Решение № 8479 от 12.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8479 гр. ***, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Гражданско дело № 20231110165301 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от С. Г. Г. срещу Г. А. Х., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8120,00 лева, представляваща предоставен от ищеца на ответника паричен заем чрез парични преводи чрез „*** и „***“ в периода от 28.12.2021 г. до 27.03.2022 г. въз основа на сключен между тях неформален договор за заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 180,44 лева, представляваща начислена върху главницата мораторна лихва за периода от 02.04.2023 г. до 20.06.2023 г., за които на 24.07.2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35617/2023 г. по описа на СРС, 47-ми състав.

В условията на евентуалност – в случай че не се установи наличието на заемно правоотношение между страните – са предявени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8120,00 лева като получена от ответника без основание, както и сумата от 180,44 лева, представляваща начислена върху главницата мораторна лихва за периода от 02.04.2023 г. до 20.06.2023 г.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем за сумата от 8120,00 лева, която била изплатена на ответника чрез преводи чрез „*** и * * * /****/. Ответникът бил поканен, чрез връчване на нотариална покана, да възстанови заемната сума, за което бил даден тридневен срок, в който обаче не постъпило плащане. Поддържа, че до ответника била изпратена и втора покана до друг 1 адрес в гр. ***, като същата била получена на 06.06.2023 г. от ****, с която Г. Х. живеел на семейни начала. Въпреки връчването на поканата, подлежащата на връщане сума в размер на 8120,00 лева не била възстановена, поради което ищецът инициирал настоящото съдебно производство. Моли исковите претенцие да бъдат уважени в цялост, като му бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, като с подадения отговор в срок същият оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения, с изключение на обстоятелството, че е получил процесните суми. Твърди обаче, че те не били преведени въз основа на договор за заем, като такъв не бил сключван между страните. Поддържа, че основанието за процесните парични преводите бил сключен между страните договор за ремонт на покрив с фирма „****, в което дружество ищецът бил съдружник и управител, като именно в това си качество превеждал суми на ответника. Ответникът сочи, че извършвал ремонтни дейности на покрив на сграда, находяща се в гр. ***, ж. к. „.“, ул. „**“ ***, за което процесните суми били превеждани – както за труд, така и за материали. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане в негова полза на сторените по делото разноски.

Ищецът оспорва така изложените в отговора на исковата молба фактически твърдения, като заявява, че са касаело за две различни, независими едно от друго правоотношения между страните. Поддържа, че заплащанията за описания от ответника ремонт били извършвани на трети за спора лица – на ***, на когото всъщност било възложено извършването на ремонта, като поради заявени от същия лични причини самите плащания били превеждани на неговата приятелка /М. П./.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Представени са по делото платежни нареждания от 28.12.2021 г., 29.12.2021 г.31.12.2021 г., 05.01.2022 г., 06.01.2022 г., 13.01.2022 г., 13,01,2022 г., 16.01.2022 г., 17.01.2022 г., 19.01.2022 г., 02.02.2022 г., 09.02.2022 г., 18.02.2022 г., 22.02.2022 г., 05.03.2022 г., 12.03.2022 г., 15.03.2022 г., 16.03.2022 г., 16.03.2022 г., 23.03.2022 г., 25.03.2022 г., 27.03.2022 г. и 27.03.2022 г., от които се установява действителното извършване от ищеца в полза на ответника на преводи чрез „*** и *** /****/ на обща стойност 8120,00 лева. С доклада по делото това обстоятелство е отделено като безспорно между страните.

От представената по делото покана, връчена чрез съдебен изпълнител, е видно, ч е ищецът е отправил покана да ответника за възстановяване на процесната сума в тридневен срок от съобщението. Поканата е била връчена на ответната страна на 29.03.2023 г. по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление. Обстоятелствата относно връчването на поканата не са оспорени от ответника с отговора на исковата молба.

В хода на настоящото производство са събрани гласни доказателствени средства, от които се установява, че в процесния период между ищеца и ответника е съществувало правоотношение във връзка с възложени от С. Г. на Г. Х. и трето за спора лице /***/ строителни дейности по сграда, находяща се в гр. ***, кв. „Н.“, ул.

2

„**“ ***.

Свидетелят Р* В* Н* посочва, че познава ищеца С. Г. от много години. Сочи, че го е наел за изпълнение на покрив на сграда, находяща се в гр. ***, кв. „Н.“, ул. „**“ ***. Потвържвада, че изграждането на покрива и покривната конструкция на сградата е осъществено от С. Г., който имал строителна фирма. Свидетелят заявява, че е бил инвеститор на тази сграда, както и че му е известно за наличието на проблеми с изграждането на покрива, тъй като по дадени му от С. обяснения една от бригадите на последния напуснала обекта, което наложило наемането на други работници.

Свидетелят не може да каже дали лице с имена Г. Х. е работил на обекта. Сочи, че не е възприемал лично ищецът да е правил парични преводи или да е давал пари на някого, но е чувал как ищецът се е оплаквал, че напусналата обекта бригада постоянно му е искала пари на заем.

Свидетелят А* Р* Т* посочва, че познава ищеца С. Г.. Сочи, че двамата имали фирма в сдружение през 2021 г., която се занимавала с груби стоежи, но впоследствие С. се оттеглил. Сочи, че са правили дървената конструкция н а покрив през м. септември – октомври 2021 г. на сграда, находяща се в гр. ***, кв. „Н.“. Пояснява, че са заплащали хонорари на работниците, които са имали трудови договори към фирмата.

Сочи обаче, че имали уговорка с лице на име И*, което правело изолации в другите им сгради, възнаграждението да му бъде заплащано чрез друго лице (М.) по „*“, тъй като неговите сметки били запорирани. Заплащанията на И* действително били извършвани на името на М.. Твърди, че не познава ответника, като пояснява, че И* го уведомил, че ще вземе още един човек, за да свършат възложената работа навреме.

Този допълнителен човек бил Г.. Свидетелят сочи още, че С. познавал този човек и му давал през ден по 50,00 – 100,00 лева, но не знае за какво са били давани тези парични суми. Възложената на И* и Г. работа не била извършена, въпреки че им било заплатено цялото възнаграждение, за което се били уговорили. Свидетелят твърди още, че с И* нямали сключен трудов договор, а устни договорки за заплащане на възнаграждение за работата /изолацията на целия покрив/ в размер на 25000,00 лева.

Като свидетел по делото е разпитвана С* Д* Д*, която посочва, че познава Г.

Х., тъй като живеят на семейни начала. Сочи, че той е работил заедно с * – извършвали са строителни и ремонтни дейности на покрив на блок в кв. „Н.“, гр. ***, ул. „*“ ***.

Разказва, че е чувала за човек на име С., който възложил на И* тази работа, а И* помолил Г. да му помага. Свидетелят твърди, че уговореното заплащане било общо за двамата около 10000,00 лева, но не знае с кого от двамата възложители са уговорили точния размер. Плащанията се извършвали чрез „*“ и „***“ на името на Г. по изрична молба на И*, тъй като последният имал множество запори на сметките си. Заявява, че е останала и неизплатена сума за извършената от двамата работа в размер на 1800,00 лева.

Като свидетел по делото чрез разпит по делегация е разпитана М. Т. П., която посочва, че познава бегло Г. Х. от ***, с който била в интимна връзка от 2019 г. в продължение на няколко години. Пояснява, че познава С. Г. и като технически ръководител, предвид собсвената си работа като декоратор и дизайнер, тъй като двамата работили на един и същи строителен обект. Известно е, че С. е работил с Г. на обект. Потвърждава, че е получавала едно или две плащания от С. на нейно име по „*“, които били предназначени за И*, но не си спомня точния размер на сумата – по спомен била под 1000,00 лева, като предала сумите на И*. Пояснява, че не е имала взаимоотношения със С.. Сочи, че И* е правил покриви и е работил със С. на обект, за който няма информация къде се е намирал.

3

От правна страна:

Предмет на делото са:

1/ Установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8120,00 лева, представляваща предоставен от ищеца на ответника паричен заем въз основа на сключен между тях неформален договор за заем чрез парични преводи чрез „*** и „***“ в периода от 28.12.2021 г. до 27.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 180,44 лева, представляваща начислена върху главницата мораторна лихва за периода от 02.04.2023 г. до 20.06.2023 г., за които на 24.07.2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35617/2023 г. по описа на СРС, 47-ми състав.

2/ Предявени в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8120,00 лева, получена от ответника без основание, както и сумата от 180,44 лева, представляваща начислена върху главницата мораторна лихва за периода от 02.04.2023 г. до 20.06.2023 г.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК главни искове съдът намира следното:

В тежест на ищеца по така предявените установителни искове е да докаже: 1/ наличието на валидно възнакнало между страните облигационно правоотношение по неформален договор за заем; 2/ фактическото предаване на предоставените по договора за заем парични средства на заявеното от ищеца основание (заемно правоотношение); 3/ изпадането на ответника в забава за връщане на предоставените му в заем парични средства. При установяване на посочените предпоставки от страна на ищеца в тежест на ответника е да докаже връщането в патримониума на ищеца на предоставените му в заем парични средства.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предоставя на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е неформален договор, като може да бъде сключен в писмена форма или устно, чрез реалното предаване на паричната сума, предмет на договора.

С решение № 174 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008 г., IV г. о., ГК, ВКС приема, че договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на подписване на писмения договор или от постигането на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. Безспорно, следва да е налице съгласие – съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно, а фактическият състав се завършва с предаването на предмета на договора.

В конкретния случай между страните по делото не е спорно, че процесната сума от 8120,00 лева е била предоставена от ищеца на ответника. Основният спорен въпрос между тях е дали е налице постигнато съглашение помежду им за сключване на договор за заем.