Решение № 97 от 09.10.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. гр. Добрич, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело № 20223200900126 по описа за 2022 година

Търговско дело № 126/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба вх. рег. № **/14.06.2022 г., подадена от М. С. М.

ЕГН ********** с пост. и наст. адрес с. Ф ДЯ.о, ул. „Ч“ № 10, общ.

Добричка, област Добрич, с която срещу **** гр. С, бул. „В“ № *, ЕИК **** е предявен иск за сумата от 150 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на М. С. М., поч. на ****г., виновно причинена при пътно-транспортно произшествие на **** г. от водач на лек автомобил марка „****“ с рег. № ****, застрахован по риска „Г. О.” при „****, ведно със сумата от 6 542.19 лв., представляваща лихва за забава, считано от датата на 15.12.2021 г. ( крайна дата за произнасяне от застрахователя по застрахователната претенция от 20.05.2021 г. )до датата на предявяване на иска – 14.06.2022 г., претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Ответникът **** гр. С оспорва иска по основание и размер, като поддържа искане за отхвърлянето му и присъждане на сторените по делото разноски. Изложени са възражения относно нА.чието на застрахователно събитие и относно вида, характера и степента на уврежданията на пострадА.я.

Инвокирани са твърдения за нА.чие на съпричиняване от страна на пострадА.я.

1

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

С влязла на 25.01.2023 г. в законна сила присъда № 1/09.01.2023 г. по НОХД № 92/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, Д. И Д. е признат за виновен в това, че на **** г. по главен път ІІ-71 ( Добрич – Силистра ), на около 1.4 км. Преди с. К. в посока гр. Добрич, при управление на МПС – лек автомобил марка „Т“ модел „Я“ с рег. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, движейки се по пътното платно с двупосочно движение – две ленти, навлязъл в лентата за насрещно движение, с което причинил ПТП и от него е настъпила телесна повреда и смърт на повече от едно лице, като причинил по непредпазливост смъртта на М. С. М., средна телесна повреда на Ю. Ц. С. и средна телесна повреда на К. А. П., поради което и основание чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б.

„б“, предл. първо във вр. с ал. 1, б. „б“и б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето НК във вр. с чл. 54 НК; му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК така определеното наказание е намалено с 1/3 и му е наложено окончателно наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като изпълнението на така наложеното наказание е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от пет години.

Видно от заключението на вещото лице инж. Е. Ж. по комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, възприето от Съда като обективно и компетентно, на **** г., около 18.00 ч., по път ІІ-71 Силистра – Добрич, по посока Добрич се е движел лек автомобил „****“ с рег. № ****, в пълна техническа изправност, управляван от Д. И Д., с пасажер на дясната седалка Ю. Ц. С.. Пътната настилка била асфалтова, суха, запазена, без повреди и неравности по нея, при ясно време и добра метеорологична видимост. Лекият автомобил се е движел със скорост 77.29 км/ч. В същото време, по същия път, в противоположна посока, към Силистра се е движел лек автомобил „**“ с рег. № ****, в пълна техническа изправност, управляван от К. А. П., с пасажер на дясната седалка М. С. М.. Автомобилът се е движел със скорост 85 км/ч. На около 1.4 км. преди с. К., в района на плавен десен завой по посока на движението си, лекият автомобил „Т Я“ е навлязъл в лентата за насрещно движение, в която лента в този момент в 2 противоположна посока се е движел лек автомобил „**“. При създалата се ситуация, в резултат на взаимно пресичане на траекториите на движение на двата леки автомобила, е последвал челен прав удар, леко изнесен вдясно за двата автомобила. Вследствие на възникнА.те моментни инерционни сили в резултат на скоростите на движение, посоките на движение и масите на двата автомобила, лекият автомобил „**“ се завърта около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка под ъгъл около 80 градуса и се предвижва вляво, след което се установява в покой, а лекият автомобил „Т Я“ се завърта около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка под ъгъл около 90 градуса и се предвижва вляво, след като се установява в покой.

При пътно-транспортното произшествие е причинена смъртта на пасажера в лек автомобил „**“ М. С. М..

Съобразно заключението на вещото лице д-р Д. Д. по комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, възприето от Съда като обективно и компетентно, и неоспорено от страните, вследствие на пътнотранспортното произшествие М. С. М. е получил следните увреждания: кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, мозъчна контузия, кръвонасядане на клепачите на дясното око.

Вещите лица по комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза д-р Д. Д. и инж. Е. Ж. са категорични в извода си за нА.чието на причинно-следствената връзка между настъпилото пътно-транспортно произшествие и получените от пострадА.я травматични увреждания, довели до смъртта на М. С. М..

По делото не е спорен фактът за нА.чието на облигационно отношение между водача на МПС и ответното застрахователно дружество, произтичащо от договор за задължителна застраховка „Г. О.“ на водача на лек автомобил марка „Т“ модел „Я“ с рег. № ****, обективиран в полица № **** с начална дата на покритие 04.11.2020 г. и с крайна дата на покритие 03.11.2021 г.

Събраните по делото гласни доказателствата чрез разпита на свидетелите по делото – А. С. М. ( син на ищеца ), С. М. К. ( баща на ищеца ), чиито показания с оглед установената родствена връзка с ищците следва да се преценяват на основание чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната им заинтересуваност, П. К. И ( без родство със страните по делото ), кредитирани от Съда изцяло като преки и 3 непосредствени, депозирани непротиворечиво, убедително и взаимно допълващи се, не установяват по никакъв начин нА.чието на топли и сърдечни отношения между ищеца М. С. М. и загинА.я М. С. М..

Свидетелите установяват, че майката на пострадА.я е в неизвестност и е оставила детето си за отглеждане при родителите на ищеца. Макар свидетелите да възприемат ищеца като биологичен баща на пострадА.я, контактите им са били спорадични по времето, когато ищецът се е прибирал от работа в чужбина.

По делото не се установи ищецът М. С. М. да е баща на загинА.я М. С.

М..

Ищецът е предявил застрахователна претенция, по която застрахователят е образувал преписка № ****.

В рамките на законоустановения срок застрахователят е отхвърлил претенцията като неоснователна.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. По допустимостта на исковете:

Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “Г.

О.” по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.

1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.

С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като първа инстанция.

НА.це са процесуалните упражняване на правото на иск. предпоставки относно надлежното

Ищците са спазили процедурата по чл. 380 КЗ.

Исковете са ДОПУСТИМИ и следва да се разгледат по същество.

4

ІІ. По основателността на исковете:

С договора за застраховка “Г. О.”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.

Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу Г. О. на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

По силата на този вид задължителната застраховка “Г. О.”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.

Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “Г. О.”.

Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право.

Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “Г. О.”, така и гражданската отговорност на застрахования.

С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования.

Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение 5 съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.

Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „Г. О.” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.

Фактическият състав на отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт включва следните елементи: 1. НА.чие на вА.дно застрахователно правоотношение по застраховка „Г. О.“ на автомобилистите, възникнало между застрахования и застрахователя; 2. Настъпване на застрахователно събитие, осъществено в срока на действие на застрахователния договор, виновно причинено от водача на застрахованото МПС; 3. Материално-правна легитимация на лицето, претендиращо застрахователно обезщетение, определена съобразно кръга на лицата, имащи право на обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт на близък, съгласно приетите от Пленума на Върховния съд постановления № 4/1961, № 5/1969 и при доказани изключителни случаи – от разширения кръг съгласно ТР – 1-2016-ОСНГТК;

4. Претърпени неимуществени вреди от лицата, претендиращи обезщетение.

В разглеждания случай е безспорно установено нА.чието на пътно – транспортно произшествие на **** г., за което вината е на водача на МПС, чиято Г. О. е застрахована при ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Г. О.”, обективиран в застрахователна полица, със срок на вА.дност, включващ датата на пътно-транспортното произшествие.

Водачът на МПС при нарушение на правилата за движение по пътищата (чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП ) - по непредпазливост е причинил смъртта на М. С. М..

Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с причинената на пострадА.я смърт.

С оглед изложените съображения се налага извода, че деянието на водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Същият, в качеството си на делинквент и на основание чл. 45 ЗДД отговаря за всички настъпили от деянието вреди, които са в пряка и непосредствена последица от него.