Определение № 19 от 09.01.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19 гр. Варна, 09.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500527 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от „Уишбон“ЕООД, гр.Варна, представлявано от управителя Х.Х., против разпореждане №678/26.10.2023г., постановено по гр.д.№270/23г. по описа на ДОС, гр.о., с което е върната частна жалба вх.№6636/24.10.2023г., подадена от “Уишбон“ЕООД, против определение №764/18.09.2023г., постановено по гр.д.№270/23г. по описа на ДОС, гр.о., с което производството по делото е прекратено.В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената от страната частна жалба.

Въззиваемата страна Община Балчик, редовно уведомена, не е депозирала отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция съдебен акт.Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по гр.д.№270/23г. по описа на ДОС, гр.о. е образувано по предявени искове от „Уишбон“ЕООД против община Балчик за осъждане на ответника за заплати на ищеца суми, представляващи платени без основание данъци и такси по ЗМДТ, ведно с лихви за забава.В исковата си молба ищецът, юридическо лице, чрез представляващия го управител, подписал, според отразеното в нея, исковата молба, е посочил седалището и адреса на управление на дружеството, вписани в ТР - гр.Варна, бул.“8-ми Приморски полк“№151, вх.Б, ап.44, както и адрес за връчване на съобщения по делото, находящ се в гр.София, бул.“Александър Малинов“№23, „Сити пойнт 1 център“, п.к. 1729.В исковата молба е посочено, че дружеството се представлява и от търговски пълномощник по чл.26 от ТР - Р.Х.Х., упълномощен с нотариално заверено пълномощно от 10.04.2013г., и притежаващ висше юридическо образование и призната юридическа правоспобност/за горното не са представени доказателства към исковата молба/.При двукратното оставяне на исковата молба без движение от първоистанционния съд за отстраняване на нередовностите й по см. на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, съответно с разпореждане от 17.05.2023г. и разпореждане от 14.06.2023г., съобщенията до ищеца са изпращани на посочения от него в исковата молба адрес в гр.София/вкл. предвид изричните указания на съда в тази насока, дадени на служителите от деловодството от съда с двете посочени разпореждания/ и получавани от Р.Х..В изпълнение на указанията са депозирани своевременно уточняващи молби, вкл. в първата от тях от 06.06.2023г./предвид дадените указания в първото разпореждане да се представят доказателства за надлежно упълномощаване на търговския пълномощник Р.Х., подписал исковата молба, за водене на процеса за обезщетение за неоснователно обогатяване при изрично упълномощаване по смисъла на чл.26, ал.2 от ТЗ, евентуално органният представител на ищеца ЮЛ или надлежно упълномощено от него лице, да потвърди извършените от Р.Х. действия по подаване на исковата молба/ е посочено от управителя на дружеството Х.Х., че Р.Хинов, като надлежно упълномощен с права на търговски пълномощник с нотариално заверено пълномощно от 10.04.2013г., и притежаващ юридическа правоспобност, е надлежен процесуален представител на дружеството, както и се потвърждават всички извършени от същия процесуални действия по делото.Към молбата отново не е приложено цитираното пълномощно от 10.04.2013г., нито доказателства за юридическата правоспособност на Р.Х., но от съда повече указания относно отстраняване на тази нередовност не са били давани.

След връчването на препис от исковата молба на община Балчик и депозиране на отговор на 09.08.2023г., с определение №764/18.09.2023г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявените искове/поради наличието на специален ред, уреден в ДОПК, за възстановяване и/или прихващане на недължимо платени данъци/.

Съобщение за определение №764/18.09.2023г. и препис от същото са изпратени на посочения в исковата молба адрес на управление на ищеца.Съобщението е върнато в цялост с отбелязване от 26.09.2023г. от длъжностното лице, извършващо призоваването, че „адресът е посетен, по информация на собственика на ап.44, фирмата е непозната“.След връщане на съобщението, на 04.10.2023г. ДОС е разпоредил да се извърши справка за седалището и адреса на управление на ищеца.Приложена е разпечатка от ТР от 04.10.2023г., видно от която адресът на управление на дружеството е този, на който е било изпратено съобщението.С разпореждане от 06.10.2023г. съдът е разпоредил съобщението да се счита за надлежно връчено на осн. чл.50, ал.2 2 от ГПК и да се приложи по делото.

Постъпила е частна жалба вх.№6636/24.10.2023г./подадена по пощата на 20.10.2023г./ от „Уишбон“ЕООД против определение №764/18.09.2023г., върната с обжалваното разпореждане

№678/26.10.2023г., като просрочена.Прието е, че по делото не е било удостоверено надлежно учредяването на представителна власт в лицето на търговския пълномощник Р.Х., подал исковата молба, за което по реда на чл.129, ал.2 от ГПК на ищеца са били дадени указания, при което съдът не е имал задължението по чл.39, ал.1 от ГПК да връчи препис от определението на същия, не е имал задължение да връчи препис от определението на Р.Х. и като съдебен адресат/лице, което се е съгласило да получава на своя адрес съдебни книжа за страната, каквото посочване има в заглавната страница на исковата молба, тъй като не са налице условията на чл.40, ал.1 от ГПК-адресът на същия е в гр.София, а не в седалището на съда.

Видно от разпоредбите на чл.50 от ГПК, м ястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.КМястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.КК огато страна - юридическо лице, промени адреса си на управление и новият е неизвестен, тъй като не е вписан в ТР, приложим е редът по чл.50, ал.2 от ГПК - всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.За да се удостовери обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши обстойна проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други негови представители; да събере сведения от съседи познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този адрес и кога.Тези сведения следва да бъдат отразени от връчителя в съобщението, вкл. и в случаите, когато не могат да се съберат данни дали търговецът е пребивавал на адреса.Редът по чл.50, ал.4, вр. с чл.47, ал.1 от ГПК - залепване на уведомление се прилага, когато адресът на управление не е променен/напуснат, има обозначена канцелария, но липсва достъп до нея или пък никое от лицата по чл.50, ал.3, предл.1 от ГПК не се съгласи да приеме уведомлението.Разпоредбата на чл.50, ал.4 от ГПК предпоставя поставяне на уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК само в хипотеза на невъзможен достъп до иначе помещаваща се на адреса канцелария на търговското дружество или неоткриването на лице, съгласно да получи призовката, но при безспорно обитаване на адреса от дружеството.При липса на офис на търговското дружество на адреса по седалището му/независимо дали изобщо се е помещавало на същия или последващо го е напуснало/ функцията на уведомлението по чл.47, ал.1 от ГПК е изначално компрометирана и поставянето му не е необходимо.

Според цитираното съобщение, върнато в цялост, на актуалния вписан адрес на управление на ищеца няма канцелария/офис на търговското дружество или табела с фирма на търговеца, апартаментът се обитава от 3 собственика му/в последващи върнати съобщения посочен като Я.И.К./, на адреса дружеството е неизвестно.Поради липсата на канцелария/офис на търговското дружество на адреса му на управление, оплакването в частната жалба за неприлагане на чл.50, ал.4 от ГПК е неоснователно.

Същевременно разпоредбата на чл.50 от ГПК не забранява призоваване на търговеца на друг адрес, който е известен по делото.Съгласно чл.49 от ГПК място на връчване освен седалището на юридическото лице, още е и мястото за осъществяване на стопанска дейност, мястото, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен.Непризоваването /съответно невръчването на съобщение/ на друг известен, посочен от ищеца по делото адрес, различен от този по седалището и адреса на управление на ищеца, обуславя нарушение на разпоредбата на чл.49 от ГПК - непризоваване на известно място на връчване, на което търговецът, като адресат по смисъла на чл.37 от ГПК може да бъде намерен, съгласно формулировката на понятието „място на връчване“ в чл.49 от ГПК, с която нормата на чл.50, ал.1 от ГПК не си противоречи - в този см. напр. определение №602/01.10.2019г. по ч.т.д.№1981/19г., ВКС, II т.о., определение №418/30.07.2021г. по ч.т.д.№1254/21г., ВКС, II т.о. и др.При приложение на чл.49 от ГПК връчването ще е редовно, ако се получи от лицето, за което е предназначено съобщението - физическо лице, пълномощник или представляващ юридическото лице.На посочения в исковата молба адрес в гр.София ищцовото дружество е получавало всички съобщения по делото чрез Р.Х..Ако съдът е счел, че чрез цитираната първа уточняваща молба от 06.06.2023г. не са били изпълнени дадените указания, касаещи правомощията му като търговски пълномощник, вкл. според изискванията, посочени в ТР №1/17.03.1993г. на ОСГК на ВКС, е следвало да даде нови указания на ищеца в тази насока, а не след като е приел първоначално, че указанията му са изпълнени и е връчил препис от исковата молба, при последващо произнасяне да приеме, че няма задължение да връчва съобщения до Р.Х., защото не са били изпълнени първоначалните му указанията по повод неговата легитимация.

По изложените съображения съдът приема, че връчването на съобщението за определение №764/18.09.2023г. с прилагане на чл.50, ал.2 от ГПК е било ненадлежно, защото в случая е следвало да намери приложение чл.49 от ГПК и съобщението да се връчи на посоченото в исковата молба известно място на връчване, на което ищецът търговец, като адресат по смисъла на чл.37 от ГПК, може да бъде намерен, а касателно легитимацията на Р.Х. да се дадат нови указания, ако впоследствие е счетено, че първоначалните не са изпълнени.Поради ненадлежното връчване, срок за обжалване не е започнал да тече, съответно не е изтекъл към 20.10.2023г.Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото върнато на ДОС за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частната жалба.

Водим от горното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №678/26.10.2023г., постановено по гр.д.№270/23г. по описа на ДОС, гр.о., и

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5