Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 793 от 05.06.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5458/2023
Вид
Решение № 793
Подписан
05.06.2024
В сила
10.07.2024
Състав
Атанаска Анастасова Анастасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. Пловдив, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330205458 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 23-0444000392/05.09.2023г. на Началник Сектор в ОДМВР-Пловдив, РУ 05-Пловдив, с което на П. А. А., ЕГН ********** от гр. *****, *****, са наложени административни наказания – глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП, и са отнети 8 контролни точки, на основание Наредба № Із–2539/17.12.2012г. на МВР.

По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят А., лично, и чрез процесуалния си представител адв. А., моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

1

На 13.08.2023г. жалбоподателят А. управлявал л. а. „Ауди А6“ с рег. № *****, лична собственост, като в 01.40ч. в гр. Пловдив, бул. „Цар Симеон“ до бл.104 бил спрян за проверка от полицейски служители в РУ 05-Пловдив при ОДМВР–Пловдив - свидетелите Н. Й. П. и Р. З. К.. В хода на проверката водачът бил изпробван с техническо средство дрегер „Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM-0248, който отчел положителен резултат от 0,71 промила алкохол в издишания въздух. Пробата била показана на водача и на лицето, което пътувало с него в автомобила – съпругата му А. А. А., ЕГН **********.

На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 128949, въз основа на който същият се явил в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, където дал проба за кръвно изследване. Съгласно заключението на изготвената химическа експертиза в изследваната основна кръвна проба, взета от лицето П. А. А., се установява наличие на алкохол /етанол/ в концентрация 0,73 g/L%.

На водача бил съставен АУАН Серия G A № 713742/13.08.2023г. за извършено от него нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДП, като същият му бил предявен, за да се запозна със съдържанието му и да го подпише. В съставения АУАН нарушителят вписал, че няма възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН също не били депозирани писмени такива.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП, с което на жалбоподателя А. са наложени административни наказания - глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП, на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП, и са отнети 8 контролни точки, на основание Наредба № Із–2539/17.12.2012г. на МВР.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н. Й. П. и Р. З. К., както и от приложените към административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към материалите по делото писмени доказателства, включително АУАН № Серия G A № 713742/13.08.2023г., Заповед № 8121з-329/22.03.2022г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 317з-11675/31.12.2021г. на Директора на ОДМВР-Пловдив, писмо рег. № 3286р-29314/09.06.2023г., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 185/13.08.2023г., талон за медицинско изследване № 128949, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

В подкрепа на фактическата обстановка е и заключението на изготвената химическа експертиза.

Разпитан в съдебно заседание, св. Н. П. /актосъставител/ потвърждава авторството на АУАН и направените с него констатации. Категоричен е, че автомобилът на жалбоподателя е бил в движение и е бил спрян с помощта на звуков и светлинен сигнал. След това е била извършена проверка на документите на водача и след преценка на ситуацията същият е бил поканен за извършване на проверка за употреба на алкохол. Такава била извършена с 2 техническо средство Дрегер, като резултатът от същата бил положителен.

Пробата била показана както на водача, така и на съпругата му, която пътувала заедно с него в автомобила. На водача бил издаден талон за медицинско изследване и съставен АУАН. В подкрепа на показанията на св.

П. са и тези на св. К., също служител в РУ 05-Пловдив при ОДМВР–Пловдив.

Свидетелят посочва, че двамата с актосъставителя са били в наряд, когато са видели управлявания от жалбоподателя автомобил да тръгва от паркинга на ресторант „Арбанаси“, като същият бил спрян с включен звуков и светлинен сигнал на кръстовището на бул. „Цар Симеон“, след което била извършена проверка на документите на водача, както и такава за употреба на алкохол, като същата била с положителен резултат. В тази връзка на водача бил издаден талон за медицинско изследване и съставен акт както за това, че управлява МПС след употреба на алкохол, така и за това, че не носи необходимите при управление на МПС документи.

Съдът кредитира показанията на свидетелите П. и К. като обективни, логични, последователни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото.

Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението се установява и по силата на чл.189 ал.2 от ЗДП, според която разпоредба редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

След запознаване с приложените по дело АУАН и НП настоящият съдебен състав намира, че същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.

АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушенията, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

При преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят А. виновно е нарушил разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП за това, че на 13.08.2023г. в гр.

Пловдив, ул. „Цар Симеон“ е управлявал л. а. „Ауди А6“ с рег. № ***** под въздействие на алкохол, а именно с концентрация на алкохол в кръвта 0,71 3 промила, установена по надлежния ред с техническо средство дрегер „Алкотест“ 7510. Следва да се посочи и това, че в полза на водача, същият е санкциониран за концентрацията на алкохол в кръвта, установена с техническо средство, вместо за тази, установена от изготвената химическа експертиза, която е по-голяма. Извършеното нарушение се установява от доказателствата по делото, анализирани по-горе, като жалбоподателят А. не ангажира такива в противна насока. Напротив, вписал е в АУАН, че няма възражения, не е депозирал и такива впоследствие.

Съдът счита, че липсват основания да се приеме, че при извършване на проверката от полицейските служители са допуснати нарушения, които да са опорочили същата. Издаден е бил талон за медицинско изследване от правоимащ контролен орган. Връчен е бил препис на проверяваното лице с определен срок и място, където да се извърши изследването. Предвид изложеното следва да се приеме, че е бил спазен предвиденият от Наредба № 1/19.07.2017г. ред за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя А..

Неоснователни са и възраженията относно описанието на нарушението.

Действително в НП е посочено, че извършеното от жалбоподателя нарушение се изразява в управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, който всъщност е текстът на санкционната разпоредба, въз основа на която е наложеното наказание. Именно в управление на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта се изразява извършеното нарушение. Разликата между двете разпоредби е единствено в това, че в чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП е посочено до каква концентрацията на алкохол в кръвта се налагат предвидените в същата наказания лишаване от право да управлява МПС и глоба, докато в чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП е посочена само концентрацията, над която е забранено управлението на МПС.

Правилно жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП, според която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.

Правилно административнонаказващият орган не е квалифицирал случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото конкретното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът следва да се съобрази и с разпоредбата на чл.189з от ЗДП, съгласно която за нарушенията по ЗДП не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.

4

По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, т.е. преценката за отнемане на контролни точки не подлежи на съдебен контрол. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Предвид горното обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

23-0444000392/05.09.2023г. на Началник Сектор в ОДМВР-Пловдив, РУ 05-Пловдив, с което на П. А. А., ЕГН ********** от гр. *****, *****, са наложени административни наказания – глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП, и са отнети 8 контролни точки, на основание Наредба № Із–2539/17.12.2012г. на МВР.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5