Решение № 334 от 11.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. София, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. А.

Тони Гетов при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова в присъствието на прокурора М. Анг. Н. Н. С. като разгледа докладваното от Вилислава Янч. А. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100600855 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 19.12.22г. по НОХД № 20211110208658/21г., СРС, НО,109 с -в е признал подсъдимата Б. Д. Д. за виновна за това, че на 14.08.2019г. около 08.00ч. в гр. София, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка "Нисан“ модел „Кашкай“, с регистрационен номер **** по ул. „Георги Измирлиев“ с посока на движение от ул.

„Боянски водопад“ към ул. „Костенски водопад“ на прилежащата пешеходна пътека, (сигнализирана с пътна маркировка М 8,2 от ППЗДвП) и на кръстовището с ул. „Костенски водопад“ при извършване на маневра ляв завой по ул. „Костенски водопад“ към ул.

„Славовица“ нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, както следва:

Чл. 116. „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците........ „

Чл. 119. (1) „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“ Чл. 119 (4) „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.“ като не била достатъчно внимателна и предпазлива и като водач на лекия автомобил не пропуснала пресичащата по пешеходната пътека, отдясно наляво спрямо посоката й на движение по прилежащата пешеходна пътека, (сигнализирана с пътна маркировка М8.2 от ППЗДвП) пешеходка П.Б.К., ЕГН **********, като реализирала ПТП с предната дясна част на управлявания автомобил и по непредпазливост причинила на К. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в счупване на таза, на горното и долното 1 рамо на срамната кост вляво , довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека, с което осъществила състава на престъпление по чл. 343, ал.3,пр.последно, б „а“, пр.2 ,вр. ал.1, б „б“,пр.2, вр.чл.342,ал.1,пр.3, вр. чл. 55, ал.1, т.1НК, поради което и е наложил наказание "Лишаване от свобода" за срок от 8 месеца , чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години , считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимата Б. Д. Д. е осъдена да заплати сумата от 1127,40 лева разноски в досъдебното производство в полза на държавата и 924,20 лева разноски в хода на съдебното производство по смета на ВСС в полза на СРС, както и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Въззивното производството е образувано по протест на прокурор от СРП срещу присъда на СРС от 19.12.22г. по НОХД. № 20211110208658/23г. , СРС, НО ,109 с - в , с която е призната за виновна подсъдимата Б. Д. Д., с доводи за неправилно приложение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55 от НК и определяне на наказанието при многобройни смекчаващи обстоятелства като не са налице условия за това, както на осн. чл. 343 „г“, вр.343 , ал.3НК не е наложено кумулативно предвиденото наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК.

Прави се искане за изменение на присъдата с определяне на наказанието съобразно разпоредбата на чл. 54 НК , както и във вр. чл. 343 „г“, вр.343 , вр. чл. 37, ал.1, т. 7 НК да се наложи наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за определен срок. С протеста не се депозират искания за събиране на доказателства.

В законоустановения срок е постъпила и въззивна жалба от адв. Н. Д. - защитник на подсъдимата Б. Д. Д., с доводи за постановен съдебен акт при непълнота на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон. В допълнение към жалбата се прави възражение, че Комплексна медицинска и авто-техническа експертиза, допусната в хода на съдебното следствие, страда от пороци, довели до необосновани и противоречиви изводи от техническа страна. Основните възражения са свързани с експертното заключение на извършената КМАТЕ по отношение на фактическата обстановка, установяваща точното място на удара по технически път на базата на обективни доказателства , както и чрез формули и изчисления. Прави се възражение, че вещото лице е приело първо мястото на удара и въз основа на него е изчислило скорост и предодвратимост. Заявява, че подходът е недопустим, тъй като според защитата мястото на удара следва да се определи най- накрая.

Отправят се твърдения, че при съставяне на експертното заключение вещото лице не е взело предвид казаното от свидетелка, че автомобилът е бил спрял преди пешеходната пътека, заявява, че е технически невъзможно пострадалата да бъде ударена на пешеходна пътека с широчина 3 метра , а автомобилът да спре преди нея. Заявява, че местопроизшествието не е запазено и по пътното платно няма следи от ПТП. Заявява, че в мотивите първоинстанционният съд не се обосновава защо приема заключението на експертното заключение, не дава отговор на въпросите, посочени от защитата в пледоарията. Заявява, че първоинстанционният съд приема установеното в заключението, че ударът бил настъпил в областта на предната емблема на автомобила, но акцентира, че не е установено на какво разстояние се намира емблемата от земята, както и че не са взети предвид техническите характеристики на автомобила. Заявява за неправилно приложение на материалния закон като следва да се приложи чл. 120 ал.1ЗДвП. Във въззивната жалба се отправят искания за отмяна на атакуваната първоинстанционна присъда и постановяването на нова, с която да се признае подсъдимата за невиновна. Алтернативно моли съда делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на СРС.

В проведеното закрито заседание на 23.02.2023 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.

2

В хода на състоялото се на 19.04.23г. открито съдебно заседание въззивният съд е оставил без уважение направените доказателствени искания за изготвяне на повторна комплексна медицинска и авто-техническа експертиза с аргумент , че не са налице предпоставките, визирани в чл. 153 НПК, като заключението е обосновано и не възниква съмнение за неговата правилност.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа протеста и моли съда да измени постановения съдебен акт по отношение на наказанието, като се пледира за определяне наказание ЛОС около минималния размер, предвиден за това престъпление , изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1НК да бъде отложено, както и да бъде определено наказание на подсъдимата „Лишаване от право да управлява МПС“ за определен срок.

Защитникът на подсъдимата Б. Д. Д. адв. Д. поддържа жалбата, като излага съображения, свързани със заключението на вещото лице по приетата от първоинстанционния съд комплексна медицинска и авто-техническа експертиза , възразява срещу начина на определяне на мястото на удара от вещото лице като заявява, че вещо лице А. не е ползвал специални знания и изчисления. В тази връзка се цитират показанията на св. И.Л., която заявява, че не е чула шум от спирачки, но е чула много силен удар. Защитата твърди, че безспорно се установява, че жената е паднала на пешеходната пътека, а автомобилът е бил спрял пред жената. В пледорията защитата прави възражение, че винаги се определя първо мястото на удара, а след това се определя скоростта. Заявява, че по формулата , по която са правени изчисленията по метода Searle са посочени като неизвестни величините – разстояние на отхвърляне на тялото и изминат път след удара като не става ясно какво е замествал експертът във формулата , след като посочените величини са неизвестни, заявява за несъответствие между определеното от вещото лице място на удара на 2,5 м преди мястото, където е намерена пешеходката и описаната опасна зона на спиране на автомобила 10,5м. Заявява,че липсва посочване на тежест на пешеходката, височина на автомобила, височина на пешеходката. Сочи, че е следвало първо да се определи мястото на удара. Сочи на неправилна правна квалификация по чл. 119ЗДвП – регулиращо движението с пешеходни пътеки без да има регулация със светофарна уредба, вместо правна квалификация по чл. 120 ЗДвп. Моли за преквалифициране на деянието по чл.343а НК с прилагане на чл. 78а НК, поради събрани доказателства за оказана помощ от подзащитната му на пострадалата.

Подсъдимата Б. Д. Д. в последната си дума излага твърдения, че е помогнал а на пострадалата, изразява съжаление за случилото се, моли за справедливост.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба и протеста, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивните протест и жалба са подадени в срока по чл. 319 от НПК от легитимирани лица, отговарят на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъде разгледани. Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. С оглед на което настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново, още повече че и доказателствената съвкупност не е допълнена във въззивното производство.

При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред него и 3 на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, способи за доказване, в това число: обясненията на подсъдимата Б. Д. /л.48 сс/;показанията на свидетелите М.Е.В. / допусната като свидетел в хода на сс – л49 сс/; И.Л.

– Ф. / л. 49 сс/, както и прочетените на осн.чл. 281, ал. 5 НПК/ л. 32,32а ДП/; показанията на частния обвинител П.Б.К. / л.59 сс/, констативен протокол от 14.08.2019г. /л. 12 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие от 14.08.2019г. /л. 14 от ДП/, скица на местопроизшествието /л. 16от ДП/, албум от ПТП /л. 17 – 20 от ДП/, съдебномедицинска експертиза /л. 37 от ДП/, епикриза изх. № 30705/2019 УМБАЛСМ Пирогов /л. 38 от ДП/, авто-техническа експертиза, изготвена от в.л. П.Д.П. /л.42-49 от ДП/, звукозапис от тел. 112/ СД-л51 ДП/; копие от проект на светофарна уредба , предоставен от СО / л. 72-75 ДП/ ;повторна авто-техническа експертиза, изготвена от вл И.А.Т. и вл С.К.Д. /л. 77-92ДП/; комплексна медицинска и авто-техническа експертиза, изготвена от вл. Д-р Д.Н.Н. и вл А.К. А. /л. 65/, допусната от първоинстанционния съд в съдебно заседание от 04.04.22г; справка съдимост .

Пред настоящата съдебна инстанция не е провеждано съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите. Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал като изцяло споделя доводите и съображенията му. По време на прове деното съдебно следствие пред първа инстанция е разпитана пострадалата П.Б.К., която излага информация относно инцидента, мястото, където е пресичала, както и твърдения за самия удар и причинените и травматични увреждания.