Решение № 2174 от 01.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2174 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100514478 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба подадена от ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ срещу решение № 4904/19.03.2024г. постановено по гр.д. № 38760/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 120 състав, в частта, с която е уважен предявения от Р. К. М. иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за сумата от 1000,00 лв – обезщетение за неимуществени вреди от образуване на наказателно производство – ДП № 1586/2021г. по описа на 2-ро РУ на СДВР, пр.пр. № 35562/2021г. по описа на СРП за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, което в последствие е било прекратено на осн. чл. 243 ал.1, т.1 и чл. 24 ал.1, т.1 от НПК, поради липса на престъпление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.02.2022г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е постановено при непълна и неправилна преценка на събраните по делото доказателства и фактите, които установяват, а именно: налице са действия на полицейски служители, които нямат качеството на разследващи органи по НПК и всички предприети от тях мерки са по ЗМВР, към които Прокуратурата няма отношение – нито пряко, нито косвено, а именно: проверка за алкохол и упойващи вещества, временно отнемане на СУМПС, задържане до 24 часа, обиск на основание чл.68 от ЗМВР.

Единственият акт на Прокуратурата е законосъобразното постановление за прекратяване на наказателното производство и то образувано не от Прокуратурата. В този смисъл, въззивникът счита, че не са налице основанията за ангажиране на отговорността му по реда на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, още повече че е несъмнено установено, че липсва повдигнато обвинение срещу ищеца и/или оправдателна присъда. Твърди и че неправилно е определен съответния и справедлив размер за обезщетение за неимуществени вреди, като не е всички конкретни обстоятелства, които имат значение за определянето му и ангажираните доказателства по делото.

1

Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, с което иска се отхвърли като неоснователен, при условията на евентуалност – присъденото обезщетение да се намали и се отмени досежно началната дата, от която е присъдена законна лихва за забава, предвид неангажиране на доказателства за датата, на която прекратителното постановление е влязло в законна сила.

От насрещната страна по жалбата Р. К. М. не е депозиран писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК. В хода на устните състезания пред въззивната инстанция пълномощника на въззиваемата страна – адв. Х. изразява становище за правилност и обоснованост на пъровоинстанционното решение и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба по реда на чл.

235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно, както и за допустимо в обжалваната му част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 предл.1 от ЗОДОВ за сумата от 1 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от образуване на наказателно производство – ДП № 1586/2021г. по описа на 2-ро РУ на СДВР, пр.пр.

№ 35562/2021г. по описа на СРП за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, което в последствие е било прекратено на осн. чл. 243 ал.1, т.1 и чл. 24 ал.1, т.1 от НПК Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Съобразявайки горното, съдът приема, че не е предмет на установяване във въззивното производство, неспорната между страните и установената от първоинстанционният съд въз основа на представените писмени документи /досъдебно производство № 1586/2021г. по описа на 02 РУСДВР пр.пр.35300/2021г./ фактическа обстановка, а именно: на 10.10.2021г. в село Световрачане, общ. Столична на кръстовището на ул. „Софийска“ и ул. „Здравец“ ищецът като водач на МПС бил проверен за наличие на алкохол и наркотични вещества от полицейски екип на ОППСДВР с техническо средство „Драгтест“ 5000, като пробата отчела положителен резултат за наличие на амфетамин, поради което бил издаден за изследване във ВМА, където ищецът се явил и дал проби на кръв и урина във ВМА, след което бил задържан за срок до 24 часа по ЗМВР във 02 РУ-СДВР; била издадена ЗПАМ № 2782/101.10.21г., с която му било отнето свидетелството за управление на МПС за срок до 18 месеца; в хода на извършените действия от полицейските органи; назначена и 2 изготвена токсикологична експертиза във ВМА с peг. № И-85/06.01.2022г. се установило, че във взетите проби от кръв и урина не е установено наличие на наркотични и упойващи вещества; с постановление от 03.02.2022г. на прокурор при СРП досъдебно производство № 1586/2021г. е прекратено на основание чл. 243 ал.1, т.1 и чл. 24 ал.1, т.1 от НПК, поради липса на извършено престъпление.

За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените вреди, причинени му от орган на прокуратурата на Република България вследствие на прекратено образувано наказателно производктво, е необходимо при условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. образувано наказателно производство за извършено престъпление от общ характер;.2 пекратяване на наказателното производство, поради обстоятелството, че престъплението не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; 3. лицето, срещу което се е водило наказателното производство да е претърпял неимуществени вреди и 4. причинените неимуществени вреди да са необходима, закономерна последица от образуваното срещу лицето наказателно производство, т. е. да е налице причинноследствена връзка между наказателното производство, което е прекратено и причинения вредоносен резултат.

От изложеното дотук, настоящият състав счита, че са налице първите две от посочените погоре предпоставки за уважаване на иска по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, по следните мотиви:

Според разпоредбите на НПК има два начина за образуване на наказателно производство – изрично -постановление на прокурора /чл.212 ал.1 от НПК/ и с извършване на първото действие по разследване, а именно - оглед, включително освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на свидетели, обективиран в съответния протокол съставен от компетентния орган. /чл.212 ал.2 от НПК/.

В настоящият случай наказателното производство е образувано именно по реда на чл.212 ал.2 от НПК и това не е с протокол за обиск на лице, който действително е извършен от полицейски органи /а не разследващи такива/ и не по реда на НПК – чл.164, а по реда на ЗМВР, а със съставянето на протокол за разпит на свидетел – л.21 от /досъдебно производство № 1586/2021г. по описа на 02 РУ-СДВР пр.пр.35300/2021г./ приобщено към делото на СРС. В тази връзка е несъстоятелно твърдението на въззивника, че не е налице образуване на наказателно производство по реда на НПК и от компетентен орган /който е единствено оправомощен да извърши изброените в разпоредбата на чл.212 ал.2 от НПК действия по разследването и да постави началото на наказателното производство, обективирайки ги в писмен протокол/, доколкото въз основа горецитирания протокол за разпит на свидетел, се установява, че разпита е проведен от старши разследващ полицай при 02 РУ-СДВР, който е сред изрично посочените разследващи органи в разпоредбата на чл.52 от НПК/.

Именно защото с протокола за разпит на свидетел от 10.10.2021г. е образувано досъдебно производство с писмо изх. № 226змк1586/10.01.2021г. водещия разследването полицай в изпълнение на задължението си по чл.212 ал.3 от НПК е уведомила Софийска районна прокуратура за образуваното досъдебно производство /т.е. наказателното производство по престъпление от общ характер – в първата му фаза, досъдебна, а втората е с внасяне на обвинителния акт в съда – съдебна фаза/. На следващо място, ако липсва образувано наказателно производство, то постановелние от 03.02.2022г. – л.69 от /досъдебно производство № 1586/2021г. по описа на 02 РУСДВР пр.пр.35300/2021г./ би било non sense т.е. поставя се реторичния въпрос как би могло да се прекрати наказателно производство което не е съществува, не е образувано?

Неоснователни са доводите на въззиваемата страна, релевирани в отговора на исковата молба, за ограничаване на отговорността му, предвид това че Прокуратурата на Република България не е част от МВР и не отговаря за действията извършени от служители на МВР, които не са разследващи полицаи и по реда на ЗМВР. Във връзка с горните уточнения, следва да се приеме, че претенцията на ищеца касае не действията на служителите на МВР по тестване за алкохол и наркотици, а всички действия на органите по чл.52 от НПК при образуване и до прекратяване на наказателното производство.Както е изяснено в Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015 г., 3 постановено по тълк.дело № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС, отговорността за обезщетяване на вреди, причинени от правораздавателна дейност, се носи от Държавата, а прокуратурата е единствено неин процесуален субституент в исковото производство за защита на това право. Правилото за пълно обезщетяване на всички вреди не се предпоставя от вина на органите, осъществили правозащитната дейност, а отговорността на държавата е обективна. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска. При образуване на наказателно производство рискът е за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по образуване, разследване и обвинение в наказателния процес арг. и от чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.

По възражението на ответника, че не е налице фактическият състав на чл.2 т.3 от ЗОДОВ поради това, че на ищеца не е било повдигано обвинение в извършване на престъпление съдът намира следното:

Съдебната практика константно тълкува употребеният в чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление” по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл, което й позволява да приеме, че на това основание се обезщетяват и вредите, които лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи преди да бъде привлечено в качеството на обвиняем респ. докато наказателното производство е образувано срещу „неизвестен извършител“, доколкото е „засегнато в значителна степен“ от действията на разследващите, дори да няма формален акт за обвинение и което тълкуване напълно съответства на практиката на ЕСПЧ. В този смисъл лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение - решение № 187/13.06.2012 г. по гр. дело № 1215/2011 г. на ІІІ-то г. о. на ВКС, решение № 341/05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011 г. на ІV-то г. о. на ВКС, решение № 353/06.11.2015 г. по гр. дело № 892/2015 г. на IV-то г. о. на ВКС.;решение № 50202/06.10.2022 г. по гр.д. № 3415/21, ВКС, ІV г.о.; решение № 73/24.06.2020 г. по гр.д. № 4400/2019 г. на ВКС, ІІІ г. идр. В настоящият случай с оглед спецификата на престъплението, за което е образувано наказателното производство, а именно – 343б ал.3 от НК изключва каквото и да е съмнение, че то е срещу ищеца, не би могло и да се мисли, че на друго лице, освен на ищеца би могло да се повдигне обвинение за деянието, за което е образувано наказателното произвоство с протокола за разпит на свидетел от 10.10.2021г.