Решение № 2423 от 21.10.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 2423

Добрич, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - V състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НЕЛИ КАМЕНСКА

При секретар СТОЙКА КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ КАМЕНСКА административно дело № 20267100700389 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. Д. Д. с [ЕГН] [населено място], [улица], подадена чрез адв.С. К., срещу заповедта, чието спиране се иска, а именно Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-5811-000005/03.06.2026 г., издадена от младши автоконтрольор на РУ –Шабла към ОД на МВР Добрич, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят не е съгласен с издадената заповед и я оспорва в цялост като незаконосъобразна. Не оспорва констатациите в заповедта, че е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол, но твърди, че при проверката нямал качеството „водач“ на превозното средство. Моли заповедта да бъде отменена. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.С. К., заявява, че поддържа жалбата на сочените основания като изразява становище, че не е доказано качеството на жалбоподателя на водач на МПС.Претендира присъждане на разноските за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – А. И., младши автоконтрольор на РУ –Шабла към ОД на МВР Добрич, чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт М. Ж., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена по повод съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 5132564 от 03.06.2026 г., с който актосъставителят констатирал извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, изразяващо се в отказ водачът да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, както и отказ да изпълни предписание за медицинско изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта.

Според съдържанието на акта жалбоподателят бил спрян за проверка на 02.06.2026 г., около 22,10 часа в [населено място], по [улица], на кръстовището с [улица], докато управлявал лек автомобил „Волво ХЦ90“ с рег. № [рег. номер], собственост на трето лице, М. Т. от [населено място]. При проверката от контролните органи поискали да тестват водача за употреба на алкохол, но същият отказал.

Непосредствено след АУАН била издадена и оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

Заповедта е връчена на същата дата , 03.06.2026 г., на Д., а жалбата срещу нея е подадена на 11.06.2026 г.

Във връзка с изложените в жалбата твърдения, че в момента на проверката Д. нямал качеството водач на МПС, по делото бяха събрани гласни доказателства. В свидетелските си показания полицейският служител в РУ -Шабла, извършил проверката и подписал АУАН в качеството на свидетел, заявява, категорично, че ясно е възпрел движението на процесния автомобил, полицейските служители последвали превозното средство и свидетелят несъмнено се уверил, че от автомобила излиза именно жалбоподателя. Свидетелят е категоричен, че в момента на проверката не е имало друг човек в това превозно средство, който евентуално да е бил негов водач.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни и обективни и кореспондиращи с писмените доказателства – АУАН и докладна записка на ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за допустима като подадена от нейния адресат, в законоустановения 14-дневен срок, срещу годен за оспорване административен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл.172, ал.1 ЗДвП, упълномощен със Заповед №357з-2522/02.09.2025 г. на директора на ОД на МВР – Добрич. Заповедта отговаря на изискванията за форма на акта. В заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването й .

Събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично сочат, че жалбоподателят е имал качеството на водач на лек автомобил Волво ХЦ90“ с рег. № [рег. номер], собственост на трето лице, в момента, когато спрямо него е била извършена полицейска проверка в [населено място] на 02.06.2026 г. около 22,10 часа. Твърденията му, че не е бил водач, а пешеходец по времето, когато полицаите поискали да го тестват за алкохол, съдът намира за защитна теза, която е нелогична и остава недоказана по делото.

Процесният акт е издаден при спазване на приложимите административнопроизводствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл.171 от ЗДвП.

Заповедта е съобразена с материалния закон.

Съгласно чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Една от тях е тази, предвидена в чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

В случая правилно е приложена принудителната мярка, регламентирана в чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, тъй като е установено по предвидения в нормативен акт начин че жалбоподателят, в качеството си на водач на МПС, е управлявал същото и е отказал да бъде тестван на място с техническо средство за употреба на алкохол.

Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно СРМПС на собственик, който управлява МПС и отказва проверка за алкохол.

Предвид липсата на отменителните основания по чл.146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да се уважи искането за присъждане на разноски в полза на Областна дирекция на МВР-Добрич, тъй като ответната страна е защитавана и представлявана от редовно упълномощен юрисконсулт. Разноските за юрисконсулт се определят в размер на 120 евро, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия от представителя на ответника.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Добрич, V състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Д. Д. с [ЕГН] от [населено място] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-5811-000005/03.06.2026 г., издадена от младши автоконтрольор при Районно управление –Шабла към Областна дирекция на МВР - Добрич.

ОСЪЖДА С. Д. Д. с [ЕГН] от [населено място], [улица]ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР-Добрич сумата от 120 ( сто и двадесет) евро, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�