Присъда № 42 от 20.03.2026, Районен съд - Елхово

МОТИВИ към Присъда № 42/20.03.2026 година по НОХД № 454/2025 година по описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с който срещу И. И. /I.I./, родена на ********** г. в гр. ***, **********гражданка на **********с адрес: гр. ***, **********е повдигнато обвинение в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 12.12.2023 година, около 00.10 часа, в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили и автобуси“ влязла през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствието на подсъдимата, с участието на назначения й служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимата редовно призовА. не се е явила и не е посочила уважителни причини за неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимата не би попречило за разкрИ.е на обективната истина по делото, а правото на защита на подсъдимата в производството е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения й служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимата обвинение като намира същото за доказано по несъмнен начин от обективна и субективна стрА.. Пледира подсъдимата да бъде призната за виновна и й бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, като при определяне на наказанието съдът вземе предвид от една стрА. високата степен на обществена опасност на деянието, а от друга стрА. чистото съдебно минало на подсъдимата, обуславящо ниската степен на обществена опасност и пълните й самопризнания, спомагащи разкрИ.ето на обективната истина.

С горепосочените доводи се иска съдът да наложи на подсъдимата наказание в размер на една година лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, и глоба в размер на 255.65 евро.

Служебният защитник на подсъдимата – адв. И. П. Ч. от АК - Ямбол в хода на съдебните прения не оспорва доказаността на обвинението. Моли съда за определяне на наказание на подзащитната му в размер на минималното предвидено от закона, с оглед чистото й съдебно минало и съдействието й за разкрИ.е на обективната истина в хода на досъдебното производство. Иска се и съдът да приложи нормата на чл. 66 от НК по отношение на наказанието лишаване от свобода.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа стрА. следното:

Подсъдимата по делото И. И. /I.I./ е родена на **********г. в гр. ***, Ирак. Същата е иракска гражданка, с висше образование, с адрес в гр. ***, **********без документи за самоличност.

През м. ноември 2023 година съпругът на подсъдимата се намирал в Дания, а тя в Ирак. Подсъдимата решила да замине при съпруга си. В изпълнение на решението си, около средата на м. ноември 2023 година влязла в република Турция и тъй като не разполагала с документи, които да й позволят да влезе и пребивава на територията на някоя от страните членки на Европейския съюз, подсъдимата И. И. /I.I./ се свързала в република Турция с неустановено по делото лице, с което се договорила, че срещу парично възнаграждение това неустановено по делото лице ще организира придвижването й до Федерална република Германия, не по установения от закона начин, вкл. влизането й в република България, през 1 границата на стрА.та, като част от пътя й към ФРГ, без съответното изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи на властта.

След това на 11.12.2023 година подсъдимата била придвижена от гр. Истанбул до гр.

Одрин, а вечерта на 11.12.2023 година била отведена до паркинг в близост до гр.Одрин, република Турция, заедно с още едно момче, също имащо намерение да влезе в република България. На паркинга пристигнал автомобил - джип, с който подсъдимата и спътника й трябвало да влязат в република България. Шофьора на автомобила отворил вратите му, а след това показал на подсъдимата и спътника й изградените два тайника под седалките на автомобила и им казал да влизат.

Подсъдимата влязла в тайника в автомобила, за да влезе в република България, преодолявайки по този начин граничния контрол на българската граница. Момчето което било с нея влязло в другия тайник и автомобила потеглил към българската граница.

На 12.12.2023 година, около 00.10 часа, подсъдимата И. И. /I.I./ влязла през границата на стрА.та ни от Република Турция в Република България, през трасе „Вход леки автомобили и автобуси“ на ГКПП-Лесово, община Елхово, област Ямбол, укрита в тайник на лек автомобил. При влизането си в република България подсъдимата не носила документи за самоличност, нито е притежавала документи, разрешаващи й да влезе на територията на стрА.та.

След като превозното средство преминало държавната граница и мястото за гранично – пропускателен контрол, било селектирано за съвместна проверка от служители на ГКПП – Лесово, между които и св. А. Д. Д. - мл. инспектор в РДГП – Елхово и служители на Митнически пункт Лесово.

При извършената проверка подсъдимата И. И. /I.I./ била открита в изградения тайник в превозното средство, и след това задържА. от служител на ГПУ -Елхово.

Тъй като при задържането на подсъдимата, в нея не са били намерени нейни национални документи за самоличност, самоличността й е била снета, по нейни данни.

Лицето се е идентифицирало със следните имена и данни: И. И. /I.I./, родена на ********** г. в гр. ***, **********гражданка на **********с висше образование, омъжена, безработна, неосъждА., с адрес: гр. ***, Ирак.

Тази самоличност подсъдимата е заявила чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита й като обвиняема в хода на досъдебното производство. Така установената във фазата на досъдебното производство самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимата.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимата се установява, че същата не е осъждА..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимата, дадени в хода на досъдебното производство в качеството й на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля А. Д. Д., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

Обясненията на подсъдимата, макар и средство за защита, кореспондират с остА.лите доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.

Показанията на разпитания свидетел са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с остА.лите доказателства, дадени са от лице незаинтересовано от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха 2 като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля Д. факти са пряко относими към мястото, времето и механизма на осъществяване на престъпното деяние. Писмените доказателствени източници като редовни от външна стрА. и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимата И. И. /I.I./ е осъществила с деянието си от обективна и субективна стрА. престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 12.12.2023 година, около 00.10 часа, в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили и автобуси“ влязла през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.

От обективна стрА. подсъдимата е осъществил фактически действия по преминаване през държавната граница на Р. България, без да е получила разрешение за това от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол.

Подсъдимата не е разполагала с необходимата виза, удостоверяваща правото й за влизане в стрА.та ни, изискуема с оглед гражданството й, нито със заместващ я документ.

Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места - ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало. Подсъдимата е била установен едва след като е преминала линията на държавната граница. Поради изложеното, от обективна стрА., с деянието си подсъдимата е нарушила установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, регламентирА. в чл.279, ал.1 от НК, а именно „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимата е успяла да премине държавната граница.

Времето, мястото и механизма на преминаване от подсъдимата на държавната ни граница, а именно на 12.12.2023 година, около 00.10 часа, в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили и автобуси“ се установява по безспорен начин от показанията на свидетеля Д. и обясненията на подсъдимата И. И.

/I.I./.

От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е неговите последици и е целяла тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимата е била наясно с обстоятелството, че й липсва изискуемото разрешение за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са начина, по който същата е влязла в Република България – укрита в лекия автомобил. Подсъдимата е съзнавала, че ще влезе в стрА.та ни без знанието на граничните власти, тъй като не само няма изискуемите се документи, вкл. виза, но и се укрива, следователно в съзнанието й е била формирА. представата за противоправния характер на деянието й и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждала, а от волева стрА. пряко е целяла и искала тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел - да влезе в република България, като стрА. по пътя й към Федерална република Германия.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват доказателства, от които да се приеме, че подсъдимата е влязла в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата й по произход – Република **********както и в 3 държавата, от където осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница - Република Турция, е била преследвА. заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Мотивите на подсъдимата за извършване на деянието са напълно изяснени - да отиде при съпруга си в Кралство Дания.

Поради липса на визирА.та от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са налице основания за ненаказването на подсъдимата.

Предвид гореизложеното съдът призна И. И. /I.I./ за виновна в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК и й наложи наказание.

За престъплението в което е обвинена подсъдимата - по чл.279, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимата, съдът взе предвид като отегчаващо вината й обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, направените от него самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнала за разкрИ.е на обективната истина по делото и добросъвестното й поведение в хода на досъдебното производство.