Решение № 234 от 22.06.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Русе, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Галина Магардичиян при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20234500500247 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

ЗАД“Алианц България“ със седалище и адрес на управление гр.София обжалва Решение № 66 от 23.01.2023г, постановено по гр.д.№ 4625/22 по описа на РРС като неправилно и необосновано, постановено при сериозни нарушения на съдопроизводствените правила, както и в противоречие със задължителната съдебна практика. В жалбата се излагат подробни оплаквания в тази насока и се иска отмяна на първоинстанционното решение. Излагат се оплаквания и за недопустимост на съдебното решение доколкото не е приложен правилно процесуалния и материалния закон относно установяване на обстоятелството дали приживе наследодателката на ищците е заявила претенции за заплащане на обезщетение, доколкото претенцията е заявена от адвокат без пълномощно. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемите Д. Т. Г. и Й. Т. В. в писмен отговор на въззивната жалба считат същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение за правилно.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно нормата на чл. 498, ал.1 КЗ увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, съгласно ал.3 на същата разпоредба увреденото лице може да предяви 1 претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Провеждането на това рекламационно производство е условие за допустимост на предявеният от пострадалия иск за заплащане на обезщетение по чл.432 КЗ.

Пострадалата от пътно-транспортно произшествие на 10.09.2018г И.Й.Н., видно от представеното в първата инстанция писмено доказателство, на 18.02.2019г е отправила до „ЗАД Алианц“АД-София претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от нея болки и страдания в размер на 50 000лв. Същата претенция е постъпила в застрахователното дружество с вх.№ 200-00-683/18.02.2019г, поради което е неоснователно възражението на застрахователя, че такава застрахователна претенция не е предявявана от пострадалата. Във възраженията на ответника по отношение на този факт се съдържа вътрешно противоречие, тъй като същият едновременно твърди, че такава претенция не е постъпвала, а в същото време оспорва представителната власт на адв.Я. Д. при предявяване на претенция пред застрахователя. Тези възражения са неоснователни, тъй като по делото въз връзка с възражението на ответника е представено оригинално пълномощно, по силата на което И.Н. е упълномощила адв.Я. Д. да я представлява пред застрахователното дружество, при което е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на моторното превозно средство, станало причина за инцидента. Това пълномощно, подписано от Н.а с пръстов отпечатък, е с нотариална заверка на подписа на упълномощителката от 25.09.2018г, поради което е несъстоятелно възражението на застрахователя, че такова упълномощаване е направено за нуждите на настоящият процес. От друга страна, въззивният съд намира, че възражение за липса на представителна власт, може да бъде направено надлежно единствено от страните по упълномощителната сделка, респективно техните наследници, тъй като липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания, но не и от трето лице, което по никакъв начин не е обвързано с упълномощителната сделка, както в случая такова трето лице е застрахователя./ в този смисъл т.2 от Тълкувателно решение 5/2014 от 12.12.2016г. по т.д. № 5/2014г. ОСГТК на ВКС/

Н.а е починала на 22.04.2019г, т.е след като по надлежен път е сезирала застрахователя по реда на чл.380 КЗ. Съгласно трайната практика на ВКС, ако приживе пострадалия е предявил иск за обезщетение за неимуществени вреди, при неговата смърт исковият процес следва да продължи с участието на наследниците му. В този смисъл Решение № 60170 от 13.05.2022г по т.д.№ 1435/20 по описа на ВКС. По тези съображения изводите на първоинстанционния съд, че искът е предявен от надлежна страна и е допустим с оглед изпълнената процедура по КЗ е правилен.

С Определение № 391 от 18.11.2021г по НОХД № 2080/21 по описа на РРС е одобрено споразумение, по силата на което Я. Драгомиров Динков е признат за виновен за това, че на 10.09.2018г в гр.Русе при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „Сеат“ Инка с рег № ******, нарушил правилата за движение по пътищата- чл.116 ЗДвП- „водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“-като не е бил внимателен и предпазлив към пешеходката И.Й.Н.; чл.20, ал.2 ЗДвП-„ водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да 2 спрат, когато възникне опасност за движението“-като не намалил скоростта и не спрял след като възникнала опасност да движението-пешеходката И.Й.Н. и чл.119, ал.1 ЗДвП-„като водач на нерелсово, ППС не изпълнил задължението си при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре-не пропуснал движещата се по пешеходната пътека пешеходка И.Й.Н., в резултат на което по непредпазливост причинил на И.Й.Н. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на дясна раменна кост, разкъсване на задния рог на медиалния мениск на лява колянна става, довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за срок повече от 30 дни и трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека- престъпление по чл.343, ал.3 пр последно, б“А“, пр.2 вр ал.1, б.“Б“, пр.2 вр чл.342, ал.1, пр.3 НК. Споразумението има силата на влязла в сила присъда и по силата на чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието ., неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл в гражданския процес не може да бъде преразглеждан въпросът, че пострадалата И.Й.Н. има качеството на пешеходец и пътното-транспортно произшествие е извършено докато същата е пресичала обозначена пешеходна пътека, както и че произшествието не е в резултат на случайно събитие.

Правилни във връзка с тази преценка са процесуалните действия на първоинстанционния съд и изводите в постановеното от него съдебно решение, относно доказателствените искания на застрахователя относно посочените въпроси.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че са доказани болките и страданията, които И.Й.Н. е претърпяла вследствие на уврежданията, които е получила от посоченото пътно-транспортно произшествие.

Уврежданията са установени както в одобреното от наказателния съд споразумение, така и от приетата по делото съдебномедицинска експертиза. Със същата експертиза са посочени от медицинска гледна точка с какви болки и страдания са съпроводени тези физически увреждания, както и периода на възстановяването. В този смисъл правилна с оглед събраните по делото доказателства, а и с оглед принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, е преценката на съда, че адекватното обезщетение, което би репарирало тези болки и страдания, е в размер на 12 000лв. Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че в решението на първоинстанционния съд липсва такова произнасяне. Правилно е отхвърлено като неоснователно и недоказано възражението на ответника са съпричиняване на вредоностния резултат от страна на пострадалата Н.а по съображенията, изложени по-горе във въззивното решение. С оглед изложеното правилно съдът е приел, че частичните искове на наследниците на И.Н.- Д. Т. Г. и Й. Т. В. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 5 000лв за всяка от тях, са основателни и доказани, както по основание, така и по размер и следва да се уважат.

Неоснователно е възражението в жалбата, че съдът неправилно е отхвърлил възражението им за прихващане. На първо място въззивният съд намира, че такова възражение не е надлежно направено от страна на ответника в първоинстанционното производство, тъй като по отношение на него липсва каквато и да било конкретика в отговора или в хода на процеса.

На следващо място по делото не са събрани никакви доказателства, че 3 ищците и тяхната наследодателка са получили каквито и да било обезщетения във връзка с претендираното в исковата молба.

В тежест на жалбоподателят са направените от въззиваемите разноски в размер на 1000лв, според представеният списък за разноски. Възражението във въззивната жалба за прекомерност на това адвокатско възнаграждение е неоснователно. Същото е съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба 1/2004г.

Мотивиран така, окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 66 от 23.01.2023г, постановено по гр.д.№ 4625/22 по описа на РРС.

ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“, ЕИК040638060, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н “Лозенец”, ул. “Сребърна” №16, представлявано от изпълнителните директори О.Ц.П. и А.Б.А. да заплати на Д. Т. Г. , ЕГН**********, с адрес гр. Русе, ул. ******* и на Й. Т. В., ЕГН**********, с адрес гр. Мартен, обл. Русе, ул. ********** сумата от 1 000лв, представляваща общ размер на направените във въззивната инстанция разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4