Решение № 762 от 21.05.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. Плевен, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20254430105848 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Д. Р. П., ЕГН **********, от гр.***, съдебен адрес гр.***, ***, чрез адв.П.С. от ***, против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, представлявано от ***. Ищецът твърди, че на 30.09.2022 г. сключил трудов договор с ***, по силата на който заел длъжността „актьор“ с продължителност на работното време – 4 часа, за срок на договора от 6 месеца, с 6 месечен период на изпитване в полза на работодателя и с 90- дневно предизвестие за прекратяване.

Посочва се, че към 03.04.2023 г. срокът за изпитване бил изтекъл, но работодателят настоял да бъде сключено допълнително споразумение по чл.70 КТ вр.чл.68, ал.1, т.1 от КТ, с който определили нов срок на договора до 03.04.2025 г. Посочва се, че на 04.08.2025 г. трудовият договор бил прекратен едностранно без предизвестие от работодателя на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ. Ищецът счита, че тъй като КТ урежда максимална продължителност на срока за изпитване до 1 месеца, ако срокът на договора е до една година, то при сключен трудов договор на 30.09.2022 г. за срок от 6 месеца, срокът за изпитване изтекъл на 30.10.2022 г. и поради продължаване на двустранните престации, договорът станал безсрочен на 01.11.2022 г. Твърди се, че дори и да се приеме, че срокът за изпитване е шест месеца, то същият изтекъл на 31.03.2023 г. и считано от 01.04.2023 г. договорът е безсрочен. Посочва се, че сключеното допълнително споразумение е на същото основание, но отново със срок за изпитване, като не били налице изключенията на чл.68, ал.3 и ал.4 от КТ и поради това договорът е също безсрочен съгласно чл.68, ал.5 от КТ. Ищецът твърди, че въпреки клаузата за 90-дневно предизвестие за прекратяване на договора, ответникът едностранно прекратил ТД с обжалваната в настоящото производство заповед №РД *** г., считано от 04,08,2025 г.

Посочва се, че неоснователно в атакуваната заповед е посочено, че следва да възстанови на 1 работодателя сумата от 966,28 лева, представляваща неправомерно получено ТВ за периода 03,04,2025 г. – 31,07,2025 г. В заключение ищецът моли съда да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна, както и да се осъди ответника да му заплати обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 4800,00 лева и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024 г. и за 2025 г. Представени са писмени доказателства и е направено док.искане за СИЕ. С допълнителна молба-уточнение от 16,10,2025 г. ищецът посочва, че последното му брутно трудово възнаграждение е в размер на 1600,00 лева, поради което размера на иска по чл.220 КТ е 4800,00 лева, като сочи, че предявява този иск при условията на евентуалност. В първо с.з. уточнява, с оглед дадените указания, че предявеният при условията на евентуалност иск следва да се разгледа, в случай че се отхвърли основния иск за отмяна на заповедта за уволнение. Посочва се, че неизползвания платен годишен отпуск за двете години е 57 дни, а обезщетението за неизползването му – 4145,61 лева. Посочва банкова сметка. В с.з. от 21,04,2026 г. е поискано и допуснато изменение в размера на предявения иск от чл.224, ал.1 от КТ, като същият се счита за предявен в размер на 818,10 евро за 21 дни неизползван отпуск. За разликата до първоначално предявените 2119,65 евро искът е оттеглен и производството по делото – частично прекратено. В с.з. проц.представител на ищеца – адв.П.С. от ***, моли съда да уважи предявения основен иск и да отхвърли насрещния иск. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адв.възнаграждение. В писмена защита, депозирана на 04,05,2026 г., развива подробни съображения. Твърди, че констатациите от доклада на Министерство на културата касаят установени нарушения от страна на ****, а не от страна на актьора.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на ИМ, в която сочи, че исковете са допустими, но неоснователни. Посочва, че сключеният между страните договор бил с ясно определения условия и срок. Посочва, че в театралната дейност е обичайна практика сключването на срочни трудови договори с артисти за конкретен сезон, постановка или проект, което представлява временна организационна необходимост по смисъла на чл.68, ал.5 от КТ. Твърди се, че не е допуснато нарушение на закона, нито пък било налице основание за считане на договора за безсрочен, срокът за изпитване по чл.70 от КТ не противоречи на срочността на договора, а представлява обичайна клауза, допустима при безсрочни и срочни договори. Твърди, че в последствие с допълнителното споразумение срокът на договора бил продължен до 03.04.2025 г., като той отново бил ясно определен и изрично уговорен в писмена форма, поради което правоотношението е имало временен характер съобразно чл.68, ал.1, т.1 от КТ. Ответникът счита, че споразумението не представлява нов трудов договор, а продължава срока на съществуващия между страните договор при непроменени условия, което е допустимо на основание чл.68, ал.3 от КТ, при наличие на обективна причина за временната заетост, каквато била налице в случая необходимост от участие на актьора в постановки и репертоари за сезон 2023/2025 г.

Посочва се, че с валидното споразумение срокът на договора бил продължен до 03.04.2025 г., след което ищецът не изпълнявал реални трудови функции, не участвал в театрални продукции, репетиции или дейности по длъжностна характеристика, като това обстоятелство било констатирано и документално установено с доклад на Инспектората на 2

Министерство на културата, в който е прието, че лицето фигурира в щатно разписание само по документи, без реално участие в трудовия процес. Ответникът сочи, че прекратяването на ТПО е законосъобразно, тъй като основание на чл.325, ал.1, т.3 от КТ е настъпило без да е необходимо предизвестие или изрично волеизявление от страните. Ответникът счита, че трудовият договор не се е трансформирал в безсрочен по силата на чл.69, ал.1 от КТ, тъй като същият е сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ вр.чл.70, ал.1 от КТ за срок от шест месеца и със срок за изпитване в полза на работодателя, като срокът е продължен със споразумение №РД 06-64/03.04.2023 г. до 03.04.2025 г. и след тази дата не било подписано ново допълнително споразумение, нито била изразена воля от страните за продължаване действието на договора. Посочва, че след 03,04,2025 г. ищецът не е полагал труд на работното си място в *** в гр.Плевен, тоест на практика липсва фактическо продължаване на трудовото правоотношение и поради това не е налице трансформация съгласно чл.69, ал.1 от КТ. Ответникът счита, че обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ не се дължи, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, тъй като са отпускът е използван или компенсиран. Ответникът сочи, че на ищеца неправомерно е изплатена сума от 4966,28 лева като ТВ за периода от 03.04.2025 г. до 31.07.2025 г., през който ищецът реално не е полагал труд и тази сума подлежи на възстановяване, тъй като е получена от ищеца без правно основание. Ответникът счита, че ищецът демонстрира поведение, несъвместимо с принципа на добросъвестност по чл.8, ал.1 от КТ, като претендира трудови и имуществени права, въпреки че реално не е изпълнявал трудова дейност, същият фигурирал само формално в щатното разписание - според доклада на контролния орган към Министерство на Културата, и това представлява злоупотреба с трудовото му качество. Посочва се, че работодателят следвало да преустанови това състояние, за да осигури законосъобразност и финансова дисциплина в културната институция. В заключение моли предявените искове да бъде отхвърлени и се претендират разноски. Предявява насрещна искова молба, в която моли съда да осъди Д. Р. П. да заплати сумата от 4966,28 лева, представляваща неоснователно получено трудово възнаграждение за периода от 03.04.2025 г. до 31.07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещния иск. Към отговора на ИМ и насрещния иск са приложени писмени доказателства. В с.з. проц.представител на ответника – адв.С.А. от АК ***, моли съда да отхвърли предявения иск, тъй като прекратяването на ТПО е законосъобразно, и да уважи насрещната претенция. Претендират се разноски. В писмена защита, депозирана на 07,05,2026 г., проц.представител на ответника моли съда да отхвърли иска, той като се касае за едно формално и фактически несъществуващо трудово правоотношение, поддържано поради административен пропуск. Развива подробни съображения защо трудовия договор на ищеца не е трансформиран в безсрочен.

В срока за отговор, ответникът по насрещната ИМ депозира писмен отговор /на 27,01,2025 г./, в който сочи, че оспорва същия като неоснователен. Посочва, че ответникът по насрещния иск е участвал в представления, като представя и доказателства.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и заключението на ССЕ, установи следното от 3 фактическа страна:

На 30.09.2022 г. е сключен трудов договор №РД-06-109/30,09,2022 г. между ищеца Д. Р. П., като служител, и ***, представляван от *** като работодател. Служителя е приел да заеме длъжността „актьор“, с шифър по *** с място на работа - ***, адрес - г***, при непълно работно време, с продължителност 4 часа дневно, съгласно месечната и седмична програма на ****. Съгласно Раздел I, т.4 от договора, същия се сключва за срок от шест месеца, считано от датата на постъпване на работа, а в т.5 е посочен изпитателен срок също от шест месеца, уговорен в полза на работодателя. Съгласно Раздел I, т.7 от договора, срокът на предизвестие при прекратяване на ТД от страна на служителя е 90 дни, но не повече от оставащия срок на договора. Съгласно Раздел II, т.8 от договора, възнаграждението на ищеца е в размер на 1600,00 лева, платимо на два пъти – авансово и окончателно всеки месец, с допълнително възнаграждение от 1% за всяка прослужена година, а в Раздел III, т.11 е уговорен основен платен годишен отпуск в размер на 36 дни. В т.12 е посочено, че служителят няма право да участва под каквато и да е форма в работата и представлявания на институции, конкурентни на работодателя, както и няма право да осъществява конкурентна дейност.

От отбелязването върху ТД /л.166 от делото/ се установява, че ищецът е постъпил на работа на 03,10,2022 г., когато ТД е регистриран в НАП.

От длъжностната характеристика за длъжността „актьор“ към ***, утвърдена със заповед №РД 05-*** на ****, подписана от служителя, се установяват задълженията за длъжността, подчинеността, връзки и взаимоотношения, отговорността, изискванията за заемане на длъжността.

С допълнително споразумение №РД 06-240/12,12,2022 г. към ** г., сключен между страните по делото, на осн. чл.119 от КТ, е променена т.9 от трудовия договор.

С допълнително споразумение *** към ** г., сключен между страните по делото, на осн. чл.119 от КТ, е променена т.4 от трудовия договор, като от срочен по чл.70 от КТ се променя на срочен по чл. 68,ал.1,т.1 за срок до 03,04,2025 г. Изрично е предвидено, че останалите клаузи остават непроменени, а споразумението влиза в сила от 03,04,2023 г. Това допълнително споразумение е регистрирано по надлежния ред в НАП.

С уведомление от 02.01.2024 г., получено от ищеца, същият бил уведомен, че за 2024 г. има право на 36 работни дни платен годишен отпуск, а за 2023 г. – 6 работни дни.

С уведомление от 02.01.2025 г., за което няма данни да е достигнало до ищеца, същият бил уведомен, че за 2025 г. има право на 36 работни дни платен годишен отпуск.

С атакуваната *** г. ТПО между страните е прекратено, без предизвестие, на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, считано от 04,08,2025 г., като в мотивната част на заповедта е посочено, че ТД е бил сключен за определен срок, който е изтекъл на 03,04,2025 г.; в заповедта е посочено, че служителят следва да възстанови сумата от 4966,28 лева, представляваща неправомерно получено ТВ за периода 03,04,2025 г. – 31,07,2025 г.