Решение № 71 от 23.03.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. С., 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Е. Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20222200500082 по описа за 2022 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №754/15.12.2021г. по гр.д.№2160/2021г. на С.ски районен съд, с което: 1. Обявен е за нищожен Договор за дарение на 1/16 ид.ч. от недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. С., намиращ се на етаж І в сграда с идентификатор ***.3, предназначение на сградата: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. С., ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, състоящ се от две стаи, дневна, столова с готварна и сервизни помещения, брой нива на обекта: 1, със застроена площ на целия обект 86,00 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж обект с идентификатор ***.3.2, под обекта няма, над обекта: обект с идентификатор ***.3.3, ведно с прилежащо избено помещение №24 с полезна площ 13,75кв.м. и описани граници, ведно с 3,59 % ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена, като прикриващ договор за покупко-продажба; 2. Постановено е изкупване на 1 основание чл.33, ал.2 от ЗС от страна на ищеца АС. В. П. на ¼ ид.ч. от описания недвижим имот, замествайки изцяло купувача ЕМ. Ф. Ч. при условията на сделката по договора за продажба, сключена с Д. Д. П., обективирана в привидния, прикриващ продажба нот. акт за дарение на идеални части от недвижим имот, вписан в СлВп под №183, том VІ, дело №1074/2021г. и в нот. акт за продажба на недвижим имот, вписан в СлВп под №184, том VІ, дело №1075/2021г., за сумата 10000лв. С решението са присъдени разноски на ищеца в общ размер на 1500лв.

Въззивната жалба е подадена от един от ответниците в първоинстанционното производство ЕМ. Ф. Ч. и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.

С Определението по чл.267 от ГПК, въззивният състав е констатирал, че двете ответници в първоинстанционното производство Д. Д. П. и ЕМ. Ф. Ч. се явяват необходими другари и съгласно разпоредбата на чл.265, ал.2 от ГПК служебно е конституирал неподалия жалба другар на въззивника – Д.П..

Във въззивната жалба, въззивницата Е.Ч. чрез пълномощника си адв. К. обжалва посоченото първоинстанционно решение изцяло, като неправилно и незаконосъобразно. Счета, че районният съд неправилно е интерпретирал и оценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, което довело до неправилност на правните му изводи. Останали игнорирани факти и доказателства, установяващи действителното правно положение. Посочва, че исковете за обявяване на привидността по чл.26, ал.2 от ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл.17, ал.1 от ЗЗД имат различен предмет. В случая двата договора отразявали изцяло действителните намерения на страните, като не били привидни или прикрити, като волята им била да упражнят правата си по ред, позволен от закона. Решението, на което съдът се е позовал било по съвсем различен казус. Твърдението на ищеца в исковата молба било, че договорът за дарение е нищожен, тъй като е сключен с цел да бъде създадено законно основание за изключване приложението на чл.33, ал.1 от ЗС, което по същността си представлявало заобикаляне на закона. В мотивите си районният съд не е обсъдил тези, наведени от ищеца твърдения, както и неговите възражения в тази насока. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение изцяло и да постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции като неоснователни. Претендира присъждане на 2 направените по делото разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна – ищеца в първоинстанционното производство АС. В. П..

С отговора на въззивната жалба, въззиваемият АС. В. П. чрез пълномощника си адв. Д. ИВ., оспорва изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемият намира постановеното първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди. Намира твърденията, изложени във въззивната жалба за неоснователни и излага подробни контрааргументи относно установените факти и анализа на събраните доказателства, като счита, че преценката на районния съд е правилна, а правните изводи – законосъобразни. Заявява, че в ТР №5/28.11.2012г. по т.д. №5/2012г. на ОСГК на ВКС не се изключва възможността договора да е нищожен на друго основание, в частност твърдяната относителна симулация, която и се установила по делото.

Посочва, че при сключване на предварителния договор за продажба, продавачът е поел задължение и е целял имота да бъде продаден, а не да се подарява част от него. Посочва, че основателен се явява и иска по чл.33, ал.2 от ЗС. Излага съображения в тази насока. Налице е продажба, с оглед нищожността на договора за дарение, не е отправено предложение за изкупуване. Самият иск е предявен в двумесечен срок от сключване на сделката. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание, въззивницата ЕМ. Ф. Ч., редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. К., който поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В съдебно заседание въззивницата Д. Д. П., редовно призована, не явява.

Представлява се от назначения й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен процесуален представител адв. Й.Д., който заявява, че поддържа 3 съображенията изложени във въззивната жалба и моли същата да бъде уважена, като първоинстанционното решение бъде отменено и вместо него постановено ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

В съдебно заседание, въззиваемият АС. В. П., редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Д.

ИВ., който оспорва въззивната жалба и поддържа изложените в отговора на въззивната жалба съображения относно неоснователността на жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, районният съд е приложил неправилно материалния закон и е достигнал до неправилни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на атакуваното решение са основателни.

С.ският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на 4 обективно кумулативно съединяване искове за прогласяване на нищожност на договор за дарение на 1/16 ид.ч. от недвижим имот, като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба, с правно основание чл.26, ал.2, предл. пето от ЗЗД и иск за изкупуване на 1/4 ид. ч. от процесния недвижим имот, с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС.

І. Относно иска по чл.26, ал.2, предл. 5 от ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписаната от закона форма, основание, както и привидните договори. В случая, твърденията на ищеца в първоинстанционното производство е че сключения на 06.04.2021г., под формата на нотариален акт №40, том ІІ, рег.

№2992, дело №222/2021г. на нотариус Е. Ш., с район на действие СлРС, договор за дарение на 1/16 ид.ч. от недвижим имот е нищожен, като привиден, прикриващ действителен договор за покупко-продажба и целящ да бъде създадено законно основание за изключване приложението на чл.33, ал.1 от ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. От тази разпоредба на закона следва, че подлежат на доказване конкретните факти, на които е основан иска или възражението. В случая, в тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата, на които основава своята претенция, а именно факта на нищожността. Сключеният договор е привиден, когато страните са се съгласили, че няма да си дължат посочените престации. Налице е съзнавано несъответствие между воля и изявление, тъй като страните не желаят правните му последици. Ако страните са се съгласили, че няма да си дължат нищо, симулацията е абсолютна, а ако са се съгласили, че ще си дължат друго, симулацията е относителна. В тежест на страната, която претендира, че сделката е привидна, е да докаже симулацията.

В случая доказателствената тежест е изцяло за ищеца, който следва по пътя на пълното, пряко и главно доказване да установи по безспорен начин твърдяната относителна симулация – твърдението, че волята на страните е била да сключат договор за покупко-продажба, вместо обективирания външно в нотариалния акт договор за дарение, следва да бъде разкрито по безспорен начин, че страните по сделката не са целели настъпването на правните 5 последици на дарението, а е налице друго твърдяно правоотношение, което е възмездно. Привидната сделка /симулативна/ е тази, по която волеизявлението се нуждае от приемане, но със съгласието на другата страна не се желае нейното правно действие /изцяло или частично/. При привидните сделки е налице едно съзнателно несъответствие между желаното и изразеното. Или с други думи, за да е налице привидна сделка, волеизявленията на страните трябва да съдържат, първо изявено желание за сключване на сделката, и второ, изрично изявление, че не се иска правното й действие, като желаните последици от нея са други.

Тъй като ищецът е трето за сделката лице са допустими свидетелски показания и такива са били допуснати и събрани от първоинстанционния съд.

Въззивният състав, противно на извода на районния съд, намира, че с ангажираните доказателства, в т.ч. гласните такива, преценени в тяхната съвкупност, ищецът А.П. не е успял да установи по безспорен начин твърдяната симулация. От доказателствата по никакъв начин не е установено, че атакуваната сделка е възмездна, т.е. че е налице прикрита уговорка за получаване на продажна цена за прехвърленото право на собственост върху въпросните 1/16 ид.ч. части от правото на собственост върху недвижимия имот и че такава е получена от дарителя Д.П..

Напротив, събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. Янкова и свид. Ч., не съдържат непосредствени възприятия на свидетелите по отношение на тези, подлежащи на установяване факти. Никой от тях не е бил свидетел на договорките между страните във връзка със сключения договор за дарение, не е възприел тяхната действителна воля във връзка с тази сделка. Свидетелите нямат преки впечатления от вътрешните уговорки на страните по договора, не са присъствали на техни разговори, дори не изказват предположение, че ответниците не са желали и целели правните последици на дарението - безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост, и че с него са прикрили продажба. Свид. Ч. говори само за явяването на страните пред нотариуса, посочва, че ответниците отишли при нотариуса, за да бъдат прехвърлени идеалните части на П. на майка му - Е.Ч., без свидетелят да е посочил чрез каква сделка и какви са били действителните им намерения. Прехвърляне на идеални части безспорно е налице при договора за дарение. Тези обстоятелства не са достатъчни, за да 6 се приеме наличие на други уговорки в договора за дарение освен обективираните.