Решение № 77 от 27.04.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. В., 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. при участието на секретаря А.А.Т. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20221300500080 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Ц.П.А.. с ЕГН ********** с постоянен адрес: с. П., общ. В., ул. П. № 24 чрез адв. Й.Д. от САК и съдебен адрес: гр. С., бул. К.А.Д.К. № 5, вх. В, ап. 25 против Решение №553/15.12.2021 г. постановено по гр. д. №855 по описа за 2021 година на РС-В. в частта, в която искът е отхвърлен над сумата от 1 000, 00 лв. до 3 000,00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, от настъпило на 30.10.2019г. ПТП, както и по отношение претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 08.02.2020 г. до 22.04.2021г.

Излага се във въззивната жалба, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон - чл.52 от ЗЗД и със съдебната практика.

Счита, че присъденото обезщетение в размер на 1 000,00 лв. е занижено и явно несправедливо, не кореспондира на получените травматични увреждания, интензитета на съпътстващите болки и страдания, периода на лечение и възстановяване, затрудненията в ежедневието, остатъчните трайни и загрозяващи белези по лицето . Първоинстанционният съд неправилно възприел показанията на разпитания по делото свидетел - И.Д., както и че не е доказано наличието на психическа травма от настъпилото ПТП. Останал загрозяващ остатъчен белег в челната област, ясно видим и с траен характер, който влияе отрицателно 1 на самочувствието и цялостното емоционално състояние, поради което и до ден днешен носи кърпа на главата, за да го прикрие.

Излага, че извода на съда за недължимост на законната лихва върху главницата за периода от 08.02.2020 г. до 22.04.2021 г. е неправилен. Твърди, че с претенцията по чл. 380, ал. 1 от КЗ на ответника са представени всички документи, с които е разполагала, включително и банкова сметка. Счита, че ответникът е изпаднал в забава на 08.02.2020 г. датата на изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 от КЗ.

Не ангажира нови доказателства. Иска от съда да отмени решението на РС-В. в обжалваната му част и да постанови решение, с което да присъди още 2000,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, търпени от настъпилото ПТП на 30.10.2019 г. , ведно със законната лихва от 08.02.2020 г. - датата на изтичане на сроковете по чл.516, ал.2 от КЗ до окончателното заплащане на присъдената сума. Претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции, включително и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалбата Сдружение „НББАЗ“-С. е подал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Представя, като доказателство платежно нареждане за извършен превод в изпълнение на обжалваното решение - плащане на Ц.А. сума в размер на 1 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Иска присъждане на разноски за въззивното производство.

Пред въззивната инстанция от страните по делото не са направени доказателствени искания.

ВОС, след като взе предвид събраните по делото доказателства страните, прие за установено от фактическа страна следното : и доводите на

Делото е образувано по искова молба от Ц.П.А.., чрез адв. Й.Д. от САК против Сдружение“ НББАЗ“ - С., с която е предявен иск по чл. 511, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл.

45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1250.00 лева - главница застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди , предявена като частичен иск от 25001.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 от КЗ, както и разноските по делото.

С протоколно определение от 15.11.2021г. на ВРС по искане на ищеца на основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал увеличение в размера на предявения частичен иск като същият се счита предявен за сумата от 5000.00 лева - главница.

По делото е установено и между страните не е спорно, че процесното ПТП е 2 настъпило по вина на водачът П.А.К., управлявал лек автомобил „Ф.Г.“ с peг. № * и неговият механизъм, както и че въззивника Ц.А. на 08.01.2020г. е предявила пред въззиваемото дружество писмена застрахователна претенция за определяне и изплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди.

Настъпването на процесното ПТП и неговият механизъм се установяват от представения по делото КП за ПТП с пострадали лица № 247/04.112019г.и приетата СТЕ.

На 30.10.2019г. около 14.15 часа на път II-11, в района на км. 14+000, непосредствено до ресторант Р., е настъпило ПТП, при което водачът П.А.К., управлявал лек автомобил „Ф.Г.“ с peг № * с посока на движение от с. А. към главен път Е - 79, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, при преодоляване на лек десен завой, изгубил контрол над управлението на автомобила, при което навлязъл в насрещната лента за движение, в резултат на което настъпил сблъсък между управлявания от него автомобил и насрещно движещия се в своята пътна лента товарен автомобил „РМД*“ с peг. № *, управляван от ПИП. В лекия автомобил е пътувала и Ц.А. заедно с още две лица.

На 08.01.2020г. въззивната страна/ищцата/ предявила претенция за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка" ГО" на автомобилистите за претърпените неимуществени вреди в резултат на получените увреждания при ПТП настъпило на 30.10.2019г, по която молба /искане/ няма данни ответникът да се е произнесъл окончателно в тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, което обстоятелство не е оспорено от ответника.

От приложеното по делото писмо изх. № 1-0159/17.01.2020 г. се установява, че ответникът е уведомил ищцата и другите заявители, че по техните претенции за изплащане на застрахователни обезщетения е образувал преписка по щета № BG-19-D-00515 ПТП и следва своевременно да предоставят влезли в сила актове за спиране, възобновяване или прекратяване на образуваното ДП№ 260/30.10.2020 г. по описа на ОД на МВР-В. и/или влязло в сила решение, което да установява безспорната вина на водача. Ищцата е уведомена, че към този момент и във връзка с чл. 496, ал. 2,т.2б от КЗ, НББАЗ не може да се произнесе по претенцията от КЗ. Изискано е да представи заверен преси или оригинал на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №247/04.11.2019г. на ОД на МВР-В., както и банкова сметка съгласно чл.380, ал.1 от КЗ.

За установяване на механизма, вида и причинно-следствената връзка на получените травматични увреждания при ПТП от ищцата по делото пред ВРС е назначена съдебномедицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и обоснована.

От експертното заключение на приетата и неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза /л.85 от делото на ВРС/ по писмени данни на ищцата Ц.П.А.., изготвена от д-р М.М.М., се установява, че от настъпилото ПТП ищцата е получила разкъсно - контузна рана на челото, която е хирургично обработена, чрез зашиване. След 3 сваляне на конците, раната е напълно възстановена. Прогнозата за възстановяване е благоприятна. Ищцата не е била хоспитализирана в отделението, а е постъпила в спешно приемно отделение и като амбулаторен пациент е консултирана с дежурен хирург. В ХО е направена първична обработка и сутура на раната. Ищцата не е имала гадене, повръщане и световъртеж. Няма вратна ригидност, не са установени травматични костни промени.

Налице е причинно-следствена връзка между произшествието и получените травми от ищцата.

В проведеното на 20.09.2021г съдебно заседание пред ВРС вещото лице е уточнило, че разкъсно-контузната рана е довела до болка, но няма сътресение, което не е наложило хоспитализация. Това е контузия на повърхностните тъкани, а не черепно-мозъчна травма, контузията се получава обикновено при удар в тъп предмет.

По искане на ищцата и за доказване на претърпените от нея неимуществени вреди, по делото пред П.та инстанция в с.з. на 15.11.2021г. е разпитан свидетеля И.И.Д.. От показанията на свидетеля се установява, че знае за настъпилото ПТП с автомобил, управляван от бащата на ищцата. Прибирали се от Германия в А.. Свидетелят посочва, че видял Ц.А. 4-5-6 дни след катастрофата. Видял че има рана на челото около 10 см и носи големи кърпи на главата, а сега имала белег. Свидетелят също така посочва, че знаел, че ищцата имала болки в гърба и трудно се движила, след това болките слезли в плешките.

След известно време, малко след катастрофата, свидетелят и ищцата се видели и тя била добре, но се притеснявала от белега и си слагала кърпа на главата, за да го прикрие.

Свидетелят не може да установи дали към момента има още белег или не. Посочва, че скоро се видели по месинджър, но тя ходела с кърпи и не видяло дали има белег.

С обжалваното решение РС-В. е осъдил Сдружение „НББАЗ“ да заплати на ищцата Ц.П.А.. сумата от 1000.00 / хиляда/ лева - главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 30.10.2019г. пътнотранспортно произшествие е лек автомобил „Ф.Г.“ е рег № DQE 8635, предявена като частичен иск от 25001.00 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда - 22.04.2021г. до окончателното плащане, като исковата претенция над присъдената сума до пълния претендиран размер от 5000.00 лева отхвърлил като неоснователна и недоказана.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства.

С оглед на така установената фактическа обстановка, ВОС правна страна: намира следното от

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на 4 решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл.269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения: