Определение № 18999 от 11.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18999 гр. София, 11.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Ивона В. Енчева като разгледа докладваното от Ивона В. Енчева Въззивно частно гражданско дело № 20261100509408 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във връзка с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Я. И., Я. Д. Я. и М. Д. И., конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на починалата ищца В.

И. И. чрез адв. Г.Н. от САК, срещу определение № 25566 от 14.07.2026 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр.д. № 16331/2025 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, по силата на което жалбоподателите са осъдени да заплатят на осн. чл. 78, ал. 4 във вр. чл. 81 от ГПК, на И.И.А., ответник по делото, сумата от 1125 лева за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателите Д. Я. И., Я. Д. Я. и М. Д. И. поддържат, че обжалваното определение е неправилно. Излагат, че адвокатското възнаграждение е недължимо, доколкото няма доказателство за плащане на претендираната сума и тъй като е представен договор без регистрационен номер. На следващо място, въвеждат доводи че отговорът на исковата молба е подписан от ответницата З.Х., майка и законен представител на И. А., а не от процесуалния представител адв. П.. Поддържат също така, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно. В тази връзка, молят да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановено ново такова, с което искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на насрещната страна да бъде оставено без уважение. Прави се искане да бъде задължена насрещната страна да представи банкова сметка, в случай че така обжалваното определение бъде потвърдено.

Ответникът по жалбата И.И.А., действаща чрез майка си и законен представител З.В.Х., представлявана от процесуален представител адв. Г. П. от САК оспорва подадената частна жалба. Твърди, че отбелязаната като адвокатско възнаграждение сума е платена в брой, което обстоятелство е 1 видно от договора за правна защита и съдействие, имащ характер на разписка.

Изразява становище за неоснователност на възраженията на жалбоподателите във връзка с положения подпис на отговора на исковата молба, доколкото поддържа че отговорът е изготвен на датата, на която е сключен и договорът за правна защита и съдействие /28.10.2025 г./, и същият е подписан от страната, тъй като съдържал факти и обстоятелства от личен характер и ответницата действала чрез законния си представител. В тази връзка, моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и в определената от закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.

Предявен е иск с правно основание чл. 3, б. „б“ от ЗН на 20.03.2025 г. от В. И. И. /починала на 01.10.2025 г. и заместена в хода на процеса по реда на чл.

227 от ГПК от Д. Я. И., Я. Д. Я. и М. Д. И./ срещу И.И.А., действаща чрез нейната майка и законен представител З.В.Х., с искане ответницата да бъде обявена за недостойна да наследи баща си И.Н.А., починал на 11.10.2021 г.

На 28.10.2025 г., в срока по чл. 131 от ГПК, от ответницата И.И.А. чрез майка й и законен представител З.В.Х. е постъпил отговор на исковата молба, с който е заявено становище за недопустимост и неоснователност на предявения от В. И. иск. Към него е приложен договор за правна защита и съдействие от същата дата, сключен между И. А. чрез майка й и законен представител З.Х., и адв. Г. П. от САК, по силата на който е договорено възнаграждение в размер на 1500 лева, платимо в брой. Договорът е с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изготвяне на отговор по чл.

131 от ГПК на искова молба по гр.д. № 16331/2025 г. по описа на СРС, 171 състав, както и процесуално представителство в съдебното производство пред СРС. Приложено е и пълномощно, с което адв. П. е упълномощена да представлява ответницата като процесуален представител по образуваното гр.д., както и списък с разноски по чл. 80 от ГПК, включващ адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Към отговора на исковата молба не са налични други приложения.

С разпореждане № 186756/09.12.2025 г. исковата молба е оставена без движение, като на ищцата е указано в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовности в исковата молба, като конкретизира същата съобразно дадени от съда указания.

С определение № 51396/17.12.2025 г. Д. Я. И., Я. Д. Я. и М. Д. И., са конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на починалата след завеждане на исковата молба ищца В. И. И., като е разпоредено да им бъде връчен препис от горното разпореждане.

2

На 13.02.2026 г. е постъпила молба от страна на Д. Я. И., Я. Д. Я. и М. Д.

И., с която е заявено искане за прекратяване на производството по делото. Със същата молба е направено възражение за прекомерност и недължимост на претендираното възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна по съображения, че е представен само отговор на исковата молба, който отговор не съдържа подпис на процесуалния представител, а на законния представител на ответницата И. А..

С определение № 9776/11.03.2026 г., постановено по гр.д. № 16331/2025 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, е прекратено производството по горепосоченото гр.д. на основание чл. 232 от ГПК.

Ответницата И. А., действаща чрез майка си и законен представител З.Х., представлявана от адв. Г. П. от САК, е сезирала съда с молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на определението за прекратяване, като й бъдат присъдени разноските за първоинстанционното производство, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

С отговор на молбата по чл. 248 от ГПК от 06.07.2026 г. ищците в първоинстанционното производство Д. Я. И., Я. Д. Я. и М. Д. И. са се противопоставили на заявеното от ответника искане за допълване по чл. 248 от ГПК. Заявили са, че поддържат направеното от тях възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждения по изложените вече съображения в молбата си от 13.02.2026 г. Изложили са, че с оглед материалния интерес съгласно Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения дължимата сума за отговор на искова молба е не повече от 204,52 евро за целия иск, а само за депозиран отговор е ¾ от целия хонорар.

Въвели са твърдение, че няма доказателства за плащане на претендираната сума. В тази връзка, са направили искане за оставяне на молбата без уважение.

С определение № 25566 от 14.07.2026 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр.д. № 16331/2025 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, е допълнено Определение № 9776/11.03.2026 г. по горепосоченото гр.д., като Д. Я. И., Я. Д.

Я. и М. Д. И., са осъдени да заплатят на осн. чл. 78, ал. 4 във вр. чл. 81 от ГПК, на И.И.А., ответник по делото, сумата от 1125 лева за адвокатско възнаграждение, възложена на ищците при квоти от по 1/3 за всеки, при претендирано адвокатско възнаграждение в размер от 1500 лева.

Съдът намира, че доколкото производството по делото е прекратено на осн. чл. 232 от ГПК по изрично заявено от ищците искане, преди изготвяне на проекта за доклад и насрочване и провеждане на първото открито по делото съдебно заседание, приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, съгласно която ответникът има право на разноски при прекратяване на делото.

3

При постановяването на определението си по чл. 248 ГПК районният съд е бил сезиран валидно от надлежно легитимирана страна - ответникът по предявените искове, който съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК има право на разноски и при прекратяване на делото. Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в едноседмичния срок за обжалване на определението за прекратяване.

За да бъдат присъдени разноски на страна следва да са налице три кумулативни условия, които са предпоставка за уважаване на претенцията, а именно: разноските са поискани в хода на съдебното производство, направени са действително и са доказани. Задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.

№ 6/2012 г., ОСГТК, постановява че само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път.

Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

В настоящия случай съдът констатира, че разноските са действително извършени и са доказани посредством представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен с ответницата, доколкото в него изрично е посочено че договореното възнаграждение в размер на 1500 лева е платено в брой, в който случай договорът има характер на разписка. Съдът намира че разноските са и надлежно поискани, тъй като още с отговора на исковата молба е представен списък по чл.80 от ГПК. Ирелевантно е възражението на ищците, че отговорът на исковата молба е подписан от ответницата чрез майка и законния й представител, доколкото горното обстоятелство не влияе върху наличието на сключен договор за правна защита и съдействие между страните по същия, респективно договореното между тях възнаграждение. Предвид горното и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, същите се явяват дължими.

Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, като съдът не е обвързан от минималните размери, установени в наредбите, които служат единствено като ориентир. Разумността и пропорционалността на разноските следва да се преценяват въз основа на фактическата и правна сложност на спора, вида и количеството на извършената работа, както и стойността на защитавания материален интерес.

4

В настоящия случай, съдът намира така направеното възражение за прекомерност за основателно, доколкото по делото от страна на ответницата чрез процесуалния й представител не са извършвани други правни и фактически действия, освен подаването на отговор на искова молба, респективно подаване на молба за допълване по чл. 248 от ГПК. Доколкото се касае за защита срещу неоценяем иск и предвид приключването на делото още преди провеждане на първо открито съдебно заседание, с оглед оттеглянето на иска от страна на ищците, съдът намира че възражението за прекомерност следва да бъде уважено, като се присъдят направените от страна на ответницата разноски в минимален размер от 383 евро, при съобразяване на чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.).

С оглед изхода на делото, на ответницата по жалбата не се дължат разноски за настоящото производство.

По изложените съображения обжалваното определение по чл. 248 от ГПК следва да бъде изменено, като ответницата бъде задължена да представи банкова сметка, по която да й бъде платена дължимата сума.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 25566/14.07.2026 г. по чл. 248 от ГПК , постановено по гр.д. № 16331/2025 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав в частта, с която ищците Д. Я. И., ЕГН **********, Я. Д. Я., ЕГН ********** /при допусната очевидна фактическа грешка по отношение ЕГН на ответника Я. Я./ и М. Д. И., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на И.И.А., с ЕГН ********** разликата над 383 евро /с левова равностойност от 750 лева/ до сумата от 767 евро, с левова равностойност от 1500 лева.