Решение № 208 от 19.05.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Несебър, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20252150101349 по описа за 2025 година

Предявени са искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл.

422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

От ищеца „Ю.Б.” АД срещу Г. И. И. са предявени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С тях се иска да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от ***0.00 лева , представляваща главница за по договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № МК 330498 от 10.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 19.03.2025г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 509.37 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 06.03.2024г. до 06.02.2025г., сумата от 429.28 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 06.03.2024г. до 13.03.2025г. Твърди, че на 10.01.2024г. между ищеца и ответника бил сключен договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № МК 330498 от 10.01.2024г., като на ответника била предоставена сумата от 3000 лв. като револвиращ кредит. Развиват се съображения в насока, че длъжникът не е изпълнил договорите си задължения, а кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което ответникът е бил уведомен на 07.02.2025г. С тези доводи от съда се иска да уважи претенциите. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е подаден отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до извод, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Съображенията за този извод са следните:

Ответникът Г. И. И. е получил ли но исковата молба и приложенията към нея на дата 02.02.2026г., за което е положил подписа си (съобщение на л. 41 от делото). В дадения срок не е депозиран отговор на исковата молба. За съдебното заседание на 12.05.2026г. ответникът е уведомен редовно, чрез призовка – връчена лично на 16.03.2026г. (на л. 44 от делото). С 1 разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е предупреден за последиците по чл. 238 ГПК. От изложеното може да се направи извод, че въпреки редовното връчване на книжата по делото ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Наред с това въпреки редовното си призоваване ответникът не са се е явил в съдебно заседание, като не е депозирал по делото молба за разглеждането му в негово отсъствие. Същевременно преди първото по делото съдебно заседание ищецът е поискал постановяването на неприсъствено решение (с изрична молба вх. № 5271 от 08.05.2026г. по описа на Районен съд Несебър). Т.е. всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК са налице. При това положение съдът достигна до извод, че са изпълнени изискванията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.

Освен това предявеният иск е вероятно основателен, тъй като посочените в исковата молба обстоятелства (описани по-горе) се подкрепят от представените писмени доказателства – приложените към исковата молба договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № МК 330498 от 10.01.2024г., договор за издаване и обслужване на персонална кредитна карта от 10.01.2024г., извлечение от счетоводни книги, уведомление с доказателства за връчването му, както и всички материали, приложени към ч.гр.д. № 376/2025г. по описа на Районен съд Несебър.

Така описаните доказателства установяват (по начина, предвиден в чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК) фактите от фактическите състави на предявените искове, за които е разпределена и доказателствена тежест на ищеца.

Описаните по-горе доказателства установяват по вероятно основателен начин претенциите на ищеца за заплащането на посочените по-горе суми.

С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника, поради което предявените искове следва да се уважат изцяло. Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.

При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски в заповедното и в исковото производство. В заповедното разноските са в размер на 633,41 лв., които следва да му се присъдят в цялост – след превалутирането и закръглянето по чл. 12 и чл.

13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България – в размер на 323,86 евро. В исковото производство ищецът е направил разноски от 52,96 евро – платена държавна такса и 407,18 евро – платен адвокатски хонорар. Същите – в общ размер от 460,14 евро, следва да му се присъдят в цялост.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД , че Г. И. И., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.

Несебър, местност „И.б.“ № ***, вх. ***, дължи на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. О.п. № ***, сумата от 1 329,36 евро (равностойност на ***0.00 лева), представляваща главница за по договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № МК 330498 от 10.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 19.03.2025г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от ***,44 евро (равностойност на 509.37 лева), представляваща възнаградителна лихва за периода от 06.03.2024г. до 06.02.2025г., 2 сумата от 219,49 евро (равностойност на 429.28 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от 06.03.2024г. до 13.03.2025г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Г. И. И., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.

Несебър, местност „И.б.“ № ***, вх. ***, да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. О.п. № *** сумата от 323,86 евро (равностойност на 633,41 лв.), представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 376/2025г. по описа на Районен съд Несебър и сумата от 460,14 евро, представляваща разноски в настоящото производство, от които 52,96 евро – платена държавна такса и 407,18 евро – платен адвокатски хонорар.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

3