Решение № 3069 от 07.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3069 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100506569 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „ИзиРентБългария“ ЕООД срещу решение № 4522/17.03.2025г. постановено по гр.д. № 6190/2024г. по описа на СРС, 45и състав, в частта, в която по предявения от ищеца Р. С. А. иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, ответникът „ИзиРентБългария“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца А. сумата 242.48 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, под формата на претърпяна загуба от заплатени в полза на „Юробанк България“ АД такси и лихви, следствие на неизпълнение на договорно задължение на ответника по договор за наем на автомобил от 25.05.2023г., ведно със законната лихва от 02.02.2024г. до окончателното погасяване на вземането.

Жалбоподателят „ИзиРентБългария“ ЕООД, чрез адв. Т., намира решението за необосновано и неправилно решението в обжалваната част. Неправилно СРС приел, че по делото било доказано основанието за начисляване на вземанията, посочени в заключението на вещото лице – счетоводните записи не доказвали основание, сумите било възможно да били начислени във връзка с други забави на ищеца, възможно било да има и други, блокирани преди 26.06.2023г. суми. Дори и по делото да било доказано, че ответникът забавил връщането на сумата 4 000 лева, този факт сам по себе си не водел до ангажиране на неговата отговорност за вреди от договорно неизпълнение. Твърди липса на причинно-следствена връзка между поведението на 1 ответника и начислените от банката суми. По делото не било доказано на коя дата следвало да бъде върната сумата 4 000 лева от картодържателя. Съществуването на 45дневен безлихвен гратисен период по договора на ищеца с банката не било доказано, съдът се позовал единствено на твърденията на ищеца. Оспорва претенцията и по размер – как били начислени лихвите, за какъв период, вещото лице единствено преписало информацията от банката. Така също към 02.08.2023г. сборът от начислените от банката суми бил 201.57 лева, като след тази дата били извършени и други начисления, за които ответникът не следвало да носи отговорност. Ищецът изпълнил на банката едва на 02.01.2024г., което било признание за собствената му забава. Освен това месечните такси за обслужване на банковата карта били дължими независимо от ползването на сумата и за същите ответникът не следвало да носи отговорност. Позовава се на задължението на ищеца по чл. 83, ал. 2 ЗЗД. По заявените съображения моли за отмяна на постановеното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна-ищецът Р. С. А., чрез адв. П., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Излага, че по делото било установено, че ответникът се забавил да освободи блокираната сума от 4 000 лева. От заключението на ССчЕ, неоспорено от ответника, било установено, че ищецът заплатил сумите само и единствено поради неизпълнението на „ИзиРентБългария“ ЕООД. Неоснователно било твърдението в жалбата, че не било установено кога настъпил падежът на задължението – по делото били представени месечни справки, в които за всеки месец било посочено кога трябва да се извърши плащането. Несъмнено било, че начислените суми били пряко свързани с блокираната и неосвободена от ответника сума – вещото лице с категоричност посочило, че нямало други задължения за посочения период. Без значение били възможностите на ответника да заплати сумите на банката. Доказана била и причинноследствената връзка между неправомерното поведение на ответника-неизпълнение на договорно задължение и намаляваненето на патримониума на ищеца. Моли първоинстанционно решение в обжалваната част да бъде потвърдено. Адв. П. претендира присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА.

Като необжалвано в частта, в която СРС отхвърлил предявения иск, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира 2 следното:

С исковата молба ищецът Р. С. А. изложил твърдения, че с ответника „ИзиРентБългария“ ЕООД били обвързани от договор за наем на лек автомобил за времето от 25.05.2023г. до 27.05.2023г., сключен при общи условия. Съгласно приетите от ищеца ОУ на търговеца, ищецът А. се задължил да остави депозит чрез кредитната си карта в размер на сумата 4 000 лева, която сума да бъде блокирана /авторизация/ при предоставянето на автомобила на 25.05.2023г. и отблокирана /анулиране на авторизация/ след пълна проверка на състоянието на върнатия автомобил и липса на установени нарушения. Съгласно ОУ на ответника депозитът се връщал 20-30 дни след връщането на автомобила. Ищецът върнал на ответника наетия автомобил на 27.05.2023г., предвид на което ответникът следвало да му възстанови депозита найкъсно на 26.06.2023г. Ищецът изпълнил поетите с договора задължения, вкл. на 25.05.2023г. дължимият депозит бил блокиран по сметката му в обслужващата го банка. Ответникът-наемодател обаче дал съгласието си за отблокиране на депозита едва на 01.08.2023г. и последният бил освободен от банката на 02.08.2023г. Поради забавеното изпълнение на същото договорно задължение от страна на ответника ищецът претърпял вреда в общ размер на 245.58 лева, представляваща имуществена загуба от заплатени на 02.01.2024г. в полза на обслужващата го банка такса за блокиране на картата/кредитен лимит, дължима лихва, лихва за просрочие за процесния период съгласно приложени към исковата молба извлечения от банкова сметка. Съгласно договореностите с банката ищецът ползвал 45-дневен гратисен период по кредитната линия, но поради неизпълнението на ответника изпаднал в просрочие. Начислените от банката суми в общ размер 245.58 лева ищецът заплатил на 02.01.2024г., след като ответникът отказал в кореспонденция между страните да поеме отговорност за това. С уточнителна молба с вх. № 283188/05.09.2024г. сочи, че вземането в общ размер 245.58 лева било формирано, както следва:

За периода от 25.05.2023г. до 23.06.2023г. сумата 2.95 лева – месечна такса за обслужване;

За периода от 26.06.2023г. до 25.07.2023г. сумата 17.50 лева – лихва за просрочие, 137.07 лева – лихва върху главница, 15 лева – такса за блокиране на карта/кредитен лимит;

За периода от 26.07.2023г. до 25.08.2023г. сумата 2.95 лева – месечна такса за обслужване, 10.64 лева – лихва за просрочие и 18.40 лева – лихва;

За периода от 26.10.2023г. до 24.11.2023г. сумата 3.55 лева - месечна такса за обслужване, 2.58 лева – лихва за просрочие и 3.32 лева – лихва; Към 02.01.2024г. общ размер на задължението – 245.58 лева.

С молба с вх. № 2943/12.01.2026г., в изпълнение на указания на въззивния съд посочва, че претендираните вреди в общ размер на 242.48 лева, дължащи се на 3 поведение на ответника, настъпили за него в периода от 23.06.2023г. до 02.01.2024г. На 26.06.2023г. ответникът следвало да изпълни договорното си задължение да отблокира депозита, но сторил това със закъснение – на 02.08.2023г. Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 245.58 лева, ведно със законна лихва и сторените по делото разноски.

С отговора на исковата молба ответникът „ИзиРентБългария“ ЕООД признал, че страните били обвързани от валиден договор за наем на автомобил от 25.05.2023г., сключен при общи условия. От приложените банкови извлечения не се установявало основанието, на което претендираните суми били начислени, по какъв начин станало изчисляването им. Изобщо не били ясни условията по сключения от ищеца договор с банката за използване на кредитна карта – неустойки, лихви за забава – върху каква главница и за какъв период. Оспорва твърденията, че по сключен с банка договор за кредитна карта ищецът извършил процесните плащания в причинна връзка със забава на ответното дружество по договора за наем на автомобил. Обстоятелството, че суми били начислени от банката към 07.08.2023г. не доказвало начисляване в причинна връзка с поведение на ответника, възможно било начисляване поради забава на самия ищец за по-ранни периоди. Същото се отнасяло и до вносната бележка от 02.01.2024г.

Отделно задължението от м.08.2023г. било изпълнено едва на 02.01.2024г. и начислените допълнително лихви били резултат от поведението на самия ищец. оспорва също, че плащането било направено по конкретната кредитна карта. Моли за отхвърляне на иска.

В тежест на ищеца по предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД е да установи в процеса наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по делото, виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника съобразно твърденията в исковата молба – забавено изпълнение на договорното задължение да отблокира /анулира авторизация/ депозита от 4 000 лева в установения в договора за наем на автомобил и ОУ към него срок, вследствие на неизпълнението ищецът претърпял имуществена вреда, за което ответникът му дължи обезщетение в претендирания размер. Изисква се настъпилите вреди да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

Страните не са формирали спор и от представения по делото договор за наем на автомобил № 3816992 и ОУ към същия се установява, че същите били обвързани от валидна облигация по договор за наем на автомобил. По силата на договорната връзка ответникът предоставил на ищеца за ползване, за времето от 25.05.2023г. до 27.05.2023г., срещу заплащане на уговорената наемна цена, посочения в договора автомобил. Съобразно съдържанието на договора, наемът на автомобила ищецът гарантирал с посочената в документа банкова карта – в случая VISA/MasterCard 4

******** xxxx xxxx ********. Видно от разпоредбата на раздел VII, т. 6.2 от ОУ към договора с кредитна карта, издадена на негово име, клиентът заплаща депозит в размер от 200-2 000 евро в зависимост от избрания клас автомобил. Депозитът служи като гаранция за изпълнение на задълженията от страна на клиента и подлежи на освобождаване /деблокиране/ след пълна проверка на състоянието на върнатото превозно средство и неустановени нарушения в срок до 20 работни дни от връщането на автомобила. В съдържанието на договора, в полето „забележки“ страните договорили срок за възстановяване на депозита 20-30 дни от връщането на автомобила.

Страните не са формирали спор и от представеното по делото извлечение от банкова сметка, с титуляр – ищеца, с № ********96хххххххх, по делото се установява извършена на 25.05.2023г. трансакция, с която кредитната карта на ищеца била дебитирана (задължена) за сумата 4 000 лева в полза на ответното дружество. По делото не е спорно също, че ищецът върнал автомобила на наемодателя съобразно уговореното на 27.05.2023г. в надлежно състояние. Приложимият към процесното правоотношение срок за освобождаване на депозита от страна на наемодателя, на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗД, е посоченият в съдържанието на договора такъв – 20-30 дни. При прилагане на правилото за броене на сроковете по чл. 72, ал. 1 ЗЗД, 30-я ден изтекъл на 26.06.2023г. (работен ден – понеделник), а считано от 27.06.2023г. ответникът изпаднал в забава за изпълнение на договорното си задължение да освободи депозита от 4 000 лева. Забавата му продължила до 01.08.2023г. – видно от съдържанието на месечната справка от обслужващата ищеца бенка от 07.09.2023г., сумата 4 000 лева била отнесена като постъпление на 02.08.2023г., т.е. забавата на ответника продължила общо 36 дни.