2020г. на Районен съд- Белоградчик, подсъдимия ПЛ. М. МЛ. с ЕГН ********** е признат за НЕВИВЕН, в това че на 29.04.2020 година, в 14.30 ч., по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл. 84 т. 12 от Конституция на Република България, с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание на Република България, обнародвано в Държавен вестник, брой 22/13.03.2020 г., е нарушил предписание за поставяне под карантина с изх. № 6 ДМ -2 /24.04.2020 г. на Регионална здравна инспекция - Видин, издадено в изпълнение на въведените със Заповед № РД-01-158 от 26.03.2020 година на Министъра на здравеопазването на територията на страната противоепидемични мерки против разпространението на заразна болест по хората във връзка с усложняващата се епидемиологична обстановка, свързана с разпространението на COVID- 19 и Заповед № РД01-183/06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, като след пристигане на 24.04.2020 г. от Република Полша, не спазил срока на 14- дневната карантина - да пребивава на заявен адрес: с.Шипот, обл.Видин, ул.“*“ № *, и след като напуснал адреса, на който се изпълнява карантината, пребивавал на обществено място по § 1а от ДР на Закона за здравето, като посетил обществено място - град Димово, общ. Димово, ул. „*“ № 1*, пред хранителен магазин на „Никс-Димово“ ЕООД, поради което и на основание чл.304 от НПК, подсъдимия е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.355 ал.2 във вр. ал.

1 от НК.

Против присъдата в срок е подаден протест от РП-Видин. В протеста са развити 1 съображения, че присъдата е неправилна. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, с приложение на чл.66 от НК.

Представителят на ОП- Видин, в с.з. заяви, че поддържа протеста и счита, че присъдата на БРС, като неправилна, да бъде отменена, и на подсъдимия М. да бъде наложено наказанието поискано пред първата инстанция.

Подсъдимият ПЛ. М. МЛ., лично и чрез своя защитник- адвокат К.К., в с.з. заяви, че оспорва протеста и моли първоинстанционната присъда, като правилна, да бъде потвърдена.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че протеста на РП- Видин е неоснователен.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, по – отделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. БРС е установил фактическа обстановка, в унисон със събраните по делото доказателства. ВОС я възприема и не намира за необходимо да я преповтаря. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия. БРС правилно е приложил закона, респ. направил е правилен извод за липса на съставомерно поведение на подсъдимия ПЛ. М. МЛ. по чл.355 ал.2 във вр. ал. 1 от НК.

ВОС ще маркира фактите от съществено значение в случая.

На 23.04.2020г. късно през нощта, в 23 ч., подсъдимият ПЛ. М. МЛ., шофьор на товарни автомобили във фирма „ЯНАКЕТ“ ЕООД - гр. Видин, влязъл в Република България.

Служител на Регионална здравна инспекция - Видин, в 00.53 ч. на 24.04. му издал Предписание с изх. № 6 ДМ-2/24.04.2020г. на РЗИ-Видин, с което М. бил поставен под карантина на адрес с. Шипот, обл. Видин, ул. „*“ № * /където живеел и бил адресно регистриран/ и второ място за престой - кабина на влекач с per. № *. Предписанието било връчено надлежно на подсъдимия. В реквизита „време за придвижване“ първоначално служителят на РЗИ-Видин отразил „1 ден“, след което записаното е задраскано и е посочен, че карантинираният е „международен шофьор“. Подсъдимият М. останал на паркинг в гр.

Видин, който се ползвал от служителите на фирмата. Колегата му- свидетеля Ж. Т., му носил храна. На 28.04.2020г., подсъдимият М. разбрал, че няма да бъде изпращан на други курсове за времето на карантината и решил на следващия ден да се прибере в дома си в село Шипот.

На 29.04.2020г. подсъдимият П.М., с л.а. „Сузуки“ мод. “Витара“, ползван от него и намиращ се на паркинга, се отправил към с. Шипот. Докато пътувал, подсъдимият се обадил на брат си - свидетеля М. М., с молба да се срещнат в гр. Димово, през който минава пътя за с. Шипот, където от местен магазин Мариян да напазарува хранителни продукти за брат си.

На 29.04.20г., около 14.30ч., двамата братя, поотделно, пристигнали пред хранителен магазин в гр. Димово, на ул. “Д.“ № *. Пред магазина бил собственикът му - свид. Пл. И., който се познавал с братята. Подсъдимият слязъл от своя автомобила, останал до него и дал пари на брат си за пазаруване. Свидетелят И. се приближил към тях. От М. М. разбрал, че подсъдимият е извършвал подобрения на джип-а и поискал да го огледа.

2

От спрелия наблизо полицейски патрулен автомобил, свид. Божков /началник група „ОП“ при РУ-Белоградчик/ и колегата му, забелязали, че свидетеля М.М. е без поставена на лицето предпазна маска. Свидетелят Б. уведомил свидетеля Я. - инспектор в РУБелоградчик, отговаряш за района на гр. Димово, и той пристигнал на мястото. Двамата пристъпили към подсъдимия, Пл. И. и М. М.. Съставили на последния АУАН по Закона за здравето за това. Свидетелят Якимов знаел, че П.М. е международен шофьор и го попитал дали не е под карантина. Подсъдимият отговорил, че се връща от курс и трябва само да напазарува в гр. Димово. Служителите на полицията установили, че П.М. е влязъл в Р.

България на 24.04.20г. през ГКПП Дунав мост 2, при гр. Видин и е поставен под 14 дневна карантина. Свидетелят Я., в качеството си на полицейски орган, издал разпореждане от същата дата, по отношение на подсъдимия, последния да не напуска адреса си в с. Шипот.

Видно от медицинско направление № 19/29.04.2021г. от „АПМП-ГП- д-р Александрови“ ООД, до момента в „АПМП-ГП- д-р А.“ град Димово, на пациента ПЛ. М.

МЛ. не е регистрирана COVID инфекция.

Горните обстоятелства се установяват от: обясненията на подсъдимия; показанията на посочените по- горе свидетели и Б.Б.; посочените по-горе писмените доказателства и останалите инкорпорирани в доказателствения материал- справка за трудови договори на подсъдимия, справка за задграничните пътувания на подсъдимия, пътен лист № 021621, декларация от подсъдимия за адрес на местоживеене и месторабота, служебна бележка за необходимостта от придвижване на подсъдимия до работното му място в град Видин, трудов договор на подсъдимия, длъжностна характеристика на „шофьор на международни превози в „ЯНАКЕТ“ ЕООД, други документи за трудовата ангажираност на подсъдимия /л.45- 52 от ДП/, талони на товарния автомобил. Гласните кореспондират с писмените и помежду си, поради което, правилно са кредитирани от ВРС.

Видно от обвинителния акт на РП-Белоградчик, срещу подсъдимия е повдигнато обвинение за това, че: „на 29.04.2020 година, в 14.30 ч., по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл. 84 т. 12 от Конституция на Република България, с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание на Република България, обнародвано в Държавен вестник, брой 22/13.03.2020 г., е нарушил предписание за поставяне под карантина с изх. № 6 ДМ -2 /24.04.2020 г. на Регионална здравна инспекция - Видин, издадено в изпълнение на въведените със Заповед № РД-01-158 от 26.03.2020 година на Министъра на здравеопазването на територията на страната противоепидемични мерки против разпространението на заразна болест по хората във връзка с усложняващата се епидемиологична обстановка, свързана с разпространението на COVID- 19 и Заповед № РД01-183/06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, като след пристигане на 24.04.2020 г. от Република Полша, не спазил срока на 14- дневната карантина - да пребивава на заявен адрес: с.Шипот, обл.Видин, ул.“*“ № *, и след като напуснал адреса, на който се изпълнява карантината, пребивавал на обществено място по § 1а от ДР на Закона за здравето, като посетил обществено място - град Димово, общ. Димово, ул. „*“ № *, пред хранителен магазин на „Никс-Димово“ ЕООД.

3

От доказателствата по делото е категорично установено, че подсъдимия е бил поставен под карантина в кабина на влекач ВН04176АК и на адрес в с. Шипот, видно от процесното предписание за поставяне под карантина. Подсъдимия сам, с лек автомобил, се е придвижвал от едното място на карантина към другото в с. Шипот. Карантината представлява изолиране за определено време на болни от заразни болести или на лица, бивали в контакт с тях, за да се избегне разпространението на болестта. Самото самостоятелно пътуване на подсъдимия от едното място на карантина към другото, не е нарушение на изолацията, а видно и от самото предписание, с оглед работата на подсъдимия като международен шофьор, то предвижда придвижване на лицето, при условията за алтернатива на местата за карантина. Правилни в тази насока са и съображенията на първата съдебна инстанция, в насока че, самата Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, в т. I - 1 позволява поставяне под карантина в два вида обекти - „дома“ или „място за настаняване“, а за водачите на тежкотоварни автомобили, български граждани - има и изключение - по т. III -3. На тях е позволено да престояват / „ да се намират“ / в кабината на управлявания от тях товарен автомобил, да управляват същия, да извършват товаро- разтоварни дейности , да преминават през територията на страната ни или да я напускат преди края на карантината им. Верен е и извода, че не е изключена възможността, когато български гражданин е влязъл в РБългария и бъде поставен под карантина, да може да достигне мястото, на което ще я изпълнява, който извод е подкрепено с предвиденото в образеца „Приложение 1“ към Заповед РД 01-183/06.04.20 г. / в реквизита „време за придвижване“/ даването на указание, в какъв срок поставения под карантина следва да стигне мястото на карантиниране. При липса на изричен регламент за средствата и начина за предвижване, при положение, че не се нарушава изолацията, доколкото подсъдимия се е придвижвал сам с процесния автомобил, това действие не е в нарушение на предписанието.

Доводи в друга насока са ирелевантни. Правилен е и извода на БРС, че поведението на подсъдимия, досежно придвижването на 29.04.20г. от гр. Видин до с. Шипот, не е в разрез с нормативните изисквания - Закона за здравето / в редакцията към момента на издаване на заповедта/, Наредба № 21 от 2005 г. за реда на регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, посочената по- горе Заповед и с Предписание № 6- ДМ-2/24.04.2020 г. на РЗИВидин.

Видно от т.2 на процесното предписание, тя гласи: „Лицето по т . 1 да спазва дистанция от минимум 1 м. спрямо лицата с което съжителства, вкл. престой/спане в отделни помещения, при възможност, редовно проветряване…“ и т.н. Това показва, че в случая карантината не изключва контакт с близки хора, при спазване на съответни условия.

В тази насока, спирането на подсъдимия в град Брегово и срещата му по необходимост единствено с близкия му родственик- брат /другия- свидетеля Илиев е бил на мястото случайно/, със съгласието на последния, на открито пространство, при спазване на разстояние от 1 метър между тях, с цел подсъдимия да не влиза в магазина, а брат му да му напазарува храна /жизнена необходимост/, не разкрива укорима подбуда в подсъдимия. При това положение, настоящия съдебен състав намира, че действието на подсъдимия не е в 4 разрез с процесното предписание и в крайна сметка не е в нарушение на карантината.