Определение № 1413 от 12.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1413 гр. Пловдив, 12.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Анна Ив. И. Въззивно частно гражданско дело № 20235300500682 по описа за 2023 година

Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.

Подадена е жалба вх.№8134/13.03.2023 г., от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК:175074752, със седалище и адрес на управление: град София, чрез юрк.Р. лиева, с която моли съда да отмени разпореждане №1534/18.01.2023 г. по ч.гр.д.№18695/2022 г. на Пловдивския РС,19 гр.с., с което е оставено без уважение заявлението по чл.410 ГПК срещу Й. И. С., ЕГН:********** от ************ за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за сумата 255,76 лв. -неплатена главница по договор за кредит №3005037017, сумата 40,96 лв.договорна възнаградителна лихва за периода от 25.06.2017 г. до 25.01.2018 г., неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 199,41 лв.,неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв., 6,03 лв.- лихва за периода 26.04.2016-25.01.2018 г. и 229,77 лв.- лихва за периода 25.01.2018 г. -21.12.2022, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане.

Иска се отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и връщане на РС с указания за издаване на заповед за изпълнение.Претендира за разноски.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните по жалбата, намира за установено следното:

ЧЖ е подадена на 31.01.2023 г., а съобщението за оставяне на заявлението без уважение е връчено на 23.01.2023 г., поради което ЧЖ е подадена в срок, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, съображения:

С атакуваното разпореждане на РС е оставил без уважение заявлението по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ поради това, че договор за кредит е недействителен съгл.чл.22 ЗПК поради нарушение на изискванията на чл.11,ал.1,т.7-12 и ал.2, и чл.12,ал.1,т.7-9 ЗПК – наличие на неравноправни клаузи в догвоора за потребителски 1 кредит с последциа – връщане само на чистата стойност на кредита без лихва и др.разходи.

Главница, съгл.чл.23 от ЗПК , обаче, РС не е присъдил, т.к. заявителят претендирал част от сумите по договора в резултат на извършени плащания, които са в размер на 1012,37 лв.,т.е. повече от отпусната му главница по кредита.

По направените доводи в жалбата ПОС намира следното:

В заявлението за издаване на ЗИ и ИЛ, заявителят е посочил, че претендира неплатени суми по договор за потребителски кредит – 255,76 главница, 40,96 лв.-договорна възнаградителна лихва,199,41 – пакет от допълнителни услуги, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв., 6,03 лв.- лихва за периода 26.04.2016-25.01.2018 г. и 229,77 лв.- лихва за периода 25.01.2018 г. -21.12.2022, както и законнна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, а е представил като доказателство - договор за потребителски кредит, в който са договорени други суми и условия.

От представения по делото договор за кредит от 29.12.2015 г. е видно, че е предоставен кредит в размер на 600 лв., договорени са допълнителни услуги в размер на 600 лв., ГЛП в размер на 41,17%, ГПР -49,88%, а всичко дължимата сума е в размер на 1490,16 лв., от която длъжникът е платил -1012,37 лв./ видно от молба на заявителя на л.15 от д.РС/.

В проверката по чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, ПОС намира следното:

ПОС намира, че уговореното заплащане на допълнително възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в процесния договор води до завишаване на общия размер на потребителските разходи по кредита и оскъпяване цената на предоставената от кредитора услуга, независимо от определения в ДПК ГПР в размер на 49,88 %. Клаузата заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, като се явява неравноправна на основание чл. 143, ал.1 вр. с ал.2, т.20 ЗЗП доколкото уговорения пакет от услуги представлява възможност и право, а не задължение за упражняване на права, които по закон са предоставени на кредитора, с което необосновано се оскъпява кредита. С посоченото Споразумение за допълнителен пакет услуги въвеждането на заплащане за ползвани при условията на евентуалност услуги, свързани с приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства има характер на такса, за каквато с изричната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК е въведена законова забрана за изискване от страна на кредитора и по своята същност представлява скрита възнаградителна лихва, при което ще се завиши посоченият ГПР над допустимите 50%. Горното води до нарушаване на чл.19,ал.4 от ЗПК, където е казано, че ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, т.е. не може да бъде по-висок от 50%. Съгласно чл.19,ал.5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4 се считат за нищожни.

Некоректният ГПР води до завишаване на ГПР чл.11,ал.1,т.10 и до завишаване на лихвения 2 процент по кредита /чл.11,т.9/, т.е. ГПР и ГЛП, а съгласно чл.22 от ЗПК – когато не са спазени изискванията на чл.11,ал.1,т.7,9 и 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и потребителят връща само чистата стойност на кредита /чл.23 от ЗПК/.Тъй като длъжникът е получил 600 лв. кредит, а е платил повече -1012,37 лв., няма дължима главница, която да се присъди на кредитора. До същият извод е достигнал и РС, поради което разпореждането на РС е правилно и законосъобразно – жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№8134/ 13.03.2023 г., на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК:175074752, със седалище и адрес на управление: град София, чрез юрк.Р. И. за отмяна на разпореждане №1534/18.01.2023 г. по ч.гр.д.№ 18695/2022 г. на Пловдивския РС,19 гр.с., с което е оставено без уважение заявлението по чл.410 ГПК срещу Й. И. С., ЕГН:********** от ************ за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за сумата 255,76 лв. -неплатена главница по договор за кредит №3005037017, 40,96 лв.договорна възнаградителна лихва за периода от 25.06.2017 г. до 25.01.2018 г., неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 199,41 лв.,неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв., 6,03 лв.- лихва за периода 26.04.2016-25.01.2018 г. и 229,77 лв.- лихва за периода 25.01.2018 г. -21.12.2022, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3