Решение № 63 от 14.03.2022, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. гр. Димитровград, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20215610101442 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство, а при условията на евентуалност –за прогласяване на нищожност на клаузи от двата договора.

Ищецът Г. СТ. Л. твърди в искова молба, че сключила онлайн, през официалния сайт на ответника „Кредисимо“ЕАД, Договор за потребителски кредит №2204802/10.03.2020г.

Съгласно този договор, тя трябвало да върне сумата в размер на 859,32 лева за срок от 6 месеца. Съгласно чл.4 ал.1 от Договора, ищецът сключила с втория ответник „Ай тръст“ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване на вече сключения договор за потребителски кредит. По този втори договор, тя трябвало да заплати сумата от 469,15 лева, разпределена на 6 равни месечни вноски в размер на 78,19 лева, включени и начислени към всяка една вноска по договора за потребителски кредит. Счита, че горепосочените два договора са нищожни на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр.чл.22, чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а при условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 ал.1 от Договора за потребителски кредит и Договор за предоставяне на поръчителство са нищожни на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП. Твърди, че двата договора са нищожни, тъй като сумата, която се претендира чрез тях по договора за поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП. В случай, че тази сума е била включена в ГПР и ГЛП, то същите щели да нараснат повече от два пъти. По този начин потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Счита, че предвидената сума в договора за поръчителство е скрит добавък към възнаградителната лихва и като такъв е следвало да бъде включен в ГЛП и в ГПР, съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По този начин, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл.19 ал.4 от ЗПК, се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. На следващо място, при справка в ТР се установявало, че едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ЕООД е „Кредисимо“АД, като печалбата на първото дружество от 1 извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик „Кредисимо“АД. Поради това, при сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в последствие щяло да бъде разпределено като печалба на „Кредисимо“АД. Със сключването на договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитора, което е уговорено по друго правоотношение за избягване ограниченията на чл.19 ал.4 от ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за кредит. На следващо място счита, че в договора за потребителски кредит била посочена само абсолютната стойност на ГПР, като липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи на потребителя, като не можело да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР или пък, че същите са изключени. При условията на евентуалност счита, че клаузата на чл.4 ал.1 от договора за потребителски кредит и Договора за предоставяне на поръчителство са нищожни на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и сключени при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП. В случая налице било накърняване на добрите нрави и добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, водещо до несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Предвид накърняването на добрите нрави се достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Двата договора били нищожни, като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез тях за поръчителя 469,15 лева е в размер на 1/2 от сумата на отпуснатия кредит. По този начин, чрез сключването на Договор за възлагане на поръчителство и задължението което се уговаря чрез него в размер на 469,15 лева, изцяло се нарушавал принципа за добросъвестност и справедливост. Въпросната клауза и Договора за предоставяне на поръчителство били нищожни като неравноправни по смисъла на чл.143 и чл.146 от ЗЗП, тъй като са във вреда на потребителя и не отговаряли на изискванията за добросъвестност. Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да приеме, че Договор за потребителски кредит №2204802/10.03.2020г., сключен с ответника „Кредисимо“ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство от 10.03.2020г., сключен с ответника „Ай тръст“ЕООД, са нищожни на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр.чл.22, чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а при условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 ал.1 от Договора за потребителски кредит и Договор за предоставяне на поръчителство са нищожни на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „Кредисимо“ЕАД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е неоснователен. Не оспорва сключването на Договора за потребителски кредит с ищеца за сумата от 800 лева, която последната била усвоила.

Съгласно този договор, Г.Л. се задължила да извърши плащания в полза на ответника в размер на общо 859,32 лева. Оспорва наведените от ищеца доводи за нищожност на Договора, като заявява, че не споделя изложените твърдения, че сключването на договор за поръчителство било изискване за сключване на договора за кредит и в тази връзка клаузите му трябва да бъдат включени в ГПР. Сключването на договор с поръчител било избор на потребителя и възможност, а не задължение за него. При подаването на заявлението за кредит Г.Л. имала възможност да избере необезпечен кредит, предоставяне на банкова гаранция или представяне на обезпечение от трето лице-поръчител, одобрен от кредитора. В този смисъл, предоставянето на обезпечение не било задължително условие за сключване на договора за кредит и за длъжника нямало санкция, ако избере необезпечен кредит.

Обезпечените и необзепечените кредити не се отпускали по различен начин, не били два отделни кредитни продукта, а представлявали индивидуално договорени клаузи, които не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване. При сключване на договора за кредит за ответника не била налице яснота дали длъжника 2 действително ще сключи договор за предоставяне на поръчителство, както и при какви финансови параметри ще направи това. Поддържа ,че ищеца не е била въведена в заблуждение при сключване на договора за кредит, тъй като й е била предоставена възможност предварително да се запознае с предвидените в него условия. Съгласно тях, общия размер на кредита- главница, лихви и разходи по кредита, е в размер на 859,32 лева, при спазване на договореното изплащане от 6 месеца, който размер не е прекомерен, не противоречи на закона и добрите нрави. Сключеният от ищеца договор за предоставяне на поръчителство бил отделен договор и при параметри уговорени между нея и втория ответник. Тя сама сключила договора с „Ай тръст“ЕООД, като от страна на първия ответник, това не било поставяно като условие за сключване на договора за кредит. Предвид изложеното, иска съдът да остави без уважение предявените от ищеца искове. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

От своя страна, вторият ответник по делото „Ай тръст“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че исковата молба е допустима, но оспорва предявения иск. Поддържа, че в договора за потребителски кредит не е налице основание за плащане на суми на „Ай тръст“ЕООД. Не оспорва, че между него и ищеца е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 10.03.2020г., по силата на който дружеството се задължило да поеме солидарно с нея дълга й към първия ответник по договора за потребителски кредит. За предоставяне на услугите по договора за поръчителство, страните уговорили месечно възнаграждение от 78,19 лева за периода на действие на договора за потребителски кредит. Посочва, че ищецът е имала възможност да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция, като не е била длъжна да сключи договор с дружество-гарант. Г.Л. сама и доброволно поискала сключване на договор с ответника.

Оспорва предявените от нея искове за прогласяване нищожността на двата договора.

Неоснователно било твърдението, че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство следвало да бъде включено от „Кредисимо“ЕАД в ГПР по кредита. Отпускането на кредита не било обвързано със задължително сключване на договор за поръчителство. Сключването на последния било възможност, а не задължително условие. Поради това услугата на ответника не била задължителна за сключването на договора за кредит, нито разход, пряко свързан със сключването му. Вземането за възнаграждение по договора за поръчителство възниквало в полза на „Ай тръст“ЕООД, а не в полза на „Кредисимо“ЕАД. Сключения между ищеца и „Ай тръст“ЕООД договор не бил за поръчителство по смисъла на чл.138 от ЗЗД, а за поръчка по смисъла на чл.280 от ЗЗД, като уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на общия разход по кредита. Предвид изложеното, иска съдът да отхвърли предявените от ищеца искове.

Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представения от ответника „Кредисимо“ЕАД Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, за потребителски кредит в размер на 800 лева и срок на изплащане 6 месеца, потребителят трябва да плати месечна вноска от 143,22 лева, като първата падежна дата е на 20.04.2020г. Всяка вноска съдържа определения в Договора размер на главница и лихва, като общо дължимата сума е 859,32 лева. По своя преценка кредитополучателят можел да предостави обезпечение на кредита- банкова гаранция или поръчителство. Фиксирания лихвен процент е 25%, а ГПР е 28,06%.

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит №2204802/10.03.2020г., „Кредисимо“ЕАД е предоставило на Г. СТ. Л. кредит в размер на 800 лева, който тя е следвало да върне на 6 равни месечни вноски от по 143,22 лева, първата от които дължима на 20.04.2020г., а последната на 20.09.2020г. В Приложение №1 към Договора е представен погасителен план, като е посочено също така, че Лихвения процент по кредита е 25%, а ГПР е 28,06%. Записано е, че взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите са посочени в ОУ. Общият размер на 3 всички плащания е 859,32 лева. В чл.4 от Договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение по кредита, същия следва да предостави на кредитора банкова гаранция в срок от 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора ЮЛ-поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В случай, че в горепосочените срокове не било предоставено обезпечение на кредита, се считало, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ЕАД, и Договора между страните не пораждал действие. В чл.4 ал.3 от Договора е предвидено, че ако кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението.