Решение № 1439 от 18.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1439 гр. Пловдив, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20225300501777 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1416 от 27.04.2022г., постановено по гр. д. № 4027 по описа за 201г. на Районен съд Пловдив, V гр. с., се осъжда „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877 да заплати на А. П. П., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, сумата в размер на 50 лева, представляваща недължимо платена сума за неустойка при непредоставяне на обезпечение, по клаузата на чл. 5.6 от Договор за потребителски кредит № 340641 от 11.10.2019г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /02.03.2021г./ до окончателното й изплащане.С решението се осъжда А. П. П., ЕГН ********** до заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“, ЕГН 202255877 на основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 280 лева, представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит № 340641 от 11.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда /11.05.2021г./ до окончателното й заплащане, като отхвърля иска с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД за разликата от уважения размер от 280 лева до пълния претендиран размер от 298, 90 лева, както и иска с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, с който се претендира А. П. П., ЕГН ********** да бъде осъдена да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“, ЕГН 202255877 сума в размер от 17, 26 лева, представляваща 1 възнаградителна лихва за периода 11.11.2019г. – 11.01.2020г.Осъжда се „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“, ЕГН 202255877 да заплати на Адвокатско дружество „Г.“, Булстат: 115895125, сума в размер на 742, 76 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на А. П. П. безплатно представителство в производството за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.Осъжда се „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“, ЕГН 202255877 да заплати на А. П. П., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сума в размер на 200 лева, представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното производство за ДТ и депозит за изготвяне на експертно заключение по първоначално предявения иск.Осъжда се А. П.

П., ЕГН ********** да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“, ЕГН 202255877 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сума в размер на 575, 66 лева, представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното производство за ДТ и процесуално представителство по насрещните искове.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба вх. № 17879/05.07.2022г. на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“, ЕГН 202255877, представлявано от изп. директори Ф.Д. и Светослав Ангелов, с процесуален представител адв. У. от САК, в частта, с която е уважен предявеният иск от А. П. П., ЕГН ********** по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД и в частта, с която са отхвърлени частично претенциите на дружеството – жалбоподател.Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че процесният договор за кредит е недействителен, поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като се обосновава, че посочената разпоредба не следва да се тълкува разширително.Развиват се и доводи, че не е налице надплащане по кредита, поради което не са налице и предпоставките за прилагане на института на неоснователното обогатяване.Моли се за отмяна на решението в обжалваните части, вместо което да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен главния иск, съот. предявените насрещни искове да бъдат уважени в претендирания размер.Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

С отговора на въззивната жалба по реда на чл. 263 от ГПК се изразява становище за неоснователност на същата.Моли се решението на районния съд да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно.Претендират се разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник по главния иск и ищец по насрещните искове, останал недоволен от постановеното съдебно решение в обжалваните части, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните пороци в жалбата.За нарушение на императивни правни 2 норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки доводите на страните, свързани с приложението на императивни правни норми, съдът намира следното:

Предявеният главен иск пред първоинстанционния съд е с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 50 лева, представляваща получена от ответника без основание неустойка по договор за потребителски кредит № 340641 от 11.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното удовлетворяване на вземането.

При условията на евентуалност са предявени насрещни искове от първоначалния ответник по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника по тези искове да заплати на ищеца по тях сумата от 298, 90 лева – главница по договор за кредит № 340641, ведно със законната лихва от 11.05.2021г. до окончателното изплащане и сумата от 17, 26 лв. възнаградителна лихва за периода 11.11.2019г. до 11.01.2020г.

Не е спорно по делото, че на 11.10.2019г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 340641 и Приложение 1 към него, в изпълнение на които „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК 202255877, като кредитор, е представило на А. П. П., ЕГН **********, кредит в размер на 500 лева, със срок на ползване: 11.01.2020г., размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение: 178, 05 лева, размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение: 230, 06 лева, брой погасителни вноски: 3, начин на усвояване на кредита: чрез системата на еPay.bg, годишна лихва за ползване на кредита: 40, 5296000%, общо дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита: 534, 15 лева; ГПР: 49%.Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, са следните:

Кредитополучателят усвоява цялата сума по кредита и ползва кредита за целия срок, като погасява всяка вноска на съответния падеж на вноската и страните изпълняват точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви или неустойки за неизпълнение.В раздел V от основния договор, т. 5.1 е предвидено в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на кредита, че кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение съгласно договора и общите условия.Съгласно т. 5.2 обезпеченията по договора могат да бъдат: 5.2.1 – поръчителство на две физически лица или 5.2.2 – банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора.В т. 10 от 3

Приложението е предвиден размер на неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение съгласно т. 5.6 от договора за кредит: 1, 70 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита.Съгласно погасителния план към договора кредитополучателят следва да погаси общо три месечни вноски – по 230, 06 лева всяка, включващи главница и лихва общо в размер на 178, 05 лева за всяка вноска и по 52, 01 лева неустойка при непредставяне на обезпечение.

Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза в първоинстанционното производство общо платената сума по процесния договор за потребителски кредит е 270 лева.Погасените задължения по кредита с извършените частични плащания, съобразно поредността на погасяване, посочена в чл. 13.7 от Общите условия на дружеството-кредитодател, са както следва: 161, 16 лева за възстановяване на главница, 16, 89 лева за погасяване на договорна лихва, 91, 95 лева за погасяване на неустойка.

Районният съд е приел в решението си, че липсва ясна, разбираема и недвусмислена информация в процесния договор съобразно изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, поради което потребителят няма възможност да прецени икономическите последици от сключването на договора.Посочването в същия на понисък от действителния ГПР, което представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.Това според решаващия съд означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по см. на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл. 22 от ЗПК недействителност на договора в неговата цялост.Още повече предвид обстоятелството, че в процесния договор за кредит, неустойката, дължима при непредоставяне на обезпечение, не фигурира като ясно обозначена стойност.Това обстоятелство съдът също е окачествил като заблуждаваща търговска практика.

Относно главния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД решаващият съд е взел предвид, кредитирайки заключението на вещото лице, че в изпълнение на задълженията си по кредитното правоотношение, ищецът е заплатил на ответника сума в общ размер от 270 лева.Това плащане е осъществено по договор, който се явява недействителен по см. на чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.Районният съд е приел иска за основателен за предявения размер от 50 лева при начална липса на основание, доколкото ответната страна не е установила наличието на основание, по силата на което да е настъпило имуществено разместване, като върху главното вземане 4 се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (02.03.2021г.) до окончателното му погашение.

По отношение на насрещните искове районният съд е счел, че е налице хипотезата на чл. 23 от ЗПК – когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.Съдът е взел предвид чистата стойност на предоставения финансов ресурс в случая в размер на 500 лева, заплатената от длъжника сума в общ размер от 270 лева, от която е извадил сумата от 50 лева, присъдена по главния иск и с оглед на това е приел, че заплатената от длъжника сума остава 220 лева.При това положение непогасената главница е в размер на 280 лева и за този размер е уважен насрещният иск за главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на насрещната искова молба – 11.05.2021г. до окончателното й изплащане.За разликата от 280 лева до пълния претендиран размер от 298, 90 лева искът е отхвърлен като неоснователен.Претенцията за сумата от 17, 26 лева въззнаградителна лихва за периода 11.11.2019г. – 11.01.2020г. също е отхвърлена като неоснователна, тъй като при недействителен договор за кредит, длъжникът дължи връщане единствено на главницата.Доколкото насрещният иск за главница по договора за кредит е частично уважен (но за сума в по-голям размер от претендираната по евентуалния иск), то съдът е приел, че не е настъпило вътрешно-процесуалното условие за разглеждане и произнасяне по предявения евентуален иск.