Решение № 4483 от 29.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4483 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20261100505829 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на ЗАД „Армеец“ АД- длъжник по изпълнително дело № 20267880400060 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, срещу Разпореждане от 24.03.2026г., постановено от съдебния изпълнител, с което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване на размера на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност, респ. и начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че дружеството е възразило срещу размера на разноските за адвокатски хонорар на взискателя като прекомерно завишен, тъй като по процесното изпълнително дело правната помощ на адвоката се била свела единствено до изготвяне на шаблонна молба за образуване на изпълнително дело. Не било налице „водене на ИД и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания“. Сочат, че дружеството било с публично оповестени банкови сметки, поради което изпълнителните действия за събиране на суми от сигурен платец не представлявали правна сложност, което обосновавало извод, че приетите разноски по изпълнителното дело в частта им за адвокатско възнаграждение били прекомерни. Считат, че били налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК- изпълнителното дело не се отличавало нито с фактическа, нито с правна сложност.

Намират, че изготвянето на молбата за образуване на изпълнително дело не отнемало повече от 10 минути като не изисквало особена правна подготовка и не представлявало правна сложност. Поддържат, че при определяне на възнаграждението следвало да се отчетат часовете положен труд и усилия от страна на адвоката като не се реферирало към НМРАВ.

Искането към съда е да отмени постановлението на съдебния изпълнител за горницата над 100 евро до начислените 500 евро и оттам да преизчисли размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение от взискателя Г.И.Н.. Сочи, че възнаграждението било действително уговорено и платено, както и че било възложено цялостното водене на изпълнителното дело- от образуване до пълно удовлетворяване.

1

Твърди, че сумата по изпълнителния лист била 3800 евро, както и че изпълнението било срещу длъжник, който бил професионален участник на пазара- застрахователно акционерно дружество, което налагало задълбочени познания относно спецификите на принудителното изпълнение върху активи на застрахователи, вкл. евентуални особености при запор на банкови сметки съгласно КЗ. Поддържа, че уговореното възнаграждение отразявало пазарните условия, сложността на делото и ангажимента за цялостно водене на изпълнителния процес. Намира, че присъждането на реално платения хонорар не противоречало на правото на ЕС, а напротив зачитало свободата на договаряне и пазарния принцип, че услугите се заплащали според реално договорената цена. Сочи, че съдът не можел да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна по арг. от чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая реално платеният размер бил именно 500 евро. Твърди, че длъжникът въпреки многократните покани не бил изпълнил доброволно задължението си, което било наложило образуването на изпълнително производство и ангажирането на адвокатска защита от негова страна. Искането към съда е да остави без уважение жалбата като неоснователна и да потвърди акта на съдебния изпълнител.

В мотивите си съдебният изпълнител е посочил, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна. Искането към съда е да я остави без уважение.

Изпълнително дело № 20267880400060 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 от КЧСИ е образувано въз основа на молба от Г.И.Н., подадена от адв. В.Ч., с предмет принудително събиране на присъдените му суми, дължими от ЗАД „Армеец“ АД, за които е бил издаден изпълнителен лист от 09.02.2026г. по гр. дело № 31101/2018г. по описа на СГС, 1-12 състав.

Видно от приложения изпълнителен лист в полза на молителя- адв. Г.И.Н., е присъдена сума в размер на 7410,50 лева /3788,93 евро/ адвокатски хонорар на основание чл. 38 ЗАдв.

В молбата е поискано да бъде образувано изпълнително дело, да бъде наложен запор на банкови сметки, запор на трудово възнаграждение, възбрана на недвижими имоти и да бъде извършен опис на имуществото на длъжника. С молбата са възложени на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, вкл. и определяне на начина на изпълнение.

Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие № 243901 от 10.02.2026г., с който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро, за което е посочено, че е платено в брой при подписването на договора с предмет оказване на защита и съдействие, изразяващо се в „изпълнително дело при ЧСИ“.

С постановление от 10.02.2026г. съдебния изпълнител е приел разноски по изпълнителното производство, както следва: разноски по изп. дело в размер на 500 евроадвокатско възнаграждение; такси по ТТЗЧСИ – 549,82 евро /обикновени такси и такси за изпълнение на парично вземане по т. 26 в размер на 424,01 евро с ДДС/.

На 10.02.2026г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е получена на 10.02.2026г.

На 11.02.2026г. е постъпило възражение от длъжника срещу размера на адвокатско възнаграждение и срещу размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ като завишени.

На 24.03.2026г. е постъпило искане от адв. Ч. за извършване на имуществено проучване на длъжника, справки за банкови сметки, за притежавани МПС и недвижими имоти. На основание чл. 426, ал. 2 ГПК е поискано да бъде наложен запор върху всички движими вещи и вземания на длъжника; да бъде наложена възбрана върху недвижими имоти; да бъде извършен опис и оценка на движимо и недвижимо имущество и да пристъпи към публична продан на описаното имущество за удовлетворяване на вземането.

На 24.03.2026г. е постановено разпореждане от съдебния изпълнител, с което е оставено без уважение възражението на длъжника.

2

На 25.03.2026г. е постъпила молба от Г.Н., в която е посочено получените суми по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, да бъдат изплатени по банкова сметка, индивидуализирана в приложено удостоверение.

На 25.03.2026г. е извършено платежно нареждане от ЧСИ К. в полза на взискателяадв. Г.И.Н., с което е преведена сумата от 3788,93 евро /сумата по издадения на 09.02.2026г. изпълнителен лист/- л. 20 от изпълнителното дело.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро за процесуално представителство в производството като видно от приложения към молбата за образуване на изпълнително дело договор за правна защита и съдействие договореното адвокатско възнаграждение е платено в брой при подписване на договора. Т.е. налице са доказателства, че претендираните разноски са реално сторени.

На следващо място, в конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство взискателят е подал молба за образуване на изпълнителното дело, с която е поискал извършване на изпълнителни действия, както и са възложени на съдебния изпълнител правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, както и е подал искане на 24.03.2026г. да бъде извършено имуществено проучване на длъжника, както и да бъдат извършени описани в молбата изпълнителни действия.

Настоящият съдебен състав приема, че посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело, представлява задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК.

Следователно за посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнително дело не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното дело, ако след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват действия по принудително събиране на дълга.

В конкретния случай към настоящия момент не са били извършвани изпълнителни действия спрямо длъжника /единствено е изпратена покана за доброволно изпълнение/, а на 25.03.2026г. е преведена сумата по изпълнителния лист в полза на длъжника, т.е. няма и да бъдат извършвани допълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането. С оглед на което няма основание да се присъждат разноски за възнаграждение за представителството 3 във връзка с извършване на изпълнителни действия, каквито не са извършвани, а и с оглед плащането няма да бъдат извършвани.

Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.

Поради изложеното взискателят има право на адвокатско възнаграждение, както за образуване на изпълнителното дело, така и за подаване на последващата молба след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Следва да бъде посочено, че както молбата за образуване на изпълнителното дело, така и последващата молба от 24.03.2026г. са бланкетни, като настоящият съдебен състав не споделя изложените в становището на взискателя съображения, че спецификите на принудителното изпълнение върху активи на застрахователи налагало задълбочени познания и предварителен анализ и правна преценка.

Горното е видно и от самото съдържание на молбите, в които липсва каквато и да е специфика по отношение на посочените искания за извършване на изпълнителни действия.

За определяне на дължимите разноски за образуване на изпълнителното дело, съдът съобразява решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22, с което е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. В решението на СЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която: от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл. 633 ГПК) сочи на извод, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на 4 разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1 минимални размери на адвокатското възнаграждение (така и Определение № 474 от 28.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 961/2023 г., I ТО, ТК). Критериите, от които следва да се ръководи съда, при определяне размера на адвокатското възнаграждение са действителната правна и фактическа сложност на делото, вида на спора, защитавания интерес, вида и количеството на извършената работа, като се определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението, т.е. адвокатското възнаграждение следва да е справедливо и обосновано. Това разрешение е приложимо и за адвокатските възнаграждения в изпълнителното производство, в което съдът се произнася по жалба на длъжника срещу размера на приетия за събиране адвокатски хонорар на взискателя, съдържаща искане за намаляването му поради прекомерност.