Решение № 474 от 17.06.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. Бургас, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20252100500642 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на Х. Г. Г. от гр. ***-ищец по гр.д. № 1504 /2024 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 6/02.01.2025 год.в частта ,с която са отхвърлени исковете против „Менпауър България“ООД за присъждане на обезщетение за неспазено предизвестие в общ размер от 5310 лв. на осн.чл.220 ал.1 КТ е за обезщетение за недопускането на ищеца до работа за времето от 03.01.2024 г. до 06.01.2024 г. – общо 6 дни вразмер на 393,44 лв.

Въззивникът изразява недоволство от решението в атакуваната част, като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано .

На първо място се сочи ,че неправилен е изводът на съда ,че обезщетението за оставане без работа по чл. 225 ал. 1 КТ за 6 месеца и за неспазено предизвестие по чл. 220 ал. 1 КТ обезщетяват една и съща вреда за работника – оставането му без работа.Изтъкват се подробни аргументи ,като се подчертава ,че поведението на работодателя спрямо ищеца по прекратяване на правоотношението му е недобросъвестно и незаконосъобразно .Доколкото 1 трудовият договор е можел да бъде прекратен на осн.чл. 325 ал. 1 т. 4 КТ със завършване на работата ,за която е бил сключен –т.е. още през май 2023 г.

,но това не е сторено ,този договор се е превърнал в безсрочен /продължил е още 8 месеца/ и е можел да бъде прекратен с тримесечно предизвестие –с оглед разпоредбата на чл. 7 от индивидуалния трудов договор.Затова се счита за неправилно отхвърлянето на иска за присъждане на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на уговорените 3-месечни възнаграждения.

По иска за обезщетение за недопускане на работа по чл. 213 ал. 2 КТ се излага ,че за процесния период 02-06.01.2024 г. ищецът ежедневно се е регистрирал в системата на дружеството и е бил на разположение да изпълнява работата си по обичайнияначин,но работодателят нито му е възлагал работа,нито е получавал график,нито му е прекратен договорът.Представените в тази връзка констативни протоколи от работодателя уж констатиращи неявяване на работа ,са били оспорени и не се е установила тяхната достоверност и едностранното отбелязване на

„самоотлъчка“ е злоупотреба с право .Ако в този период е бил с прекратено правоотношение е следвало неговият акаунт да бъде изтрит или заличен ,а той е бил наличен ,но неактивен ,с което на практика предприятието му е пречело да изпълнява трудовите си задължения.Затова се счита ,че за недопускането му до работа той трябва да бъде обезщетение ,заедно със законната лихва за забава .

Оспорва се решението и в частта относно разноските ,като се излагат съображения

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което исковата претенция да бъде уважени изцяло .Не се сочат нови доказателства и няма нови доказателствени искания.

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт .

В отговор по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба ответникът чрез процесуалния си представител я оспорва ,като счита ,че при постановяване на атакуваното решение в атакуваните части не са допуснати визираните нарушения.

Поддържа се становището ,че обемът на работа по смисъла на чл. 68 ал.1 т.2 КТ е ясно дефиниран –приемане и обработване на 2000 обаждания и 2 страните са приели безспорно в отношенията си ,че тази работа е завършена.С оглед приключването на тази работа между страните е била проведена кореспонденция в периода 04-05.01.2024 г.,като е бил документиран този успешен завършек на дейността и на тази база е издадена заповедта за прекратяване на трудовия договор на осн.чл. 325 ал.1 т.4 КТ,като прекратяването настъпва в момента на изтичане на срока ,без необходимост от уведомяване и предизвестие..Затова се счита ,че за работодателя не е възниквало задължение за предизвестие на служителите на което и да било основание/оспорва се твърдението за намаляване обема на работа /.

Сочи се ,че ищецът е потвърдил получаването на имейл кореспонденцията с приложената заповед за прекратяване на трудовия договор от 08.01.2024 г. ,на която дата е бил уведомен за прекратяването на осн.чл. 325 ал. 1 т. 4 КТ ,а не на 27.03.2024 г.-след депозиране на исковата молба.

Затова се счита ,че работодателят съвсем правилно е избрал основанието за рекратяване на договора,което отговаря на действителното фактическо положение и затова следва да бъдат отхвърлени всички искания за обезщетения ,като въззиваемият-ответник се присъединява към становището ,че двете обезщетения покриват една и съща крайна цел ,но в крайна сметка предизвестие в случая въобще не е било необходимо

Оспорват се твърденията за недопускане до работа,като се подчертава ,че документите не са били оспорени по реда на чл. 193 ГПК .Профилът на лицето не е бил блокиран или неактивен –напротив ,били са налице всички условия за изпълнение на трудовите задължени.Датата 06.01.2024 г. пък въобще не е била включена в графика на служителя и за нея въобще не би трябвало да се дължи трудово възнаграждение ,или обезщетение за недопускане до работа .

Оспорва се въззивната жалба и в частта относно разноските ,разпределени от съда и се излагат подробни съображения .Моли се за присъждане на разноски и в настоящото производство.Не се сочат нови доказателства или обстоятелства по делото.

Депозирана е въззивна жалба и от ответника по делото против решението в частта ,с която са уважени исковете –с която е признато за незаконно уволнението ,дружеството е осъдено да заплати обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ и да заплати в полза на ищеца сторени от него разноски пред първата 3 инстанция ,както и държавни такси по предявените искове .

Счита се в тези части решението за неправилно поради съществени процесуални нарушени ,неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост.Оспорват се изводите относно естеството на възложената работа ,невъзможността да се определени срокът на трудовите правоотношения ,заявената липса на индивидуализация и недоказване на завършването на работата ,както и относно датата на изтичането на срока по договора

Излагат се подробни договори във връзка с твърдението ,че работата ,до чието завършване е бил назначен служител ,не била индивидуализирана /сочи се ,че работата е изключително точно дефинирана ,като и двете страни са били наясно с обхвата и естеството й/.

Счита се за допускане на съществено процесуално нарушение приемането за недоказано на обстоятелството ,по което страните всъщност не спорят-а именно завършването на обажданията съобразно възложения обем.Оспорва се изводът ,че констативният протокол за предаване на завършената работа не можел да се приеме като доказателство за този факт /напротив ,независимо ,че не носи подписа на служителя,той представлява признание за неизгоден за работодателя факт ,който съвпада и със заявената от ищеца в исковата молба позиция/.Страните не спорят по предмета ,вида и качеството на определената в договора работа ,нито относно приключването й /за разлика от противното заключение на съда /.

Мотивите на съда относно характера на договора са противоречиви – от една страна се съгласява ,че трудовият договор е именно срочен,а от друга страна се сочи ,че все пак следвало да се счита за такъв при неопределен срок /счита се ,че цитираното в тази връзка решение на ВКС няма общо с конкретния казус/.

Оспорва се заключението на съда ,че най-ранната дата ,на която ищецът бил уведомен за уволнението ,била 27.03.2024 г.Анализират се представени доказателства и имейл кореспонденцията към тях ,които според ответната страна в достатъчна степен обосновават извод за наличие на прекратително основание по чл. 325 ал. 1 т. 4 КТ и за погасяването на ищцовата претенция по давност /извън аргументите на завършване на работата още на седмия месеч от началото на трудовия договор /,като в тази връзка се позовава и на 4 показанията на свид.М. /като се оспорва твърдението за заинтересованост на свидетеля/.Твърди се ,че ищецът е уведомен за обстоятелства по случая ,вкл. за уволнението още с имейл ,изпратен на 08.01.2024 г. до адрес за ел.поща ,който е обявен за безспорен след обяснения на самия ищец от 30.09.2024 г./в потвърждение е и заключението по допуснатата СТЕ/.

При всички тези аргументи логичен е изводът за наличие на основание за прекратяване по чл. 325 ал. 1 т. 4 КТ-завършването на определена работа ,още повече доколкото ищецът сам заявява това обстоятелство и същото е определено за безспорно .С произнасянето в противния смисъл съдът е постановил неправилен съдебен акт ,а заедно с това неправилно е уважена и претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ ,тъй като не са налице условията за присъждането му

Моли се за отмяна на решението в уважителните му части и постановване на ново ,с което исковите претенции да бъдат изцяло отхвърлени .Претендират се разноски пред въззивната инстанция.Моли се за отмяна на определение от 15.01.2025 г. ,с което дружеството е осъдено да заплати 5 лв. – държавна такса по сметка на БРС за издаване на изпълнителен лист ,като се представят платежни документи за доброволно заплатени на ищеца общо 11 753,70 лв.

След преценка на събранте по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаскят окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са били искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т.1-3 КТ ,както и искове по чл. 220 ал. 1 КТ и чл.213 ал. 2 КТ

По делото е безспорно установено, че страните, “Менпауър България” в качеството си на работодател и ищецът Х. Г. в качеството си на служител, са сключили трудов договор от 17020 от 3 26.10.2022 г., на основание чл. 107р вр. чл. 68, ал. 1, т. 2 и чл. 70 КТ, по силата на който ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника, на длъжност "служител информация", с посочен срок съгл. чл. 2, ал. 1 от ТД - до завършване на определена работа, а именно "приемане и обработване на 2 000 обаждания" и при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 650 лева. Не е спорно също , че трудовият договор е бил сключен със срок за изпитване в размер на 6 м. в полза на работодателя, който е изтекъл на 26.03.2023 г. и договорът се е 5 трансформира съгл чл. 2, ал. 2 от същия в окончателен срочен трудов договор за извършване на определена работа на основание чл. 107р, ал. 4, т. 1 от КТ вр. чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ. В чл. 7 от трудовия договор е уговорено, че последният се прекратява със завършване на работата без предизвестие от която и да е от страните или по взаимно писмено съгласие, или с 3-месечно писмено предизвестие, или на всички други основания, предвидени в КТ.

Не е било спорно между страните също така, а и се установява от приложения договор №1565 от 08.12.2020 г. (л. 61-69 вкл.), че ответникът е сключил договора в качеството си на предприятие, което осигурява временна работа, а ищецът е бил изпратен за изпълнение на временната работа при предприятие ползвател – "Консентрикс сървисъс" ЕООД. Съгл. въпросния договор (л. 61-69 вкл.) ответникът, в качеството си предприятие, което осигурява временна работа, се съгласява да поеме задължение да предостави на предприятието – ползвател (третата подпомагаща страна), услуги по осигуряване на временна работа чрез изпращане на наети от ищеца работници и/или служители / по трудов договор до завършване на определена работа и/или за заместване на работник или служител, който предприятието, което осигурява временна работа, при условията на трудов договор по чл. 107р, ал. 4 КТ и доколкото друго не е предвидено, остават такива за времето на действие на този договор – чл. 1, ал. 1 от договора. Алинея 2 от същата норма предвижда договорът да има срок на действие от 12 месеца, считано от датата на неговото подписване, а ал. 3, предвижда неограничена възможност за автоматично продължаване на този срок, без ограничения, ако не са настъпили условията за неговото прекратяване, поради което се приема, че въпросното съглашение има действие и за процесния период. В чл. 1, ал. 3 от договора е посочено, че продължителността на времето, за което определеният служител е изпратен от предприятието, осигуряващо временна работа в предприятието ползвател се определя от съответна заявка на последното. Уговорено е още, ч е при поискване от предприятието, което осигурява временна работа, предприятието ползвател е длъжно да съдейства за надлежното документиране и удостоверяване на приключване на работата, за която съответният служител е изпратен (…) чрез съставяне на двустранен протокол или по друг приемлив начин. В раздел III от договора, глава "Права и задължения на предприятието ползвател", с нормата на чл. 5, ал. 1 е псоочено, че предприятието ползвател е длъжно да определи видът на работата и да 6 връчи срещу подпис на служителя длъжностна характеристика и да отбележи датата на връчването; в ал. 10, страните са регламентирали, че предприятието ползвател се задължава да обезщети предприятието, което осигурява временна работа, за изплатените от последното суми на изпратен за изпълнение на временна работа работник или служител за законоустановени обезщетения и подобни плащания, свързани с възникването, периода на действието и прекратяване на трудовото правоотношение, включително оставане без работа, както и такива в следствие на вреди от трудова злополука или професионална заболяване на работника или служителя по повод изпълнение на работа за предприятието ползвател. С нормата на чл. 6 от договора страните са се съгласили, че за предоставените услуги по този договор, предприятието ползвател ще заплаща на предприятието, което осигурява временна работа, възнаграждение в размерите и при условията на двустранно подписана търговска оферта-приложение № 2, което е неразделна част от договора, като ДДС се начислява съобразно ставката към датата на фактуриране- ал. 1. с ал. 2 е уговорен срок за заплащане на възнаграждение – 14-дневен срок от датата на издаване на фактурата, а при наличие на забава в плащането, с ал. 3 е уговорена неустойка в размер на 0,01% за всеки просрочен ден върху дължимата сума. В раздел V, глава "Права и задължения на работниците и служителите" е посочено с нормата на чл. 9, че изпълнението на задълженията на работника/служителя към предприятието ползвател започва с постъпване на работа при него, а чл. 12 урежда правото на работника/служителя, изпратен за изпълнение на работа в предприятието ползвате, през времето докато работи към него да има правата посочени в т. 1 – т. 12, като т. 9 изрично сочи правото му на безопасни и здравословни условия на труд. В тази връзка е представен протокол, носещ неоспорените подписи на представиели на предприятието – ползвател “Консентрикс сървивисис” ЕООД и ответника “Менпауър България” ООД, от който е видно, че ищецът Х. Г. е постъпил на работа на 07.11.2022