Решение № 24 от 25.01.2022, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Асеновград, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Невена Т. Кабадаиева при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева в присъствието на прокурора Анг. Н. Анг. като разгледа докладваното от Невена Т. Кабадаиева Гражданско дело № 20215310101669 по описа за 2021 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.

Депозирана е искова молба от ХР. Г. ДЖ., ЕГН ********** чрез пълномощника адвокат М.М., с правно основание чл.2 т.1 и т.2 от ЗОДОВ, против Прокуратурата на Република България – София. В същата твърди, че на 17.11.2019 г. е бил спрян за проверка от органите на МВР, бил му е съставен АУОН, след което задържан за 24 часа. На 18.11.2019 г. е бил привлечен като обвиняем, за извършено от него престъпление по чл.343 в ал.2 от НК, по образувано срещу него досъдебно производство № 490/2019 г. по описа на VІ РУ Пловдив, по което е взета мята за неотклонение „подписка“. С постановление от 22.11.2019 г. делото е изпратено на РС Пловдив и е образувано НАХД 7394/2019 г., по същото са проведени пет открити съдебни заседания, след което делото е връщано за ново разглеждане. С постановление от 22.02.2021 г. наблюдаващия прокурор е прекратил наказателното производство, поради липса на данни за престъпление – извършено от Д., което е влязло в сила. Ищецът твърди, че полицейските органи незаконосъобразно са го задържали, срещу него е водено наказателно производство – без доказателства за извършено престъпление, наказателното 1 производство е продължило 1 година и три месеца от образуването му на 17.11.2019 г. до приключването му на 22.02.2021 г., през които период същия е търпял множество неимуществени вреди. През този период ищеца е бил много тревожен, чувствал се потиснат – тъй като имал чисто съдебно минало, а бил обвинен неправилно, за това се затворил в къщи и ограничил социалните си контакти. Задържането му и повдигнатото му обвинение се отразили зле на психиката му. Неговия авторитет, самочувствие, добро име на примирен човек без криминални прояви, с което е известен в обществото били накърнени невъзвратимо. Ето защо моли Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да му заплати 3 500 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неправомерно повдигнато срещу него обвинение за умишлено престъпление, при липса на достатъчно доказателства за виновността му в извършване на престъпление, ведно със законната лихва от 02.06.2021 г. /датата на подаване на ИМ/ до окончателното изплащане на същата. Моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, с показанията на които ще докаже твърденията си, да се изиска от РП Пловдив БП № 490/2019 г. по описа на VІ РУП Пловдив – заведено под прокурорска преписка № 9943/2019 г. по описа на РП Пловдив, а от РС Пловдив да се изиска НАХД 7394/2019 г. – VІІ наказателен състав. Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България – София, чрез Районна прокуратура Асеновград, в която заявяват че искът е допустим, но неоснователен, оспорва същия както по основание, така и по размер. Заявява, че по делото липсват доказателства за твърденията на ищца. Липсва медицинска документация, касаеща здравословното състояние на същия през процесния период от време. Счита, че претендираното обезщетение е изключително високо и уважаването му от съда, би било в противоречие с чл.52 от ЗЗД. Счита, че следва да се вземе в предвид, че спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за процесуална принуда, което не е пречило на същия да се предвижда свободно. Твърди, че разследването е приключило в разумни срокове. Осен това твърдяното задържане за 24 часа е по реда на ЗМВР, за което прокуратура не носи отговорност. Не ангажира доказателства.

2

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

С постановление от 18.11.2019 г. по досъдебно производство - БП № 490 по описа на VІ РУП град Пловдив, ищецът ХР. Г. ДЖ. е бил привлечен като обвиняем за това, че на 17.11.2019 г. в град Пловдив в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС, без съответно свидетелство за управление (с НП № 19-1030-000041/14.01.2019 г. на Н-к сектор „ПП“ град Пловдив, връчено на 26.02.2019 г., в сила от 07.03.2019 г.), е извършил такова деяние – управлявал е МПС лек автомобил „Мерцедес 190 Е“ с рег.№ РВ 1581 СС, без съответно свидетелство за управление, което представлява престъпление по чл.343В ал.2 от НК.

Определена му е мярка за неотклонение „подписка”. С постановление от 22.11.2019 г. делото е изпратено на РС Пловдив и е образувано НАХД 7394/2019 г., по същото са проведени следните открити съдебни заседания на дати: 03.02.2020 г., 26.05.2020 г., 06.07.2020 г., 05.08.2020 г., 05.10.2020 г., 18.11.2020 г. С протоколно определение от 08.02.2021 г. делото е прекратено пред РС Пловдив и върнато на РП Пловдив, на фаза досъдебно производство за ново разглеждане, за отстраняване на допуснати съществени процесуални налешения. С постановление от 22.02.2021 г. наблюдаващия прокурор е прекратил наказателното производство, поради липса на данни за престъпление – извършено от Д., което е влязло в сила. Със същото постановление е отменена и взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „подписка“.

От епикриза на УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив е видно, че на 26.08.2021 г. на Х.Д. е поставена диагноза „хроничен гастрит“, като същия е бил на лечение от 26.08.2021 г. до 04.02021 г.

От справка за съдимост на ищеца е видно, че същия не е осъждан.

По делото е приложено БП № 490/2019 г. по описа на VІ-то РУП Пловдив, ведно с АХД № 7394/2019 г. по описа на ПРС.

От показанията на свидетеля С.Х.Д. – син на ищеца, които съдът кредитира се установя, че срещу ищеца е било образувано наказателното производство, същия е бил „задържан“ и привлечен в качеството на обвиняем, било му е повдигнато обвинение и взета мярка за неотклонение. По този случай той няколко пъти е бил викан и разпитван в VІ РУП Пловдив и 3

РС Пловдив, поради липса на доказателства производството е било прекратено. Наказателното производството срещу ищеца се е водила от 17.11.2019 г. до м.февруари 2021 г. включително. Повдигнатото му обвинение в чисто човешки план му се е отразило недобре. Променил се е начина му на живот, той се изолирал, станал подтиснат и самотен, не искал да излиза навън и да контактува с околните. Преди да му повдигнат обвинение той е работил като шофьор, но след това не е могъл да работи. Здравето му се влошило, постъпил е на лечение в болница заради болки в стомаха и язва, открили му диабет.

Според чл. 2, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК и взета мярка за неотклонение, а впоследствие наказателното производство било прекратено с постановление на РП Пловдив. Това е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато подсъдимият /обвиняемият/ е оправдан или воденото наказателно производство срещу него прекратено.

Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.

В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав 4 на чл. 2, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия като например предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия и други следствени действия, двуинстанционна съдебна фаза на производството, и второ – прекратяване на наказателното производство.

От тези факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответника. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите. Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието разпореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по делото-БП, давала указания по разследването /чл. 196, ал. 1 НПК/, повдигала е обвинение срещу ищеца и контролирала действията на разследващия. Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно /и дори не се нуждае от доказване/, че висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл свидетелските показания са от значение повече за размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и причинната връзка между тях и воденото производство.

С оглед на това следва да се приеме, че са били увредени неимуществени права, блага или правнозащитими интереси на ищеца.

Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, авторитет и име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. По тази причина в съдебната практика е възприето разбиране, че при установяване на този вид 5 неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Наказателното преследване по необходимост е свързано упражняването на процесуална принуда (различни по естество, характер, продължителност на начин на изпълнението им мерки за неотклонение, процесуални действия с участието на обвиняемия, ефективност на разследването в разумен срок и др.), която обвиненият изтърпява, и неговите вреди от неоснователното обвинение се изразяват в причинените негативни изживявания. Още повече, че в подобни случаи негативните преживявания се презумират от закона, с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права: чест и достойнство на личността, право на лична свобода. Безспорно ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението.

Размерът на обезщетението следва да се определи по справедливост /чл.

52 ЗЗД/. В тази връзка следва да се отчетат следните обстоятелства: продължителността на воденото срещу ищеца /в съответното процесуално качество/ наказателно производство – от привличането му като обвиняем на 18.11.2019 г. до влизане в сила на прекратителното постановление на РП Пловдив – 22.02.2021 г.; обстоятелството, че по отношение на ищеца не е повдигнато обвинение за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, спрямо ищеца е наложена най – леката мярка за неотклонение – „подписка“.