Решение № 516 от 02.08.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. гр. Хасково, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640103048 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, ет. 7, представлявано от управителите С. Н. Н., Ц. Г.а С. и Я. К. Ч., чрез юрк. Р. И., с която са предявени при условията на субективно пасивно и обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 121, ал.1, вр. чл. 86 ЗЗД против Р.

Д. Г., ЕГН ********** и Г. Д. Г., ЕГН **********. За част от претендираните суми е издадена заповед № 898 от 01.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1942 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково.

С влязо в сила Определение № 302 от 22.03.2023 г., постановено по гр. дело № 3048 по описа за 2022 г. на РС – Хасково, производството по отношение на предявения осъдителен иск за сумата в размер на 1309.83 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит №3006490368 от 30.03.2016г., ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението до изплащане на вземането е било прекратено като недопустимо.

Ищецът твърди, че на 30.03.2016 г. сключил с двамата ответници в качеството им на солидарни длъжници Договор за потребителски кредит № 3006490368. Договорът бил сключен при следните параметри: сума на кредита: 2550 лв.; срок на кредита: 36 месеца;

Размер на вноската: 124.43 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %; Годишен лихвен процент: 41.17 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита:

1

4479.48 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги: 2305.08 лв.; Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 64.03 лв. или Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 6784.56 лв.; Общ размер на вноска: 188.46 лв.;

Дата на погасяване: 1-ви ден от месеца.

В исковата молба е посочено още, че съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит /ДПК/, неразделна част от него били Общи условия /ОУ/, които били предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно се запознали преди подписване на договора, приемали и нямали забележки към тях, задължавали се да ги спазват, за което полагали подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.

Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценял доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правели се и разяснения за допълнителния пакет от услуги, който предлагал дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписвал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

На основание ОУ към ДПК във връзка с чл. 121- чл. 127 от Закона за задълженията и договорите отв.Г. Д. Г., в качеството си на съдлъжник по договора за потребителски кредит, се задължавала да отговаря солидарно с отв.Р. Д. Г. при условията, посочени в договора.

В т .V „Допълнителни възможности за клиента“ от ДПК № 3006490368 отв. Р. Д. Г. пожелал с част от отпуснатия кредит да бъдат рефинансирани други негови задължения към ищцовото дружество в размер на 2539.72 лв.

Ищецът посочва, че изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като на 30.03.2016 г. превел парична сума в размер на 10.28 лв. по посочената от длъжника банкова сметка. Общият размер на отпуснатата сума по договора бил 2550.00 лв. От своя страна ответниците поели отговорност за задължение по Договора за потребителски кредит, като го сключили за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 188.46 лв. и падежна дата всяко 1-во число на месеца.

На 15.08.2016 г. между ищеца и отв.Р. Д. Г. бил сключен Анекс № 1 към ДПК № 3006490368, с който страните се договорили да бъде отложена една погасителна вноска № 4, която да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс бил нов, коригиран погасителен план, съобразно който погасителните вноски се променили от 36 на 37 броя. На 01.12.2016 г. между същите страни бил сключен Анекс № 2 към ДПК № 3006490368, с който били отложени две погасителни вноски № 7,8, които трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план. Като неразделна част от сключения Анекс бил изготвен нов, коригиран погасителен план, съобразно който погасителните вноски се променили от 37 на 39 броя.

Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № 3006490368 длъжниците дължали на 2 дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, което било предварително определено в погасителния план. Страните по този ДПК се споразумели договорното възнаграждение, което възниквало за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. От страна на ответниците по делото било налице неизплатено договорно възнаграждение в размер на 829.57 лв, което се претендирало от падежа на първата неизплатена вноска - от 01.11.2017 г. до 01.07.2019 г. - датата на изтичане на погасителния план.

Ищецът сочи още, че съгласно сключено между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, от ответниците било дължимо и възнаграждение в размер на 2305.08 лева, като същите били заплатили сума в размер на 995.25 лв и оставала за доплащане сумата от 1309.83 лв.

Посочва се още в исковата молба, че сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не било задължително за отпускане на кредита, а било опционално, по избор на клиента и зависело от неговата воля. В случая съобразно предмета на Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договора за потребителски кредит, кредиторът се задължавал да предостави на клиента по негово искане и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;

Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;Възможност за смяна на дата на падеж; Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Всяка една и всички тези услуги потребителят можел да използва, ако пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет, като в процесния случай ответникът пожелал да закупи пакет от допълнителни услуги, като декларирал това в искането си за отпускане на кредит. Пакетът от допълнителни услуги предоставял на ответника право да получи услуги, които не били свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със закупуването на пакет от допълнителни услуги, той си гарантирал: приоритетно разглеждане и отпускане на поискания кредит; че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава, а кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него; че ако доходът му намалее, ще може да си намали размера на определен брой вноски - длъжникът може да поиска от кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни вноски; че ако сменят датата на заплащане на месечното му възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него; че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя купища документи.

Всички тези възможности, според ищеца не можели да се определят като задължителни и 3 като част от общите разходи по кредита.

Възнаграждението за същите било дължимо за наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент от живота на договора. Поддържа се от ищеца, че предлаганите допълнителни услуги не били пряко свързани с договора за кредит, а били по повод на същия; сключването на споразумението било в резултат на свободната воля и индивидуално желание на длъжника; сключването на споразумението не било задължително условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства законодателят бил извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите разходи по кредита.

В исковата молба е посочено, че длъжниците (ответниците) не са изпълнявали поетите договорни задължения и били направили петнадесет пълни и една частична погасителни вноски, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК. Крайният срок за погасяване на кредита бил изтекъл на 01.07.2019г., с изтичането на който срок била настъпила изискуемостта на задължението на ответниците в пълен размер.

Според ищеца, размерът на погасеното задължение по ДПК № 3006490368 бил в общ размер на 3544.80 лева, отразено по погасителния план към договора.

Предвид изложеното, ищецът твърди, че вземането му към солидарните длъжници възлизало на общо 4419.72 лева, от които: главница по кредита в размер на 1783.46 лв., договорно възнаграждение в размер на 829.57 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1309.83 лв., лихва за забава в размер на 496.86 лв. дължима от 01.07.2019г. до 28.07.2022г., представляващи неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 3006490368.

Предвид изложеното, искът бил основателен и доказан и следвало да се уважи.

Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт, представял на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит, като с негова помощ бил длъжен да попълни надлежно и да провери всички клаузи и данни на ДПК, след което собственоръчно да подпише искането и да го предаде чрез експерта на кредитора. Ако всички условия били изпълнени, кредиторът се задължавал да отпусне на клиента парични средства с параметрите по т.VI. Ако потребителят желаел, той могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 от ОУ.

Ответникът не сторил това, а усвоил предоставената в заем сума, което било показателно за наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри. Той се съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент бил наясно с общата сума, която трябва да върне, с правото си да се откаже от кредита и с погасяването му.

Поради неизпълнение на договорните задължения на ответниците, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по което образувано било ч.гр.дело № 1942/2022 г. на РС Хасково. Съдът отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се претендирало възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, а за останалата част от заявените вземания била издадена заповед за 4 изпълнение. Посочва се, че за отхвърлената част на основание чл. 415 ал.1 т.3 от ГПК предявявал осъдителен иск, а за останалата част от заявените вземания, на ищеца било указано за предяви установителен иск на основание чл. 415 ал.1 т.1 от ГПК.

Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че му дължат следните суми, представляващи неизпълнени задължения по Договор за потребителски кредит №3006490368, а именно: главница в размер на 1783.46 лв., договорно възнаграждение в размер на 829.57 лв., лихва за забава в размер на 496.86 лв. дължима от 01.07.2019г. /датата на изтичане на погасителния план/ до 28.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на задължението до изплащане на вземането; както и да осъди ответниците да му заплатят сумата в размер на 1309.83 лв. - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението до изплащане на вземането.