Решение № 823 от 15.04.2026, Административен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 823

Кюстендил, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - VII състав, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

Членове:

МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

АСЯ СТОИМЕНОВА

При секретар АНТОАНЕТА МАСЛАРСКА и с участието на прокурора МИХАИЛ КРУШОВСКИ като разгледа докладваното от съдия АСЯ СТОИМЕНОВА канд № 20267110600148 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от изпълнителния директор на И. а. „М. н.”, чрез юрисконсулт М. Й., срещу Решение № 354/30.12.2025 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 917/2025 г. по описа на Р. с. – Д.. С посоченото решение е отменено Наказателно постановление (НП) № 49/07.10.2025 г., издадено от изпълнителния директор на И. а. „М. н.”, с което на основание чл. 229, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) на „М. ц. „С. И. Р.” ЕООД, с [ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В жалбата са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

Изпълнителният директор на И. а. „М. н.” не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.

Процесуалният представител по пълномощие на „М. ц. „С. И. Р.” ЕООД – адвокат Д. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

„М. ц. „С. И. Р.” ЕООД е регистрирано като лечебно заведение с предмет на дейност: осъществяване на специализирана извънболнична медицинска помощ, съгласно Удостоверение № 509/20.11.2023 г., издадено от изпълнителния директор на И. а. „М. н.”. Организацията на работата в „М. ц. „С. И.Р.” ЕООД е регламентирана в Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред, утвърден от управителя му. С обжалваното пред Р. с. – Д. наказателно постановление административнонаказателната отговорност на „М. ц. „С.И. Р.” ЕООД е ангажирана за това, че на 28.12.2024 г. на регистратурата му е заплатена медицинска услуга „медицински преглед при гинеколог”, на стойност 40 лева, като прегледът е извършен от С. П. - акушер-гинеколог към „МБАЛ „С. И.Р.” ЕООД, [населено място], а пациентката – В. И.-Н., не е регистрирана на тази дата в информационната система на „М. ц. „С. И. Р.” ЕООД и не ѝ е издаден медицински документ (амбулаторен лист) за извършен преглед. За заплатената сума е издадена фактура № **********/28.12.2024 г. от „М. ц. „С. И. Р.” ЕООД. Нарушението е установено при извършена от служители на И. а. „М. н. извънредна проверка на "М. ц.„С. И. Р.” ЕООД във връзка с подадена жалба от В. И.-Н. с рег. № 96-00-21/08.01.2025 г. Срещу „М. ц.„С. И. Р.” ЕООД е съставен Акт за установяване на административно нарушение № А-108/26.06.2025 г. за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, в частта „икономически права”. Съгласно посочената разпоредба като пациент всеки има право на зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права. Въз основа на акта е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е отменил наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приел е, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното дружество.

Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посочените в жалбата касационни основания, намира, че същото е валидно, допустимо и правилно, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН следва да бъде оставено в сила.

Правилен е изводът на районния съд, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на процесния АУАН и издаденото въз основа на него НП. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН съответно в акта и в наказателното постановление следва да бъде описано нарушението и да бъдат посочени обстоятелствата, при които е било извършено, както и нарушените законови разпоредби. Необходимо е да е налице правно единство между словесното описание и цифровата [жк], посочени в акта и в наказателното постановление, тъй като в противен случай субектът, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, ще бъде поставен в невъзможност да разбере спрямо кои факти да се защитава в хода на административнонаказателното производство, както и конкретната законова разпоредба, която се твърди, че е нарушил. В случая наказващият орган не е обосновал наличието на конкретно задължение, което да не е изпълнено от лечебното заведение, съответно забрана, която да е нарушена, и в резултат на това да са нарушени икономическите права на пациентката. От изложените в АУАН и НП фактически обстоятелства не става ясно в какво конкретно действие или бездействие се изразява вмененото нарушение, дали и коя разпоредба на закона, на медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, на правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, или на правилника на лечебното заведение е нарушена. Нарушаването на принципите по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗЗ при осъществяване на медицинската помощ следва да бъде обвързано с посочване на конкретна разпоредба, установяваща задължение на лечебното заведение. Неясното обвинение възпрепятства както правото на защита на санкционираното лице, така и упражняването на съдебен контрол за материална законосъобразност на наказателното постановление, поради което представлява съществено нарушение на процедурата по издаването му и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Изложените съображения обуславят извод за правилност на обжалваното решение.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 354/30.12.2025 г., постановено по АНД № 917/2025 г. по описа на Р. с. – Д..

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: