Решение № 3 от 23.02.2026, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Чепеларе, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Славка Б. Гемишева при участието на секретаря Нина С. Горялова като разгледа докладваното от Славка Б. Гемишева Административно наказателно дело № 20265450200013 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.145 АПК във вр. с чл. 72 ал. 4 от Закона на Министерството на вътрешните работи.

Образувано е по жалба от П. П. П., ЕГН ********** от гр.***** срещу Заповед за задържане рег. № 373зз-12/16.01.2026 год., издадена от полицейски орган – К. Т. Р. на длъжност „*****“ при РУ - Чепеларе.

В подадената жалба се релевират оплаквания за нищожност, алтернативно – за незаконосъобразност на атакуваната с нея заповед за задържане, която жалбоподателят намира за издадена при съществени процесуални нарушения, за необоснована и издадена в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, като излага конкретни и подробни съображения при обосноваване на доводите в нея. Иска се да бъде обявена нищожността на оспорената заповед като издадена от орган без компетентност.

Алтернативно се иска да бъде отменена като незаконосъобразна, а така също претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

Административният орган и ответник по жалбата – полицейски орган, заемащ длъжността „*****“ при РУ - Чепеларе – инсп.К. Р. - редовно призован, се явява лично и с упълномощения юрк. Н. Ш., който излага доводи за законосъобразност на издадената заповед и моли жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

От представената и приобщена по делото административна преписка по издаване на оспорената заповед се установява, че с атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок от 24 часа, П. П. П. е бил задържан в помещение за временно задържане на РУ на МВР. Като основания за задържане е посочена нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

Посочено е, че на 16.01.2026 год. в к.к. Пампорово при извършена полицейска проверка било установено, че на задната седалка на лек автомобил марка и модел „*******“ с рег.

№********, като пътник в същия автомобил държи във вътрешността на пластмасова кутия, полиетиленов свитък суха зелена тревна маса, която при притегляне е с общо бруто тегло 7,60 грама, а при извършения полеви наркотест реагирала на канабис, което съставлявало престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, за което е образувано ДП №14/16.01.2025 г. по описа на РУ Чепеларе. Заповедта е издадена в 17,29 часа, като в същата е отбелязано, че задържаният е освободен в 14,20 часа на 17.01.2026 год. Същите обстоятелства са отразени и в книгата за задържани лица.

На основание чл.80 от ЗМВР е извършен обиск на лицето П. П. П., за което е съставен нарочен протокол, подписан от полицейският орган, обискирания и един свидетел, като 1 екземпляр от същия е връчен с разписка на П. П.. На задържаното лице била връчена декларация с правата му - част 1 и част 2. В част 2 е описано, че П. е пожелал адвокатска защита по негов избор и в 22,55 часа адв.И. И. била уведомена за задържането му, както и че желае член от семейството му да бъде уведомен, като в 23,00 часа майката на задържания С.

И. също била уведомена.

Задържаният П. бил отведен в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ гр.Смолян, където в 23,45 часа на 16.01.2026 год. му е извършен медицински преглед, след което е напуснал болничното заведение в 00,05 часа на 17.01.2026 год., със заключение, че липсва медицински риск за задържане.

Видно от приетото по делото писмо с рег.№ 373000-337/29.01.2026 год. на РУ Чепеларе, във връзка с процесната заповед за задържане №373зз-12/16.01.2026 год. е образувано ДП №14/2026 год. по описа на РУ Чепеларе за престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, като по същото няма привлечени обвиняеми лица.

От приетата по делото служебна бележка с рег.№345000-1019/27.01.2026 год. е видно, че инсп. К. Т. Р. към 16.01.2026 год. е назначен и изпълнява длъжността „*****“ IV ст. в група „Криминална полиция“ към РУ Смолян при ОДМВР Смолян.

В дадените пред съда обяснения по реда на чл.176 и сл. от ГПК вр. с чл.144 АПК, издателят на оспорения административен акт сочи, че повод за извършената на 16.01.2026 год. проверка на посочения в заповедта автомобил била получената по-рано през деня оперативна информация, че същият ще пристигне в к.к.Пампорово и пътуващите в него лица ще носят наркотични вещества. В тази връзка са предприети действия по установяване на автомобила, като същия бил установен на улица, непосредствено до хотел „Снежанка“ в к.к.Пампорово. При извършената проверка на автомобила е установено, че на задната седалка имало полиетиленов плик със суха зелена тревна маса, която от проведените ОИМ се установило, че е на П. П. и по този повод бил задържан. Била уведомена дежурна оперативна група, след което било извършено претърсване на автомобила и образувано досъдебно производство №14/2026 год. за извършено престъпление по чл.354а ал.3 от НК.

За извършеното претърсване и изземване бил съставен протокол, който бил внесен за одобрение в РС Чепеларе. На П. му били разяснени правата и причината за задържането му, а след отвеждането му в участъка в к.к.Пампорово поискал да се свърже с адвокат и неговата майка като му била предоставена такава възможност, които обстоятелства били отразени в декларацията за правата.

На съдът е служебно известно, че на 17.01.2026 год. в РС Чепеларе е внесено искане за одобряване на протокол от 16.01.2026 г. за извършеното на 16.01.2026 г. в условията на неотложност претърсване и изземване в лек автомобил марка и модел „*******“ с peг. № ********, паркиран на улицата от източната страна на хотел „Снежанка“ в к.к. Пампорово, община Чепеларе, област Смолян, с който са иззети предмети, имащи значение за ДП № 14/2026 г. по описа на РУ Чепеларе, като с определение №1/17.01.2026 год. по ЧНД № 12/2026 год. по описа на РС Чепеларе извършеното действие по разследването е одобрено, както и че в хода на досъдебното производство П. П. е разпитан в качеството на свидетел пред съдия по реда на чл.223 от НПК, за което е образувано ЧНД № 11/2026 год. по описа на РС Чепеларе.

При така установените фактически положения, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от субект, легитимиран да атакува оспорената заповед, чрез лице, разполагащо с надлежно учредена представителна власт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

По правната си същност марката „задържане за срок от 24 часа“ по чл.72 – чл.75 ЗМВР представлява принудителна административна мярка – административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез 2 задържането да се предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване (в този смисъл е Решение №1135 от 03.02.2016 год. на ВАС - V отд. по адм. дело № 616/2015 г. и други).

Съгласно чл.168 ал.1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.

В случая, обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно правомощията му, тъй като нейният издател К. Т. Р. (според служебната бележка от Директора на ОДМВР Смолян) се явява полицейски орган по смисъла на чл. 57 ал. 1 от ЗМВР. Компетентността му да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т. 1 до т. 8 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо. По тези съображения възражението на жалбоподателя за нищожност на заповедта поради липса на компетентност на органът, който я издал, е неоснователно.

Настоящия съдебен състав намира, че при издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените.

Тъй като заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР по своята същност се явява заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), то същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Тази изисквания в конкретната хипотеза са удовлетворени. Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, основанието на задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, описание на правата на лицето, вкл. и разпоредбата на чл. 73 от ЗМВР, правото му на адвокатска защита, както и е посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда. От изложеното в обстоятелствената част и материалите по административната преписка става ясно, че лицето се задържа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. За прилагането на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление, без да е наложително тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление. Поради това е ирелевантно дали в последствие ще се повдигне обвинение на лицето. Многократно съдебната практика се е произнасяла за това, че приложението на чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи - с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. В този смисъл, за да пристъпи към задържане за срок до 24 часа полицейският орган е необходимо да има достатъчно данни, от които да може да се направи извод, че задържаното лице е съпричастно към определено противоправно деяние.

Същевременно обаче, според изискванията за съдържание на заповедите за задържане, предвидени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, за обосноваване правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си органите са длъжни да посочат фактически и правни основания за предприемане на принудителната мярка. В заповедта за задържане следва да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението или да е съпричастно с него.

В оспорената заповед тези изисквания са изпълнени – посочени са фактически основания за 3 задържане на лицето като в достатъчна степен са изложени ясни твърдения защо издателят на заповедта е приел, че са налице данни за извършено престъпление, което е и посочено с цифрово изражение. Соченето на данни за извършено конкретно престъпление и описание на фактически обстоятелства, които индицират на евентуално участие на задържаното лице в извършването на престъпление, покрива изцяло критериите по чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал.

1, т. 1 от ЗМВР за необходимото съдържание на оспорената заповед.

В тази връзка съдът приема, че административният орган доказа твърдените от него фактически обстоятелства, послужили за издаване на оспорения акт. От данните по делото се установява провеждане на процесуални действия със задържаното лице, за които е било необходимо задържането му. Обстоятелството, че по образуваното досъдебно производство все още няма привлечени лица в качеството на обвиняеми и че П. П. е бил разпитван като свидетел по същото не може да се приеме като факт, оборващ констатациите на издателя на заповедта. С оглед резултатите от извършената полицейска проверка и установената фактическа обстановка, полицейският инспектор е приел, че са налице данни за извършено престъпление – държане на наркотични вещества, като е описал в обжалваната заповед местонаходжението им и тяхното количество, които данни се потвърждават и одобреният от РС Чепеларе протокол за претърсване и изземване.