Решение № 69 от 28.03.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Ихтиман, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от А. К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20241840200739 по описа за 2024 година

Настоящото производство е образувана по повод на жалба, депозирана от „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, с управител *, чрез адвокат Я. *.

Посредством жалбата е оспорено Наказателно постановление № 110 от 16.12.2024 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София, с което на „*“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1300 лева на основание чл.

200, ал. 1, т. 6 от ЗВ и чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване /Наредба № 2 от 8.06.2011 г./.

Жалбоподателят сочи съображения, посредством които твърди, че от наказващия орган е допуснато нарушение, отнасящо се до неправилно приложение на санкционната норма, а така също и липса на мотиви относно наложения размер на санкцията, като се настоява за отмяна на наказателното постановление.

Настоящата жалбата е била депозирана директно в съда, поради което последният е изискал административната преписка от наказващия орган, който е предоставено копие на същата, след което делото е насрочено в открито съдебно заседание.

В откритото съдебно заседание не се явява законният представител на дружеството жалбоподателя, а същото се представлява от адвокат *, преупълномощена от адвокат *.

Явилият се адвокат поддържа жалбата и настоява за постановяване на съдебно решение, с което да се отмени наказателното постановление. В съдебна зала не се явява законен или упълномощен представител на наказващия орган.

Жалбата, поставила началото на настоящото дело, е допустима – подадена е своевременно от лице, което има право да оспори издаденото наказателно постановление, като последното подлежи на съдебен контрол, поради което са налице основания за разглеждана на същата по същество.

Разглеждайки по същество жалбата, съдът съобрази следното:

1

В оспореното наказателно постановление са направени следните фактически констатации:

На 03.06.2023 г. в деловодството на РИОСВ - София е постъпило писмо с вх. № 10310/03.06.2024 г. от „* - РМ“ ЕООД, ведно с копие на Протокол от изпитване № 2024/1386 от 10.05.2024 г. на Централна научно-изследователска лаборатория ЦНИЛ към „*“ ООД, с резултати от проведен на 09.04.2024 г. собствен мониторинг по компонент „Води” на Ураново находище „*“, с. *, община Костенец, Софийска област, стопанисвано от „* - РМ“ ЕООД. Извършен е физикохимичен анализ на взетата водна проба от Заустване № 1/Поток № 1 - пР.стени руднични води след инсталация за сорбционна очистка на замърсени с уран руднични води (ИСОЗУРВ), Пункт № 1 - точка на заустваие на изход отвеждащ колектор.

В наказателното постановление е записано още и че „* РМ“ ЕООД е титуляр на Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 33120061/08.12.2011 г„ изменено с Решение № РР-3308/04.06.2018 г., Решение № РР4442/07.12.2021 г., изменено и продължено с Решение № РР-4678/26.08.2022 г., издадени от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БДИБР) за обект „Ураново находище „*“, с. *. община Костенец. Допълнено е, че в цитираното Разрешително за заустване са заложени индивидуални емисионни ограничения (ИЕО) за показателите, включени в него по места на заустване.

В оспорения административен акт е отразено и че след преглед на резултатите от физико-химичния анализ в представения Протокол от изпитване № 2024/1386 от 10.05.2023 г. е установено превишаване на заложените ИЕО в него, както следва:

Заустване № 1/Поток 1 – пР.стени руднични води след ИСОЗУРВ, Пункт 1 – точка на заустване на изход отвеждащ колектор: Обща алфа активност – отчетен резултат 1,364 ± 0,191 Bq/dm3 при норма 0,5 Bq/dm3.

Отразено е в наказателното постановление и че при останалите показатели не са установени превишения на ИЕО.

Сходни констатации се съдържат и в Акта за установяване на административно нарушение, предхождащ процесното наказателно постановление.

Следва да се посочи, че незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

Съдът намира, че оспореното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като същото съдържа всички необходими реквизити, предвидени в закона, а описаната в него фактическа обстановка е ясна и е посочено кои норми от закона са нарушени според административно-наказващия орган. Също така актът за установяване на административно нарушение, чието издаване прехожда наказателното постановление, е редовен от външна страна и съдържа необходимите реквизити.

Отразените в наказателното постановление обстоятелства, касаещи установената фактическа обстановка, се потвърждават от приобщените по делото доказателства, като съображенията за това са следните:

Като писмени доказателства по делото са представени преписи от издадено в полза на „* РМ“ ЕООД Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в 2 повърхностни води № 33120061/08.12.2011 г„ изменено с Решение № РР-3308/04.06.2018 г., Решение № РР-4442/07.12.2021 г., изменено и продължено с Решение № РР-4678/26.08.2022 г., издадени от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БДИБР) за обект „Ураново находище „*“, с. *. община Костенец. В решението от 26.08.2022 г., с което е продължено разрешителното, а така също и с което е изменено същото, видно от диспозитивната му част, са заложени индивидуални емисионни ограничения (ИЕО) за показателите, включени в него по места на заустване, в това число: обща алфа активност 0.5 Bq/dm3.

Като част от административната преписка е и препис от протокол за изпитване от 10.05.2024 г.. От съдържанието на този протокол от изпитване е видно, че след получени проби от 09.04.2024 г. е установено, че обща a-активност е измерена на 1,364 ± 0,191 Bq/dm3, а стойността е допуск на показателя е при норма 0,5 Bq/dm3.

В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитана М. И. /служител на РИОСВ – София/. Същата сочи, че в деловодството на РИОСВ – София било получено писмо от „*“, ведно с протокол от изпитване, който съдържа резултати от проведен физикохимичен анализ по собствено мониторинг по компонент води от обект Ураново находище „*“. Свидетелката заявява, че след преглед на резултатите от проведения физикохимичен анализ е установено превишаване на обща алфа активност , поради което е съставен АУАН. Пояснява се, че АУАН-ът е подписан от упълномощен представител на дружеството, като е имало отразена забележка, че не е съгласен с констатациите, а в срок е подадено и възражение.

Като свидетели са разпитани и лицата В. А. и А. А. /също служители на РИОСВ – София/. Свидетелката В. А. заявява, че е била свидетел само при съставянето и връчването на акта. Обяснява, че след като актосъставителят М. И. е прегледала резултатите, е съставила акта. Свидетелят А. А. сочи, че е бил свидетел при съставянето и връчването на акта на упълномощен представител на „* - РМ“ ЕООД.

С оглед на всичко гореизложено се установява, че действително жалбоподателят не е изпълнил изискванията в издаденото му разрешително и по-конкретно изискванията на решението, с което разрешителното е продължено и изменено, като при осъществен собствен мониторинг са констатирани превишавания на стойностите относно обща алфа активност.

Съдът не приема за правилна тезата на жалбоподателя, според която в настоящия случай наказателната отговорност е ангажирана погрешно, тъй като в наказателното постановление е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, а в случая се касаело според представителя на дружеството за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ. В тази връзка в жалбата се сочи, че когато става въпрос за нарушаване на индивидуалните емисионни стойности определени с конкретно разрешително, нарушението следва да се квалифицира по чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, а когато се нарушават емисионните норми, които се отнасят до всяко едно физическо и юридическо лице, тогава квалификацията е по чл. 200, ал. 1, т. 6 от същия нормативен акт.

Съгласно текста на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ наказва се с глоба, съответно имуществена санкция от 2000 до 10000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното.

Според текста на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ наказва се с глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 5000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания.

В пар. 1, т. 11 от ЗВ е посочено, че „индивидуални емисионни ограничения“ са 3 стойностите на масата, изразена с някои специфични параметри, концентрация и/или емисионно ниво, определени в разрешителните за заустване на отпадъчни води при прилагане на комбинирания подход, които не трябва да бъдат надвишавани през даден период от време.

Текстът на пар. 1, т. 48 от ЗВ сочи, че „емисионна норма“ са стойностите на масата, изразена чрез определени специфични параметри, концентрацията и/или нивото на емисията, които не бива да бъдат превишавани през един или през няколко периода от време.

От изложеното дотук действително може да се направи извод, че индивидуални емисионни ограничения са вид емисионни норми, които са конкретизирани и определени в индивидуално издадени разрешителни.

В настоящия случай, обаче, от значение е разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, където изрично е конкретизирано, че по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения. Тоест, според законодателя неспазването на индивидуалните емисионни ограничения следва да се квалифицира като нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, а не като такова по чл. 200, ал. 1, т.

2 от ЗВ, а настоящият случай е точно такъв – зададените в разрешителното /в решението за продължаване на разрешителното/ индивидуални емисионни стойности не са били спазени.

Поради тези съображения съдът намира, че правилно наказващият орган се е позовал на текстовете на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, във вр. чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г.

Посоченото по-горе води до извод, че наказателното постановление е издадено в съответствие с нормативните изисквания, а описаното в него нарушение действително е извършено от дружеството.

За нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ се предвижда глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лева. Разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН задължава наказващия орган при индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съдът намира, че в хода на производството не са ангажирани доказателства жалбоподателят преди датата на въпросната проверка, по време на която е констатирано нарушението, да е бил санкциониран посредством влязло в сила наказателно постановление за други нарушения по ЗВ и по подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Тоест, не се установява към момента на проверката да е имало влязло в сила наказателно постановление за сходно нарушение. В същото време е видно, че санкционираното лице доброволно е представило на проверяващи изготвения протокол от изпитване. От друга страна, видно от административната преписка, превишаването е било само по един от компонентите, заложени в разрешителното и само по едни от изследваните компоненти, а именно – само по отношение на общата алфа активност, като не се констатира от наказващия орган превишаване спрямо общата бета активност или спрямо някои други вещества. Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 от ЗАНН, съдът намира, че така съставеното наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната част, като определената имуществена санкция в размер на 1300 лева трябва да бъде намалена до предвидения минимум от 1000 лева.