Решение № 4274 от 01.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4274 гр. Пловдив, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330109645 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 237 и сл. ГПК.

С исковата молба ищцата В. З. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.

"К" ****, е предявила против К. З. П., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. "Г.

Б." **, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 620 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищцата от правото й да ползва собствените си 1/6 ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор № ***** със застроена площ от 114 кв.м., брой етажи – един, с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, находяща се в гр. П., ул. "Г. Б." **, и 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***** с площ от 321 кв.м., находящ се в гр. П., ул. "Г. Б." **, за периода от 12.11.2020 г. до 02.06.2024 г., и сумата от 380 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.06.2021 г. до 02.06.2024 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.06.2024 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че с Решение № 50/16.05.2014 г., постановено по гр.д. № 3614/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, с което след постановена отмяна на въззивното решение, е уважен исковата претенция на ищцата с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, като е намалено извършеното в полза на ответната страна дарение по отношение на дворно място с пл. № 611, парцел IV, отреден за комплексно застрояване от кв. ***, В.– Запад по плана на гр. П., ул. "Г. Б." ** и построена едноетажна жилищна сграда в същото дворно място с площ от 107 кв.м. Сочи, че предвид така 1 постановеното намаляване на извършеното в полза на ответната страна дарение, ищцата – в качеството й на наследник със запазена част на Е. И. П., е собственик на 1/6 ид.ч. от посочените имоти, а ответната страна е собственик на останалите 5/6 ид.ч. Сочи, че към настоящия момент поземленият имот е с идентификатор № *****, а жилищната сграда е с идентификатор № *****.

Поддържа, че на 11.11.2015 г. е отправила нотариална покана до ответната страна, която ползва еднолично съсобствения между страните недвижим имот, с която е направила искане да бъде допусната да ползва имота съобразно правата й или да й бъде заплатено обезщетение за пропуснати ползи, ведно със законните последици. Сочи, че ответната страна не се е яви в нотариалната кантора на предложената дата за предаване на ключове от имота, за което бил съставен констативен протокол от нотариуса. Поддържа, че веднъж отправеното писмено поискване за заплащане на обезщетение се разпростира за неопределен период от време - докато трае съсобствеността или отпадне ползването от съсобственика. Твърди, че с влязло в законна сила Решение № 261747/16.06.2021 г. по гр.д. № 14965/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив в полза на ищцата е присъдено обезщетение за лишаване от правото й да ползва имота и жилищната сграда в размер на сумата от 3 745 лв. за периода от 11.11.2015 г. до 11.11.2020 г. Поддържа, че след постановяване на решението ответната страна не е предала ключ на ищцата за имота и не й е предоставила ползването на жилищната сграда и поземления имот, поради което претендира присъждане на обезщетение за лишаването й от правото да ползва имота и за периода от 12.11.2020 г. до 02.06.2024 г. в размер от по 85 лв. месечно. Претендира и присъждане на обезщетение за забава за период, съобразен с погасителната давност. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна К. З. П. е депозирал отговор на исковата молба, с който признава предявените искове, като моли да не бъдат възлагани в тежест на ответната страна сторените от ищцата съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.

237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 2

ГПК.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава предявения иск. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в последното по делото съдебно заседание.

Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение чл. 339 ГПК.

По така изложените съображения предявения иск следва да бъде уважен.

Относно отговорността за разноските:

Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на спора относно предмета на делото – спорното материално право.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК възвежда изключение от този принцип само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска. В случая втората установена от законодателя предпоставка за възлагане на разноските в тежест на ищеца, така както са били сторени, не е налице. Това е така, доколкото ответната страна 3 признава, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск, една от които е, че ползвам целия процесен имот и по този начин лишава ищцата от възможността да ползва в имота в съответствие с правата й в съсобствеността.

Същевременно от представените по делото доказателства се установява, че ответната страна е осъждана с влязло в законна сила решение за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване за предходен период и въпреки това не е заплащала за процесния обезщетение, въпреки че е продължила да ползва имота. В този смисъл със своето извън процесуално поведение последната е дала повод за завеждане на иска. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – така Определение № 420 от 16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 3300/2018 г., III г. о. и Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2018 г., III г. о, с която се приема, че когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца , признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78 ал. 2 ГПК.

Следователно и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на сумата от общо 865 лв., от които 160 лв. за заплатена държавна такса, 700 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 5 лв. за обезпечителна заповед.

Не следва обаче да се присъждат сторените в изпълнителното производство разноски във връзка с допуснатото обезпечение на иска в размер на сумата от 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело. Съдебните и деловодните разноски, които се дължат по реда на чл.78 от ГПК не включват разходите в изпълнителното производство по налагане на допуснатите обезпечителни мерки. В този смисъл е практиката на касационната инстанция, постановена с Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 3490/2014 г., I т. о.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД К. З. П., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. "Г. Б." **, да заплати на В. З. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. "К" ****, сумата от 3 620 лв., представляваща 4 обезщетение за лишаване на ищцата от правото й да ползва собствените си 1/6 ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор № ***** със застроена площ от 114 кв.м., брой етажи – един, с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, находяща се в гр. П., ул. "Г. Б." **, и 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***** с площ от 321 кв.м., находящ се в гр. П., ул. "Г. Б." **, за периода от 12.11.2020 г. до 02.06.2024 г., и сумата от 380 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.06.2021 г. до 02.06.2024 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.06.2024 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА К. З. П., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал.

1 ЗЗД на В. З. Г., ЕГН **********, сумата от 865 лв. – съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. № 9645/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5