Решение № 253 от 08.12.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Разлог, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Адм. нак. дело № 20221240200507 по описа за 2022 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е НП №01-2200171 от 07.09.2022 г. на Директора на Д„ИТ“-Б., с което за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, във вр. чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.3 от КТ, е наложил на ЕТ„Т.-В.Н.“, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„И.“, в.„а“, е.4, а.24, като работодател, „глоба“ от 3`000.00 лв.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради което го обжалва в срок. Същият го счита за незаконосъобразно и неправилно. Изложени са доводи за непълнота във фактическата обстановка на НП. Също така се сочи, че на ЕТ е наложена глоба, което е недопустимо и в противоречие с чл.83, ал.1 от ЗАНН. На следващо място са изложени доводи, че жалбоподателя не е извършил вмененото адм. нарушение от обективна страна.

Ответникът по жалбата - Д"ИТ"-Б. - редовно уведомени, изпращат представител който изразява становище за неоснователност на жалбата. Доразвива доводите си в писмена защита.

РП-Б., ТО-Р. - редовно уведомени, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.03.2022 г. около 11.20 часа на място – строителен обект – довършителни СМР на Рехабилитационен (мед.) център с хотелска част, ресторант, басейн, подпорни стени и хидравличен пътнически асансьор, находящ се в УПИ XIX, пл. №985, 986, 987, кв. 22 по плана на с.Б., о.Р., изпълняван от ЕТ„Т.-В.Н.“, ЕИК*, била извършена проверка от инспекторите към ДИТ-Б. – свидетелите Б.И. и Т.К.. Инспекторите заварили на място да работят четири лица, измежду които и лицето И.Т.Х.. Предоставили им да попълнят собственоръчно декларации по образец, в която да отразят работно време, работно място, длъжност, за кого работят и от кога работят. Такава декларация била предоставена и на лицето И.Т.Х.. Поради неграмотност на лицето, декларацията била попълнена от свидетеля В.Р.Б. по данни на св. И.Х., която последният подписал. В подписаната от Х. декларация, същия удостоверил извършване на трудова дейност в изпълнение на определена длъжност, работно време и възнаграждение. Същият отбелязал, че работи в предприятието ЕТ„Т.С.В.Н.“, като отбелязал, че няма сключен трудов договор и не са му били предоставени 1 екземпляр от документите по чл.63, ал.1 от КТ. Посочил, че работи на обекта от 3 дни.

На работодателят е връчена призовка по чл.45, ал.1 от АПК, като му е указано да се яви в Д„ИТ“-Б. на 11.04.2022 г., като представи писмени документи. Част от поисканата вътрешно – фирмена документация била предоставена на 30.06.2022 г. Относно правоотношението с И.Т.Х. не бил предоставен писмен трудов договор за извършената от него работа. При извършена служебна проверка в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП, от ИС на ГИТ установили, че жалбоподателя не е изпращал уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, за регистриране на трудов договор, сключен с лицето И.Т.Х..

На 30.06.2022 г. в присъствието на управителя на санкционираното дружество бил съставен АУАН №01-2200171 от 30.06.2022 г.

Въз основа на него е издадено и атакуваното НП.

Тази фактическа обстановка се потвърждава и от разпита на св. Б.И. и Т.К., които съдът кредитира като логични, взаимодопълващи се и кореспондиращи с приложените по делото писмени доказателства.

С Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 30.06.2022 г., съставено от св. Т.К. – гл. инспектор в Д„ИТ“-Б., е обявено съществуването на трудово правоотношение между ЕТ„Т.С.-В.Н.“ и И.Т.Х..

С предписание с изх. №22059024 от 30.06.2022 г. от Д„ИТ“-Б. е предписано на ЕТ„Т.С.-В.Н“ да предложи на работника И.Т.Х. сключване на трудов договор.

По делото е представено Разрешение за строеж от 15.02.2017 г., издадено на името на представляващия ЕТВ.Н. Приложен е договор за строителство, сключен между В.Н. и „Д.Б.Г.“ от 28.03.2022 г. Също така са представени преписки по съставяни АУАН на дружеството „Д.Б.Г.“ за установени нарушения на трудово законодателство относно същия обект - строителен обект – довършителни СМР на Рехабилитационен (мед.) център с хотелска част, ресторант, басейн, подпорни стени и хидравличен пътнически асансьор, находящ се в УПИ XIX, пл. №985, 986, 987, кв.22 по плана на с.Б., о.Р. и постановени Постановления за обявяване съществуването на трудово правоотношение, но за датата следваща датата на извършване на процесната проверка.

По делото е разпитан като свидетел В.П., който твърди че наблюдавал извършваната проверка от ДИТ-Б. от намираща се в съседство на проверявания обект сграда.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля П., доколкото предвид разстоянието, от което свидетелят твърди, че е наблюдавал проверката /около 25 м./ не би могъл да възприеме попълвани ли са били въобще документи от страна на установените при проверката лица, какви са били тези документи, а още по-малко би могъл да възприеме дали на установените на място лица е било показано какво точно да попълнят в документа.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Сключва се в писмена форма. Нещо повече - тези договори в 3-дневен срок от сключването им се регистрират, като се изпраща уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, до ТД на НАП.

Обжалваното НП е издадено на основание чл.414, ал.3 КТ, който предвижда че работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба от 1`500.00 до 15`000.00 лв., а виновното длъжностно лице с глоба от 1`000.00 до 10`000.00 лв., за всяко отделно нарушение.

От доказателствата по делото се установява, че на 30.03.2022 г., на място строителен обект – довършителни СМР на Рехабилитационен (мед.) център с хотелска част, ресторант, басейн, подпорни стени и хидравличен пътнически асансьор, находящ се в УПИ XIX, пл. №985, 986, 987, кв.22 по плана на с.Б., о.Р., като работник „лепене на плочки“, е работело лицето И.Т.Х..

АНО е достигнал до извод, че това лице полага труд като по трудово правоотношение, защото е декларирало, че има работно време, работно място и уговорено трудово възнаграждение.

2

Спорният момент в настоящото производство е характерът на осъществяваната от И.Т.Х. дейност в обекта, стопанисван от жалбоподателя, в деня на проверката - 30.03.2022 г., респективно към онзи момент имало ли е дружеството качеството на "работодател" по отношение на лицето.

В тази връзка, защитната теза на жалбоподателя се гради на обстоятелството, че между страните В.С.Н., в качеството на възложител и „Д.Б.Г.“, в качеството на изпълнител, е съществувало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен между тях договор, наименован „Договор за строителство" от 28.03.2022 г. По силата на договора, изпълнителят е следвало да изпълни СМР на обект „Рахабилитационен център“, находящ се в УПИ п.Х1Х, пл. №985,986,987, кв.22 по плана на с.Б., о.Р., за лепене на 250 кв. м. фасадни плочки.

Съдът намира обаче, че представеният от жалбоподателя „Договор за строителство" от 28.03.2022 г. е създаден единствено по повод извършената на 30.03.2022 г. проверка от служителите на Д"ИТ"-Б. и целта му е да подкрепи защитната теза на жалбоподателя, поради което и същият не оборва административното обвинение. Нещо повече, по делото е приложен и Договор за изпълнение на СМР от 13.09.2017 г., в който като възложител е посочен ЕТ„Т.-В.Н.“.

От съвкупния анализ на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателствени средства, по безспорен и категоричен начин се установява, че лицето И.Т.Х. е осъществявал по своята същност трудова дейност. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на проверяващите служители на Д"ИТ"-Б. - свид. К. и свид. И., които установяват, че Б., към момента на проверката, е извършвал работа - трудова дейност на експлоатирания от дружеството-жалбоподател обект.

При така установеното, съдът намира че жалбоподателят е осъществил от обективна страна административното нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Въз основа на установеното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, жалбоподателят е санкциониран по реда на чл.414, ал.3 от КТ, съгласно която работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба от 1`500.00 до 15`000.00 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба от 1`000.00 до 10`000.00 лв.

Независимо от горното, съдът намира за основателно направеното от жалбоподателя възражение за допуснато съществено нарушение на материалния закон при определяне на вида на следващата се по закон санкция, като съображенията за това са следните:

В процесния случай видът на наказанието-„глоба“, което законодателят е предвидил в чл.13 от ЗАНН, определя и кръга на лицата, които носят адм. нак. отговорност. По реда на тези разпоредби сред субектите на нарушението следва да са физически лица, а в случая е санкциониран ЕТ. Предвид качеството на санкционираното лице е следвало да бъде наложена имуществена санкция. Законодателят не е отстъпил от принципното положение на ЕТ и на юридическите лица да се налага „имуществена санкция“, а на физическите лица да се налага адм. наказание „глоба“ и в случая се касае за допуснато съществено нарушение на материалния закон, което налага отмяна на НП. Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, като обективна, безвиновна отговорност на ЮЛ и ЕТ за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Съгласно чл.83, ал.1 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на МС или наредба на ОбС случаи на ЮЛ и ЕТ може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Видно е, че законодателя прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби. Глобата не е сред административните наказания, визирани в чл.83 от ЗАНН, които могат да се налагат на ЮЛ и ЕТ. Последната би могло да бъде наложена на 3

ФЛ, но не и на ЕТ.

Видът на наказанието следва да е съответен на субекта на адм. нак. отговорност и след като в случая в разпоредбите на чл.80, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като субект на адм. нак. отговорност са посочени ЕТ и ЮЛ, то наказанието следва да е „имуществена санкция“ по арг. на чл.83 от ЗАНН и в съответствие с принципа на законоустановеност на наказанието.

По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и сторените разноски от 550.00 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №01-2200171 от 07.09.2022 г. на Директора на Д„ИТ“-Б., с което за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, във вр. чл.1, ал.2 от КТ, и на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.3 от КТ, е наложил на ЕТ„Т.с.-В.Н.“, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„И.“, в.„а“, е.4, а.24, като работодател, „глоба“ от 3`000.00 лв.

ОСЪЖДА ИА„ГИТ“, с адм. адрес: г.С., б.„К.А.Д.“№3, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ„Т.с.-В.Н.“, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„И.“, в.„а“, е.4, а.24, сторените по делото разноски от 550.00 лв., за заплатено адв. възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4