Решение № 22 от 08.12.2021, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Първомай, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20215340200092 по описа за 2021 година , за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0325-000308 / 26.03.2021 година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на М. КР. ЯМ., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата.

В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция чрез процесуалния си представител адвокат Х.С. В. от Адвокатска колегия - София М. КР. ЯМ. моли за отмяна на Наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна – Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай – редовно призована чрез Началника, не изпраща представител; с Молба-становище взема отношение по същество да се потвърди Наказателното постановление, а при евентуално уважаване на Жалбата – да се намали размерът на адвокатското възнаграждение до минимално предвидения по Наредба № 1 / 09.07.2004 1 година, приета по решение на Висшия адвокатски съвет.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

За времето от 08:00 часа до 20:00 часа на 11.02.2021 година служители при РУ на МВР - Първомай младши автоконтрольор Г. П. К. (актосъставител), полицай по охрана на обществения ред Я.М.П. са дежурен автопатрул и облечени с униформи и със служебен автомобил „Шкода Рапид“ с отличителни знаци на Полицията, оборудвана със сирена и сини сигнални лампи, изпълняват задълженията си по контрол на пътната безопасност и защита на реда.

Надвечер на посочената дата М. КР. ЯМ. с автомобила на баща си К.Н. Я. сив „Опел Астра“ с ДК № *** взема познатия си В.К.К. и двамата отиват до бензиностанция „Петрол“ на улица „Княз Борис І“ в град Първомай, област Пловдив, за да налеят гориво, което да занесат на майстор във връзка с ремонт на някакъв двигател.

Часът е малко преди 18:00, когато дежурният полицейски автопатрул, движещ се по улица „Княз Борис І“ в посока от квартал Дебър към центъра на град Първомай, забелязва излизащият от бензиностанция „Петрол“ сив „Опел“, чийто водач се включва в движението пред тях в същата посока и започва да изпреварва дясностоящите му автомобили. Поведението му се струва съмнително на органите на реда, заради евентуално превишаване на разрешената скорост, и те решават да го последват и да го спрат за проверка.

В този момент служебният автомобил е на около сто метра зад опела и полицаите увеличават скоростта си, но не могат да го стигнат, защото той се движи бързо. М.Я. поема в посока към надлеза, намиращ се срещу градската болницата, като за целта взема ляв завой по улица „Генерал Скобелев“.

Шкодата го следва и също завива наляво, като в близост до склад на „Строй 2

Ди“ ЕООД Г.К. включва сирената и синята лампа на рапида. В същото време, обаче, М.Я. изпреварва друг автомобил. Тогава разстоянието между патрулната кола и опела е вече около петдесет метра, но, тъй като улица „Генерал Скобелев“ завива надясно към околовръстния път, част от който е надлеза, заради пътната безопасност младшият автоконтрольор не предприема изпреварване, макар и неизвестният автомобил пред него да намаля скоростта си на движение. Вече след завоя полицаят прави съответната маневра, но опелът е преминал билото, а когато и патрулният автомобил достига най-високата точка, тогава органите на реда забелязват астрата на около осемстотин метра пред тях. Продължават да следват сивия автомобил, но го губят от поглед и до улица „Васил Левски“ преустановяват действията си по търсенето, като спират звуковата и светлинната сигнализация и се връщат в Районното управление.

Там, тъй като опелът не индивидуализиран от тях, започват да преглеждат записите от разположените в града видеокамери за наблюдение и по един от тях, от камера на кръстовището между улица „Княз Борис І“ и улица „Генерал Скобелев“, установяват номера на астрата, а от там – и собствеността й.

Г.К. познава М.Я. и знае, че моторното превозно средство с ДК № *** се ползва от него. Телефонира му и жалбоподателят му казва, че на никого не е предоставял автомобила си в изминалия около половин час, след което, без да знае защо го призовават, за не повече от 15 минути се явява в РУ на МВР Първомай. Там му е обяснено за какво става въпрос, а М.Я. обяснява, че не е разбрал да е бил спиран, да са му подавани светлинни и звукови сигнализации и че няма какво да крие.

В негово присъствие на място му е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение (бланка серия АА № 818130), въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели, които се кредитират като обективни и логични, и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства и административнонаказателна преписка, като не се констатират противоречия в кредитираната доказателствена съвкупност във връзка с предмета на доказване, а доколкото 3 са налице такива – същите са несъществени.

От правна страна:

М. КР. ЯМ. е наказан за нарушение по чл. 103 от Закона за движението по пътищата, съгласно чийто текст: При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания, като санкцията е по чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата, който визира: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Няма спор, че на инкриминираната дата, когато органите на реда го следват, жалбоподателят е водач на моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, но необходима предпоставка за съставомерността на вмененото в отговорност нарушение е обективната възможност на водача за възприемане на подадения от надлежен орган ясен и недвусмислен сигнал за спиране, като следва да се отбележи, че по разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДП сигналът за спиране от контролен орган може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил.

Фактите по делото, обаче, разколебават убеждението, че М.Я. умишлено (каквато форма на вина се изисква при формалните административни нарушения, или т. нар. „на просто извършване“ – довършени само с осъществяване на изпълнителното деяние, без необходимост от други изменения в действителността) не спира на подадения от автопатрула светлинен и звуков сигнал. От показанията на самия актосъставител се установява, че по време на следването на сивия „Опел Астра“, продължило не повече от минута и половина по негови думи, е имало и други коли на пътя, защото жалбоподателят ги е изпреварвал, включително и в момента на включване на полицейската сигнализация, а след това, когато между служебната „Шкода Рапид“ и колата на М.Я. вече е нямало други моторни превозни средства, разстоянието е било дотолкова голямо, че органите на реда дори я губят от поглед. В тази връзка с оглед на обстоятелството, че в 4

Полицейското управление жалбоподателят е заявил, че не разбрал, че го спират, на въпрос към актосъставителя дали е казал защо не е разбрал, Г.К. отговаря отрицателно, но предполага, че е заради дистанцията между двата автомобила. На фона на тези обстоятелства обективно и логично звучат думите на В.К., пътувал до М.Я. през цялото време, че докато двамата са си говорили спокойно в колата, без да викат и да е имало включена високо музика, не са чули никакви сирени или други звуци.

В административнонаказателното производство при обжалване пред Съда на акта на наказващия орган единствено и само върху него лежи тежестта с предвидените по закон процесуални способи и средства да докаже:

1) че е установено извършване на административно нарушение; 2) че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител (лично или чрез друго лице, за което отговаря); 3) че нарушителят го е извършил виновно. Когато административнонаказващият орган не докаже някоя и от трите кумулативно посочени предпоставки, това е основание за отмяна на Наказателното постановление, а в случая не се установява по безспорен и категоричен начин жалбоподателят да е възприел нареждането на органите за контрол и регулиране на движението и съзнателно да е отказал да го изпълни.

Предвид изхода на спора по разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, чл.

143 от АПК и § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК Областна дирекция на МВР - Пловдив, в структурата на която е административнонаказващият орган Районно управление на МВР - Първомай, дължи разноски за оказана на жалбоподателя адвокатска защита, като в съответствие с текстовете на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 / 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимата сумата следва да в минималния размер от 300,00 лева, тъй като настоящият състав намира, че платеното от М. КР. ЯМ. на адвокат Х.С. В. възнаграждение от 600,00 лева е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Районен съд Първомай, първи съдебен състав РЕШИ:

5

Отменя Наказателно постановление № 21-0325-000308 / 26.03.2021 година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на М. КР. ЯМ., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата.

Осъжда Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати на М. КР. ЯМ., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 (триста) лева – разноски за процесуално представителство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Първомай: ____________(п)____________ 6