Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21 от 20.01.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 349/2023
Вид
Решение № 21
Подписан
20.01.2025
В сила
19.02.2025
Състав
Евгения Христова Стамова

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.11, ал.1 т.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.20, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 и сл. · Закон за потребителския кредит
  • чл.3, т.1 · Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (Текст от значение за ЕИП)
  • чл.309а, ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Кюстендил, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Гражданско дело № 20231500100349 по описа за 2023 година

Производство по искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление, гр.София, район“***“, ул.“***“№260 представлявана от *** и прокурист *** - чрез пълн-к АД“*** И.“, - адв.Х. И., рег. №***, съдебен адрес за връчване на книжа - гр.София, ул.“***“№8, ет.4, тел **********;,02/9800001 срещу В. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр.Дупница, жк“***“, бл.7, вх.1, ет.5 ап.24 съдържаща искане за постановяване на решение , за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, съществуващо вземане за суми, както следва: 48273.21 лв, ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на заявлението 19.05.2022г. до окончателното изплащане, възнаградителна лихва за периода 01.07.2021г. до 20.12.2021г.- 1268.77 лева, мораторни лихви за периода 01.07.2021г- 08.05.2022г.,3584.03 лв, такси за периода 03.08.2021г.21.04.2022г., в размер на 45.00 лв, обезщетение за уведомяване за периода 26.11.2021г.- 08.05.2022г.- 108 лв, държавна такса 1065.58 лв, както и адвокатско възнаграждение - 1595.02 лв, суми за които в полза на ищеца са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №926/2022 Районен съд - Дупница. Исканията се основават на Договор за Потребителски кредит FL1154115 от 01.02.2021г., със страни „Юробанк България“ АД и В. Г.

И., ЕГН ********** за предоставена в заем сума 50 000.00 лв, която 1 последният се е задължил да върне , заедно с дължимите лихви, в срокове и при условия на договора. Ищецът сочи чл.3 от Договора, по силата на който дължима по Договора е била лихва в размер на 4.750% за първите 12 месеца от Договора, а от тринадесетия , до крайния срок на издължаване на кредита променлива годишна лихва в размер на сбора от Референтния лихвен процент плюс фиксирана надбавка.В исковата молба е посочено, че за референтния лихвен процент се ползва индекс „Прайм“, за необезпечени кредити, в съответната валута в лева.Тези размери на възнаградителни лихви, подлежат на актуализация на тримесечна база, при условията на чл.3, ал.2, ал.3, ал.4 , ал.5 и ал.6 от Договора. С оглед предвиденото в чл.2, ал.2 и чл.5 от Договора ищецът определя, като дължими и такси по Договора,за 45.00 лв, 2 бр. непогасени месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит на обща стойност 7 лв и 4 бр. такси на обща стойност 38 лв – чл.5 т.2 от Договора и чл.2, ал.2 от Договора, вр. с Тарифа за таксите и комисионите на Банката, раздел петнадесети, б.“В“ т.10. Ищецът е отбелязал, че задължението е следвало да бъде погасявано на месечни анюитетни вноски, посочени, като брой, размер, състав и падеж в нарочен погасителен план, неразделна част от Договора , платими на основание погасителен план и чл.8,вр.с чл.6 от Договора ежемесечно.Крайният срок на Договора е определен на 01.02.2029г.По съгласие на страните е предвидено заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху просрочените суми. Тъй като кредитополучателят не е бил платил дължимите за периода от 01.07.2021г. до 20.12.2021г. месечни погасителни вноски, възлизащи на 3980.78 лв, в това число главници и лихви и при условията на чл.14 от Договора( при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката може да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем) всяка от вноските е в общ размер 663.43 лв кредитът е обявен за предсрочно изискуем 20.12.2021г. – искова молба и уточнение на исковата молба.Разяснено е, че размерът на възнаградителната лихва е различен всеки месец, тъй като същата се определя от размера на главницата, която е променлива към датата на падежа на всяка вноска, падежът на всяка вноска е първо число на всеки месец. Банката е отправила едностранно изявление и обявила кредита за предсрочно изискуем, при уведомяване в съответствие с предвиденото в чл.19 – всички уведомления и изявления във връзка с Договора трябва да бъдат направени в писмена форма и се считат за 2 получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща достигнат до адресите на страните, посочени в началото на Договора.Изявлението на страните за отнемане преимуществото на срока е обективирано в нарочна Покана чрез ЧСИ *** Х., №743, КЧСИ с район на действие, ОС – Кюстендил, изпратена до ответника В. Г. И..Връчването е осъществено в условията на т.нар фингирано връчване, тъй като адресата не е открит на посочения в Договора адрес, съвпадащ с регистрираните такива, въпреки усилията на връчителя, поканата е счетена за редовно връчена на 20.12.2021г., като това е и датата, за обявяване предсрочна изискуемост на задължението.Претендираната възнаградителна лихва в размер на 1268.77 лв за периода от 01.07.2021г. до 20.12.2021г. е формирана, по реда на чл.3 от Договора, за който е прилаган фиксиран лихвен процент, 4.750%, като за този период лихвата не е била изменяна и размера на лихвата е в съответствие с предвиденото в чл.3.След датата на предсрочна изискуемост, а именно на 20.12.2021г. Банката не е начислила възнаградителна лихва върху главницата и не претендира такава.Във връзка с уведомяването Банката са направени разходи , за сума 108.00 лв, които също счита, че следва да и бъдат възстановени – такси , дължими във връзка с връчване на нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост, подлежащи на възстановяване на основание чл.309а, ал.1 ТЗ, видно от представеното с исковата молба бордеро.Тъй като посочения разход е свързан с обявяване предсрочна изискуемост на кредита, в какъвто смисъл, са указанията дадени в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС, то като необходимо присъщ, този разход според ищецът следва да му бъде възстановен.Претендираните мораторни лихви, в размер на 3584.03 лв, представляват обезщетение за забава, за периода 01.07.2021г. до 08.05.2022г.Задължението е следвало да се изпълнява чрез плащане на анюитетни вноски, посочени като брой, размер, състав и падеж в нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит.По аргумент от чл.8, ал.6 от Договора, съгласно погасителния план , погасителните вноски се изплащат до 1-во число на месеца.При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски и при предрсрочна изискуемост, кредитополучателят се е задължил да заплати обезщетение за времето на забава( мораторна лихва), върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от 3

Министерски съвет по арг. от чл.9 от Договора за потребителски кредит.Не са изпълнени задължения по чл.4, 7 и 8 от Договора, като не са заплатени дължимите анюитетни погасителни вноски, дължимото мораторно обезщетение, в размер на законната лихва, съгласно чл.9 от Договора, дължимите такси , съгласно чл.2, ал.2 и чл.5 от Договора.Правният интерес от иска се основава на постъпило възражение срещу заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д.№926/2022г. Районен съд – Дупница след като ищецът е пристъпил към принудително събиране на вземанията по договора, като на 19.05.2022г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК.Ищецът претендира разноски 1065.58 лв – доплатена държавна такса и 5894.78 лв – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.

Преписи от исковата молба и приложения са връчени на адв.Ю. С. – особен представител на ответника В. Г. И., ЕГН **********.В законоустановения, 1 – месечен срок, по делото е постъпил писмен отговор.В отговора се възразява по обвързаността му с облигационна връзка, на основание посочения в исковата молба Договор за кредит, оспорва истинността на Договора, в частта досежно удостоверителните подписи от негово име, като твърди, че видима с просто око е разлика между подписите положени на последната страница от договора на мястото за кредитополучател и всички останали подписи, на отделните страници от договора.Възразява по редовността на обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по Договора.С оглед даденото в т.18 от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение, поддържа, че не е доказано надлежно предявена предсрочна изискуемост , преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с доказване на необходимото за това достигнало до длъжника волеизявление за обявяване не предсрочна изискуемост.Доколкото към исковата молба е представено уведомление от ЧСИ *** Х. и разписка към същото, в която е отразено, че е залепено уведомление на вратата на жилището , като е посетил адреса, само веднъж на 03.12.2021г. от 09.02 ч. и не е открил никой, а по данни на сем. Точеви( или Токеви) от ап.25 е записал, че лицето не живее на адреса от няколко години, то достигане на уведомлението до ответника В. Г. И. се оспорва.В случаите в които се допуска залепване на уведомление, видно от разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК, според ответника е необходимо в продължение на 1 месец, ответникът да не е бил намерен на адреса и да не е намерено лице , което е съгласно да получи съобщението.Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира с най – малко три посещения на адреса, с интервал от поне 1 – седмица между всяко от тях, като най – малко 1 от посещенията в неприсъствен ден.В случая адресът е бил посетен само един път.От името на ответника се възразява по наличие на обстоятелства, изключващи необходимостта от удостоверяване на ненамирането при търсения, едно от които в неприсъствен ден, доколкото информация, че лицето е напуснало адреса се сочи предствена от сем. Точеви - подобно удостоверяване според ответника, поради това че сем.Точеви е събирателно понятие изключва извод за надлежно връчване, тъй като не става ясно кое точно е лицето дало данни на връчителя , че В. И. не живее на адреса.В отсъствие на доказателства, че кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за настъпила предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането 4 според ответника не е изискуемо.В съответствие с изложеното е искане за отхвърляне на предявените искове, както и претенции за лихви и разноски.В отговора се съдържа искане за откриване на производство по оспорване на Договор за потребителски кредит FL1154115/01.02.2021г. по реда на чл.193 ГПК.

В защита по възраженията за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането, в писмена молба с вх.№2931/27.06.2024г. и в съдебно заседание, Ищецът поддържа, че връчването е станало по предвидения в чл.19 от Договора начин, съгласно който всички съобщения се считат за връчени на страните, ако същите са били изпратени на адреса, посочен в Договора за кредит.С исковата молба е представена Покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, уведомлението е изпратено до адреса на ответника , посочен в Договора, гр.Дупница, жк“***“ ,бл.7, ет.5, ап.24.Съгласно договора, съобщенията изпратени на адреса следва да се считат за връчени.В допълнение се сочи, че няма допълнително уведомление за промяна в адрес на страната, в който случай на основание постигнатото съгласие, всички съобщения достигнали до стария адрес се считат за връчени.Ищцовото дружество подчертава, че ответникът е положил собственоръчно подписа си върху всяка от страните на Договора, декларирайки по този начин, че е запознат с тях и е съгласен с всяка от разпоредбите в Договора.Сочи изрично и исковата молба, като изявление за обявяване предсрочна изискуемост на кредита.

Допустимостта на иска предявен на основание чл.422 ГПК, следва от наличие на издадена за същите вземания заповед за изпълнение и съвпадане на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение и сумите, предмет на исковата молба, както и постъпило срещу заповедта за изпълнение възражение.В разглеждания случай сумите ,за които в полза на Банката са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, въз основа на документ по чл.417 ГПК на основание разпореждане №942/20.05.2022г. и сумите предмет на исковата молба съвпадат.Заповедният съд е приел, че Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.Връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК е основание за предявяване на иск за установяване на вземането с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1 т.2 ГПК.Предявените искове са допустими.