Решение № 4876 от 20.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4876 гр. София, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И.а при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100510333 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20109451 от 29.04.2021г., постановено по гр.дело №47939/2019г. по описа на СРС, Г.О., 143-ти състав, е осъден “С.С.Б.“ ООД, с ЕИК *******, представлявано от управителя М.Я.П., ЕГН **********, да заплати на ЕТАЖНИ СОБСТВЕНИЦИ на обекти в сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес: град София, ул.„*******, представлявани от Председателя на Управителния съвет – С.В.В., ЕГН **********, платено без основание, поради прекратяването на договор №100053/21.08.2012г., допълнен с анекс от 27.01.2016г., с изтичането на срока на договора, считано от 21.08.2016г. и поради нищожност на клаузата на чл.2 от анекс от 27.01.2016г. в частта за автоматично едногодишно подновяване на срока на договора, сумата от общо 1828.3 9 лв., от която 487.7 8 лв., събрани за входни такси и поддръжка и сумата от 1340.61 лв., събрана сума във фонд „Ремонт и обновление“, ведно със законната лихва върху сумата от 1828.39 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.08.2019г. до окончателното заплащане на вземането, като над този размер до първоначално заявения от 4347.4 9 лв., от която сума в размер на 3006.8 8 лв., за входни такси и поддръжка, за разликата от 2519.1 0 лв. отхвърля исковата претенция като неоснователна поради недоказаност и уважено възражение за прихващане със сумата от 1348.22 лв.. С решението е осъден “С.С.Б.“ ООД, с ЕИК *******, представлявано от управителя М.Я.П., ЕГН **********, да заплати на ЕТАЖНИ СОБСТВЕНИЦИ на обекти в сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес: град София, ул.„*******, представлявани от Председателя на Управителния съвет – С.В.В., ЕГН 1

**********, сумата от 430.6 1 лв., представляваща сторени по делото разноски, изчислени съобразно уважения размер на предявения иск. С решението са осъдени ЕТАЖНИ СОБСТВЕНИЦИ на обекти в сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес: град София, ул.„*******, представлявани от Председателя на Управителния съвет – С.В.В., ЕГН **********, да заплатят на “С.С.Б.“ ООД, с ЕИК *******, представлявано от управителя М.Я.П., ЕГН **********, сумата от 492.52 лв., представляваща сторени по делото разноски, изчислени съобразно отхвърления размер на предявения иск.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - “С.С.Б.“ ООД, с ЕИК *******, представлявано от управителя М.Я.П., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.С. С., с която се обжалва решение №20109451 от 29.04.2021г., постановено по гр.дело №47939/2019г. по описа на СРС, Г.О., 143-ти състав, в частта, в която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 1828.39 лв., както и са възложени на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски в размер на 430.6 1 лв.. На първо място са релевирани доводи за недопустимост на обжалваното решение като се твърди, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Твърди се, че ищецът е предявил иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на суми, платени при първоначална липса на основание, а в случая първоинстанционният съд е разгледал иск за непозволено увреждане като е приел, че присъдената сума представлява причинена на ищеца вреда. По тези аргументи се твърди, че постановеното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо и делото се върне на СРС за ново разглеждане по предявения иск. Алтернативно в случай, че съда приеме, че обжалваното решение е валидно и допустимо, са инвокирани доводи за незаконосъобразност и неправилност, като се твърди, че първостепенният съд е обосновал краен извод за частична основателност на заявената искова претенция с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД в противоречие на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Излага се, че първоинстанционният съд е обосновал погрешен правен извод, че сключеният анекс от 26.01.2016г. между управителя на ЕС - Е.Б. и ответника, с който са признати „поети от изпълнителя разноски във връзка с отрицателно салдо на касата на ЕС“, както и е уговорено „услугата „видеонаблюдение“ да се предоставя единствено чрез абонамент от външен доставчик (временно наемане на оборудване за видеонаблюдение от доставчик, избран от изпълнителя)“, е нищожен поради липса на представителна власт на управителя за сключването му, поради което не обвързва страните . Твърди се, че дейността по осъществяване на видеонаблюдение на общите части на сградата представлява действие по обикновено управление на общите части, както и не попада в приложното поле на чл.11, ал.1, т.10, б.“а“ от ЗУЕС, предвид на което за възлагането от управителя на ответника да извърши тази конкретна дейност не е необходимо предварително изрично разрешение на Общото събрание на етажните собственици.

Поддържа се още, че със сключения анекс от 26.01.2016г. не са увредени интересите на процесната ЕС, тъй като извършваната дейност по видеонаблюдение през исковия период е осъществявана със знанието и в полза на етажните собственици с цел защита на техните интереси, както и че на етажните собственици им е било известно какво възнаграждение се заплаща за извършваната услуга. В тази връзка се твърди, че ищеца не само не се е противопоставил, а се е съгласил и одобрил извършената от ответното дружество чрез наемане на трето лице дейност по видеонаблюдение на общите части на сградата, поради което намира приложение нормата на чл.62 от ЗЗД и платените суми за исковия период не подлежат на връщане. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да обезсили първоинстанционното решение 2 като недопустимо и върне делото на СРС за ново разглеждане по предявения иск, алтернативно в случай, че съда приеме, че обжалваното решение е валидно и допустимо да го отмени в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендираните от въззиваемата страна разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна – ЕТАЖНИ СОБСТВЕНИЦИ на обекти в сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес: град София, ул.„*******, представлявани от Председателя на Управителния съвет – С.В.В., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.М. З., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са аргументи, че противно на твърденията във въззивната жалба първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения иск, правилно и законосъобразно е анализирал релевантните за спора факти и доказателства като е приел, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е частично основателен и доказан и като такъв е уважен за сумата от общо 1828.39 лв., от която 487.78 лв., събрани за входни такси и поддръжка, която е получена след приспадане на уваженото възражение за прихващане, и сумата от 1340.6 1 лв., събрана сума във фонд „Ремонт и обновление“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.08.2019г. до окончателното заплащане на вземането. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства правилно първостепенният съд е приел, че сключеният договор №100053/21.08.2012г. за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата и с конкретни правомощия на управителя е прекратен поради изтичане на срока на действието му - до 21.08.2016г. , като ответникът през исковия период – м.09.2016г. – м.01.2019г. е получил без основание от ищеца претендираните суми, с които се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, което е послужило като основание за частично уважаване на исковата претенция с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно решението на СРС в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция за платено адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от ЕТАЖНИ СОБСТВЕНИЦИ на обекти в сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес: град София, ул.„*******, представлявани от Председателя на Управителния съвет – С.В.В., ЕГН **********, срещу “С.С.Б.“ ООД, с ЕИК *******, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане общо сумата от 4347.4 9 лв., от която сума в размер на 3006.8 8 лв., за входни такси и поддръжка и сумата от 1340.6 1 лв., събрана сума във фонд „Ремонт и обновление“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.8.2019г. до окончателното заплащане на сумата.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи постановеното решение от СРС в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане общо на сумата от 1828.39 лв., от която 487.78 лв., събрани за входни такси и поддръжка, която е получена след приспадане на уважено възражение за прихващане, и сумата от 1340.6 1 лв., събрана сума във фонд „Ремонт и обновление“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.08.2019г. до окончателното заплащане на вземането.

Постановеното решение в отхвърлената част като необжалвано е влязло в сила.

3

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 от ГПК, които не водят до промяна на установената от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционно решение в обжалваната част е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението в обжалваната част е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за частична основателност на предявения от ЕТАЖНИ СОБСТВЕНИЦИ на обекти в сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес: град София, ул.„*******, представлявани от Председателя на Управителния съвет – С.В.В., ЕГН **********, срещу “С.С.Б.“ ООД, с ЕИК *******, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1828.39 лв., от която 487.7 8 лв., събрани за входни такси и поддръжка, която е получена след приспадане на уважено възражение за прихващане, и сумата от 1340.6 1 лв., събрана сума във фонд „Ремонт и обновление“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.08.2019г. до окончателното заплащане на вземането. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за частична основателност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.