Решение № 938 от 08.08.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 938 гр. Кюстендил, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. Атанасова при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело № 20251520101000 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба с вх. № 4664/22.04.2025г., депозирана от А. Ц. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, ул. ********* №**, бл. **, ет. *, ап. *, против Прокуратурата на Република България.

В исковата молба се твърди, че били образувани прокурорска преписка вх. № 1671/2024 г. и ДП № 743/2024 г. по описа на РУ – Кюстендил, следствено дело № 5882024 г. по описа на ОСлО при ОП – Кюстендил, срещу А. Ц. К.. В хода на досъдебното производство било установено, че предвид събраните доказателства е налице основание за привличане на ищеца в качеството на обвиняем, за това че за времето от 29.12.2022г. до 29.05.2024г. в град Кюстендил осуетява изпълнението на Решение № 317/10.05.2022г. по гр.д. № 2272/2021г. по описа на КРС, влязло в законна сила на 29.12.2022г. – престъпление по чл. 296, ал. 1, пр. 2 от НК. С Постановление от 20.01.2025г. на прокурор при Районна прокуратура - Кюстендил наказателното производство срещу ищеца било прекратено.

Твърди се, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, тъй като срещу ищеца било повдигнато обвинение за извършване на престъпление от общ характер, което внесло сериозен дискомфорт в неговия живот, а впоследствие производството било прекратено.

Сочи се, че отговорността на държавата е обективна и следва да бъде ангажирана дори и формално да са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.

1

Заявява се, че причинените на ищеца неимуществени вреди са ясни и не се нуждаят от доказване, защото висящото и безрезултатно наказателно производство винаги води до негативни преживявания, свързани с психически стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати, загуба на вяра в закона и реда, представляващи негативни преживявания, които се презюмират от съда. За периода от 29.05.2024г. до 20.01.2025г. /осем месеца/ ищецът претърпял неимуществени вреди свързани със страх от постановяване на осъдителна присъда и ограничаване на правната му сфера, което би настъпило при евентуалното му осъждане. Изпитвал безпокойство и неудобство, влошило се здравословното му състояние – загубил апетит и страдал от безсъние. Ограничил социалните си контакти, отчуждил се и от членовете на семейството си. Идването на органи на МВР на работното му място провокирало колегите му да странят от него, ръководителите му да се държат резервирано, считайки го за нарушител на закона, което продължило дълъг период от време.

С молба вх. № 5164/05.05.2025г. в изпълнение на дадени от съда указания, ищецът уточнява, че с привличането му като обвиняем не са му налагани мерки за процесуална принуда.

Ето защо се поддържа искане да бъде постановено съдебно решение, по силата на което съдът да осъди Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.

София, бул. „Витоша“ №2, да заплати на А. Ц. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.

*******, ул. ********* №**, бл. **, ет. *, ап. *, сумата от 4 000,00 лв. (четири хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на повдигнатото му незаконно обвинение по ДП № 743/2024 г. по описа на РУ – Кюстендил, пр. пр. вх. № 1671/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Кюстендил, за престъпление по чл. 296, ал. 1, пр. 2 от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2024г. (датата на образуване на ДП) до окончателното й изплащане.

Претендират се и разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Сочи, че исковата молба е редовна и допустима, но неоснователна и недоказана, с оглед на което претенцията се оспорва изцяло по основание и размер поради следните съображения: исковата молба била неподкрепена с писмени доказателства. Липсвали доказателства за връзка между действията на прокуратурата и твърдените болки и страдания. Следвало при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди да се вземе предвид критерият за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като бъде съобразена и тежестта на обвинението, продължителността на разследване, какви мерки за неотклонение са приложени спрямо лицето, има ли други мерки за процесуална принуда и тяхната продължителност. Акцентира се, че А. К. имал качеството обвиняем само за периода от 04.10.2024г. до 20.01.2025г., като наказателното производство приключило още на досъдебната фаза на процеса, а прокуратурата по никакъв начин не огласила разследването. Размерът на претендираното обезщетение не бил съобразен с посочените обстоятелства и бил изключително завишен. Сочи се, че при основателност на главния иск акцесорната претенция за законна лихва би се дължала не от датата на образуване на наказателното производство, а от датата, на която прокурорският акт за прекратяване на производството бил стабилизиран.

Поради което се иска или изцяло отхвърляне, като неоснователна и недоказана, на исковата претенция, или, алтернативно - частичното й уважаване, до размер, който съответства на претърпените вреди.

2

При евентуалното уважаване на претенцията се иска съдът да присъди на ищеца адвокатско възнаграждение около минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004г.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца чрез пълномощника му, а ответната страна оспорва основателността на иска, алтернативно - размера му. От ответната страна се оспорва началният момент, от който би била дължима законна лихва за забава като се сочи, че определящ е моментът на стабилизиране на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство.

След приключване на съдебното дирене, а и след края на устните състезания, по делото е депозирано писмо от Районна прокуратура – Кюстендил изх. № 2070/20250 от 24.07.2025г., към което е приложен постъпил в КРП сигнал от 23.07.2025г., подаден от лицето Славка С. Илиева, в който същата уведомява КРП, че е подала жалба до Главна прокуратура на Република България за преразглеждане на пр. пр. 1671/2024г. поради незаконосъобразност на постановлението от 20.01.2025г. за прекратяване на наказателното производство против А. К.. В сигнала се сочи, че за подателя бил налице правен интерес от атакуване на акта на КРП. В сигнала е отправено и искане за спиране на производството по настоящото дело.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Страните не спорят, че ДП № 743/2024 г. по описа на РУ – Кюстендил, пр. пр. вх. № 1671/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Кюстендил, образувано срещу ищеца А. Ц. К., е прекратено с Постановление от 20.01.2025г. на прокурор при Районна прокуратура – Кюстендил.

От приетата и приложена по делото прокурорска преписка с №1671/2024 г. по описа на Районна прокуратура - Кюстендил, ДП743/2024 г. от описа на Районна прокуратура – Кюстендил, се установява, че с постановление от 29.05.2024 г. е образувано досъдебно производство за това, че от 22.12.2022г. до 29.05.2024 г. се осуетява изпълнението на Решение № 317/10.05.2022г. на КРС. Ищецът А. К. е бил привлечен като обвиняем за горното престъпление с правна квалификация по чл. 296, ал. 1, пр. 2 от НК с постановление от 02.10.2024г. като спрямо него не е взета мярка за неотклонение или друга такава за процесуална принуда. Ищецът фактически е узнал за това обстоятелство на 14.10.2024 г., когато постановлението за привличане като обвиняем, както и разследването, са му били предявени. На тази дата е извършен разпит на същия. А. К. е разпитван като свидетел на 12.06.2024 г., а на 13.06.2024г. ищецът доброволно е предал описаните в протокол от същата дата документи на следовател в ОСлО при Окръжна прокуратура град Кюстендил.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 15.11.2024 г. е приключено разследването по ДП №743/2024г. по описа на КРП, сл. дело № 58/2024г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Кюстендил.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 20.01.2025 г. е прекратено досъдебното производство във връзка с горепосоченото обвинение, доколкото е прието, че не е извършено съставомерно деяние. Препис от постановлението е връчен на обвиняемия за сведение на 30.01.2025г., видно от известие за доставяне на пратка от „Български пощи“ с баркод ИД ************. Посочено е, че постановлението не подлежи на обжалване по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК поради липса на пострадал, а престъплението по чл.296 от НК е формално. Влизането в сила на горепосоченото постановление не е оспорено от страните.

3

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел – Г. В. А.. Свидетелят съобщава, че познава ищеца, тъй като били колеги и работили заедно от 2022 г. до края на месец май 2025г. Твърди, че ищецът споделял, че има проблеми с правосъдието. Ставало дума за проблем със съсед, свързан с вдигане на шум от отглежданото от ищеца куче. Свидетелят заявява, че знае от други свои колеги, че служители на МВР са идвали на работното място на ищеца да го търсят, но не са го открили, защото бил командирован. Предполага, че е търсен във връзка с процесното досъдебно производство. Твърди, че преди случилото се А. К. бил много комуникативен, отзивчив, споделял с колегите си. След посещението на служителите на МВР и след като споделил на свидетеля за ситуацията, А. К. станал „малко по-дистанциран от нас, пак ни помагаше и съдействаше, но беше по встрани от нас“. Бил по-тих и малко по-разсеян, влошило се здравословното му състояние, поради което посетил лекар. Започнал да пие по-голямо количество кафе. Според свидетеля всички колеги се притеснили и поинтересували поради каква причина ищецът е търсен от служители на МВР и изразили своята загриженост.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви, както и на събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

По допустимостта:

Съгласно Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл. 2 от ЗОДОВ се предявят срещу Прокуратурата на Република България, която е единно и централизирано юридическо лице (чл. 7 ЗОДОВ).

В Решение № 5 от 5.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1984/2020 г., III г. о., ГК е възприето, че изразите "обвинение в извършване на престъпление" и "ако образуваното наказателното производство бъде прекратено поради неизвършване на деянието от лицето", по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, следва да се тълкуват разширително, като се включат и случаите, когато е образувано досъдебно производство въз основа на законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление, срещу конкретно посочено лице, за точно определено деяние и са предприети точно определени процесуални действия и след това производството е прекратено, включително и когато това лице е разпитвано само в качеството на свидетел. С оглед дадените разяснения искът е предявен срещу надлежна страна от активно легитимирано лице и е допустим.

По основателността:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.

В нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ законодателят е предвидил, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Основанието за ангажиране на тази отговорност е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, а по-късно досъдебното производство е било прекратено.