Определение № 3801 от 14.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3801 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно частно наказателно дело № 20251100607292 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXII- ра от НПК

С протоколно определение от 13.10.2025г., постановено по НОХД № 8133/2025г. по описа на СРС, НО, 136- ти състав, съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на обвиняемата, в частност възможността да разбере точно по какво обвинение следва се защитава. Със същото определение първоинстанционният съд е изменил наложената на подсъдимата Г. М. А. мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер от 5 000,00 лева, като я намалил до 3 500,00 лева и потвърдил наложената на подсъдимата мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“.

В законоустановения срок срещу горепосоченото определение са депозирани частна жалба от подсъдимата Г. М. А., чрез адв.П. К. и частен протест от СРП. на

С частната жалба се изтъкват доводи относно отмяната на наложените подсъдимата мерки за процесуална принуда. На първо място, 1 жалбоподателят посочва, че при определяне на мярката за неотклонение „Парична гаранция“, съдът не е съобразил здравословното и материалното състояние на подсъдимата. Поддържа се, на 11.08.2025г. Г. А. е посетила Медицински център „Фемиклиник“, като при прегледа са установени находки, индикиращи онкологично заболяване, като и в двете гърди са открити находки и е изпратена на последващи изследвания, които поради затрудненото си материално положение подсъдимата не е направила. Посочва се, че замяната на горепосочената мярка с друга по-лека би изпълнило в пълна степен целите на мерките за процесуална принуда, визирани в чл.57 от НПК, тъй като подсъдимата се нуждае от средства за лечение и провеждане на множество изследвания, които не се заплащат от Национална здравно осигурителна каса.

Моли мярка за неотклонение да бъде заменена с по- лека и предлага „Подписка“. По отношение на мярката „Забрана за напускането пределите на Република България“, жалбоподателят твърди, че по делото липсват данни, които да обосноват нейното налагане, а и същата създавала пречки да осъществява трудовата си дейност. Моли обжалваното определение да бъде отменено и съдът отмени наложената спрямо Г. А. „Забрана за напускане пределите на страната“, както и мярката за неотклонение парична гаранция в размер на 3 500,00 лева.

С частния протест се изтъкват доводи за неправилност на атакуваното определение, като се посочва, че обвинителният акт отговаря на минимално необходимото съдържание, визирано в чл.246, ал.2 от НПК и описвал с достатъчно точност и яснота в какво точно се обвинява подсъдимата. Твърди се, че по делото лисвали данни за активни действия от страна на подсъдимата по въвеждането в заблуждение на пострадалата, като в случай, че подобни такива се установят, няма процесуална пречка до приключване на съдебното следствие обвинението да бъде изменено съобразно новооткритите факти и обстоятелства. Поддържа се, че в обвинителния е посочено, че подсъдимата казала на пострадалата, че може да й плати дължимата сума по заема, но срещу това трябва да й прехвърли собствеността върху процесния недвижим имот, като я уверила, че ще продължи да ползва жилището като свое, независимо, че няма да е нейна собственост. Твърди се, че са посочени обстоятелства за това в кое прокуратурата намира причина за неопитността и неосведомеността на пострадалата във връзка с обичания начин на извършване на сделка покупко- продажба, в резултат на които пострадалата 2 прехвърлила собствеността върху имота без да получи нищо в замяна. Моли се за отмяна на определението.

Жалбата и протеста са подадени от правнолегитимирани лица в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване и протестиране, поради което същите са процесуално допустими. Разгледани по същество протестът е неоснователен, а жалбата- основателна.

СОФИИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на определението, намира за установено следното:

Досъдебно производство № 15 089/2017г. по описа 01 РУ- СДВР, пр.пр.

№ 49 974/2016г. по описа на СРП било образувано срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

В хода на досъдебното производството като обвиняема била привлечена Г. М. А., а впоследствие срещу нея бил внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Във връзка с това било образувано НОХД № 14 168/2019г., по описа на СРС, НО, 23- ти състав, по което на разпоредително заседание от съда била установена неточност по отношение на стойността на процесния имот, поради което делото било върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение. След изпълняването на указанията на съда, Софийска районна прокуратура внесла нов обвинителен акт и било образувано НОХД № 16 851/2020г., по описа на СРС, НО, 23- ти състав, по което първоинстанционният съд признал подсъдимата за виновна по повдигнатото обвинение и й наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години, като също така привел в изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, постановено по НОХД № 489/2014г., по описа на РС- Несебър.

В последствие с Решение № 388/28.05.2025г., постановено по ВНОХД № 8441/2024г., по описа на СГС, НО, XV- ти въззивен състав първоинстанционната присъда била отменена и делото върнато на Софийски районен съд за разглеждане от друг състав на съда, от стадия на разпоредителното заседание, на което с протоколно определение от 13.10.2025г. по НОХД № 8133/2025г. по описа на СРС, НО, 136- ти състав 3 съдебното производство било прекратено и делото било върнато на СРП за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата.

Предвид изложеното от особено значение по настоящото дело е ограничени ли са били процесуалните права на подсъдимата Г. А., в частност достатъчно точно и ясно ли е било повдигнатото с обвинителния акт обвинение. В тази връзка за въззивния съдебен състав не съществува съмнение относно съществената разлика между описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт деяние и неговото цифровото изписване. Предвид това, съдът следва да направи разграничение между престъпните състави по ал.1 и ал.2 на чл.209 от НК. Разликата между двата престъпни състави се състои в изпълнителното деяние- от една страна възбуждане, поддържане на заблуждение у измаменото лице /ал.1/ и от друга използването на заблуждението, неопитността или неосведомеността на това лице /ал.2/, като крайната цел и на двете деяния е създаването на невярна и/или погрешна представа за определени факти и обстоятелства. Съдебната практика е константна като приема, че в първата хипотеза деецът проявява активност с цел утвърждаване на една невярна представа и има определен принос за заблуждението, докато във втората хипотеза съществува едно вече налично заблуждение, с което същият само се солидаризира и създава впечатление у пострадалия, че невярната представа е действителна /Решение № 555/28.12.1987г. на ВК на ВС/ В настоящия случай е видно, че в обвинителния акт са описани активни действия от страна на подсъдимата Г. А., целящи да формират заблуждение в съзнанието на пострадалата, което да доведе до разпореждане от нейна страна с процесния имот. Изложените обстоятелства водят до заключението, че подсъдимата е уверила пострадалата, че ще й съдейства с изплащането на изтеглените от нея парични заеми, като за гаранция искала до изплащането на задълженията от пострадалата, същата да прехвърли собствеността на процесния имот. Предвид това и обстоятелството, че липсват данни в прокурорския акт пострадалата М.М. да е имала намерение да се разпорежда с жилището си преди срещата си с подсъдимата, е видно, че с оглед описаната от прокуратурата фактическа обстановка заблуждението в съзнанието на пострадалата се е формирало едва след като подсъдимата Г. А. я е убедила да се разпореди с процесния имот. Така от една страна 4 прокуратурата е повдигнала обвинение по чл.209, ал.2 от НК или т. нар.

„пасивна измама“, а от друга в обвинителния акт се описва поведение от подсъдимата, което изисква активни действия по въвеждането в заблуждение на пострадалата. В тази връзка, подобна неяснота в обвинението винаги ограничава правото защита на подсъдимия и представлява съществено нарушение на процесуалните правила, поради което правилно първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокуратурата за отстраняване на неточностите.

По отношение на възраженията на защитата относно наложените на подсъдимата Г. А. мярка за неотклонение „Парична гаранция“ и мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на страната“, настоящият съдебен състав намира, с оглед обстоятелството, че прие, че правилно първинстанционният съд е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на СРП, то компетентен да се произнесе по молбите е съответния прокурор при СРП, тъй като след прекратяване на съдебното производство, наказателното производство е на фаза досъдебно такова и друг е органът който решава въпроса за мерките за процесуална принуда, а именно прокурор при СРП. Съдът се произнася по мярката за неотклонение „Парична гаранция“ и за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на страната“ в хода на досъдебното производство при първоначално вземане на такава по реда на чл.61 от НПК и при отказ на прокурора по реда на чл.68, ал.4 от НПК

Воден от горното и на основание чл.345, вр. чл.341, ал.2 от НПК, Софийски градски съд, НО, III- ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.10.2025г., постановено по НОХД № 8133/2025г. по описа на СРС, НО, 136- ти състав в частта относно изменението на мярката за неотклонение „Парична гаранция“.

ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.10.2025г., постановено по НОХД № 8133/2025г. по описа на СРС, НО, 136- ти състав в частта относно мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на страната“.

5

ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.10.2025г., постановено по НОХД № 8133/2025г. по описа на СРС, НО, 136- ти състав в частта, с която съдебното производство е прекратено и делото върнато на СРП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6