Решение № 614 от 31.05.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. Пазарджик, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20225220101702 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с предявени обективно и субективно съединени искови претенции от К. К. Ц. ЕГН **********, лично и в качеството му на ЕТ „**о Ц. „ ЕИК ** , със седалище и адрес на управление : гр. Пазарджик, ул. „** , със съдебен адрес за призоваване : гр. София, **, ул. „* „ № 27 чрез адв. Н. А. от САК , против С. А. С.

ЕГН ********** с адрес : гр. Пазарджик, ул. „К*а „ № ** и М. А. С. ЕГН ********** с адрес : гр. Пазарджик, ул. „К*а „ ** с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК и чл. 537 ал.2 ГПК.

В подадената искова молба се твърди, че по гр. дело № 1250/2020 г. на Пазарджишки районен съд, ответниците С. А. С. и М. А. С. са предявили против ищеца иск за премахване на незаконно построена сграда с идентификатор 5*27.2. построена в поземлен имот с идентификатор 5*27 по КККР на гр. Пазарджик. Претендирайки собственост върху този поземлен имот, с искане ищеца да заплати обезщетение за ползване без правно основание на собствения им поземлен имот, за период от 5 години, преди предявяване на исковата претенция. По делото било постановено решение от 01.07.2021 г., с което PC-гр. Пазарджик отхвърлил иска на С. А. С. и М. А. С., по чл.109 ЗС, за премахване на съществуваща сграда, с идентификатор 5*27.2, построена в ПИ с идентификатор 5*27 по КККР на гр.Пазарджик одобрени със заповед № РД-18- 97/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Пазарджик, ул.“и“, с площ от 719 кв.м; трайно предназначение на територията урбанизира; начин на трайно ползване - за търговски обект. С оглед отхвърляне на иска, с правно основание чл. 109 ЗС и непризнаване правото на собственост на ищците върху поземлен имот, с идентификатор 5*27, е отхвърлен и искът, с правно основание чл. 59 ЗЗД, ищецът да заплати на ответниците обезщетение за периода от 09.06.2015 г. до 09.06.2020 г., затова, че ги е лишил от правото да ползват терена под сградата, с идентификатор 5*27.2.

1

Подчертава се , че основен аргумент за отхвърляне на исковата претенция по чл.109 ЗС, е обстоятелството, че ищецът е закупил сградата по силата на предварителен договор по чл.19 ЗЗД от 13.04.1998 г. от собственика, РПК „Марица“ -гр. Пазарджик, 10-годишно давностно владение, текло в негова полза и затова, че по силата на косвения съдебен контрол, съдът констатирал, че ищците не са собственици на имота, в който е построена сградата, тъй като същият, на основание чл. 10 б, ал. 1 ЗСПЗЗ, е изключен от обхвата на земеделска реституция, намира се в границите на урбанизира територия, върху него е проведено строително мероприятие, което е завършено много преди 01.03.1991 г. и не позволява възстановяване на собствеността. По тази причина съдът приема, че реституционното решение по жалба с правно основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, не е валидно и не може да ми бъде противопоставено и защото, ищецът не е участвал в това съдебно производство. Тъй като ищецът владеел имота от датата на заплащане цената на имота по предварителния договор - 01.05.1998 г, по силата на който е превел в полза на продавача цялата стойност на продажната цена и се е позовал на придобивна давност, съдът го признал за собственик на сградата по давностно владение. Твърди се, че с предварителен договор по чл. 19 ЗЗД от 16.07.1998 г. ищецът е закупил от собственика „Технотекс“ЕООД, гр.Пазарджик /бивша ТК „Вела Пеева“, съгласно АДС 3119/21.02.1995/ втора сграда, с идентификатор 5*27.3, построена в същия поземлен имот, с площ от 24 кв.м, която е изплатил напълно на продавача и е във владение на тази постройка от датата на заплащането й - 01.07.1998г. и досега. Същата е с административен адрес: гр.Пазарджик, ул. "и" № 1 и се ползва като автосервиз и към настоящия момент. Тази постройка е част от благоустройственото мероприятие по изграждане на ДТК „Вела Пеева“ със спомагателни постройки, реализирано преди влизане в сила на Закона за земеделската реституция.

Собствеността върху тази постройка не е била предмет на спора по гр.дело № 1250/2020 г. на РС- гр. Пазарджик. Твърди се, че по повод въззивна жалба на ищците по гр.дело № 1250/2020 г. на РС-Пазарджик, е образувано гр.дело № 20215200500572 на Окръжен съд Пазарджик, чието Решение № 160/19.10.2021г. потвърждава решението на PC-Пазарджик, признавайки в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на процесния поземлен имот, в който е построена сградата, с идентификатор 5*27.2, тъй като същата представлява част от обществено мероприятие реализирано много, преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, 01.03.1991 г. В срока до влизане в сила на съдебното решение на въззивната инстанция, ответниците С. А. С. и М. А. С., с молба вх.№ 3679/27.10.2021 г. заявяват, че се отказват изцяло от спорното право, предмет на делото, в т.ч. от предявения иск по чл. 109 ЗС за осъждането на ищеца да премахне притежавата от него сграда, с идентификатор 5*27.2, построена в ПИ с идентификатор 5*27 по КККР на гр.Пазарджик и от иска за обезщетение. С оглед на така заявения отказ, Съдът е постановил Определение № 274/01.11.2021 г., с което е обезсилил първоинстанционното и въззивното решения и е прекратил производството по делото. Твърди се, че предвид заявеният отказ на ответниците, материалното право на собственост върху поземлен имот с идентификатор 5*27, не им принадлежи, но същите продължават да се възползват от правата си по констативен нот. акт № 148. н.д.№ 140/2015г, издаден на основание Решение на ПК и съдебно решение по 2 гр.дело № 640/1999г. на PC-Пазарджик, независимо от така изложените и доказани по делото факти и обстоятелства, което препятства правото на ищеца да се снабди с доказателствени актове за собственост на закупените от него две постройки в ПИ 5*27 по КККР на гр.Пазарджик и да заплаща данъците, които дължи. Моли се съдът, да постановите решение, с което да признаете в отношенията между ищеца и ответниците, че последните не са собственици на НИ с идентификатор 5*27 по КККР на гр.Пазарджик. одобрени със заповед № РД-18- 97/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Пазарджик, ул.“и“, с площ от 719 кв.м; трайно предназначение на територията - урбанизира; начин на трайно ползване - за търговски обект, комплекс; предишен идентификатор - няма; номер по предходен план: 7486. квартал 2, парцел XIX-527 - търговия и услуги, при съседи на имота:

**; *; * и *, като отмени издадения в полза на ответниците нотариален акт № 148, н.д.№ 140/2015 г. и да признае за нищожно съдебно решение № 147/20.09.1999г. по гр.дело № 640/1999г. на PC-Пазарджик, проведено по реда на чл.14, ал.З ЗСПЗЗ, с което ответниците продължават да се легитимират като собственици на процесния имот, независимо от заявения от тях отказ от това им материално право и на основание предварителен договор от 13.04.1998г, сключен между ищеца като „купувач“ и РПК „Марица“ гр.Пазарджик, в качеството й на „продавач“, заплатена от ищеца по този договор цена на сделката и придобивна давност, текла в полза на ищеца от датата на закупуването и до сега – да бъде признат за собственик на сграда, с идентификатор 5*27.2, построена в поземлен имот с идентификатор 5*27 по КККР на гр.Пазарджик, с площ от 155 кв.м, както и да бъде признат за собственик на сграда, с идентификатор 5*27.3, построена в ПИ с идентификатор 5*27 по КККР на гр.Пазарджик, с площ от 24 кв.м. по силата на предварителен договор за покупкопродажба от 16.07.1998 г., сключен между ищеца в качеството му на „купувач“ и „Технотекс“ ЕООД, като „продавач“, заплатена от ищеца цена на сделката и давностно владение, текло в полза на ищеца от датата на закупуването и досега, ведно със законните последици. Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, с който се изразява становище, че предявеният отрицателен установоителен иск е недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца. Твърди се, че според т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК, в производството по предявения отрицателен установителен иск /ОУИ/ за собственост и други вещни права, ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Според исковата молба ищецът е собственик на сгради върху чужда земя и това е неговото правно положение понастоящем. Ако ОУИ бъде уважен, това правно положение на ищеца по никакъв начин няма да се промени. Той пак ще се смята за собственик на сгради върху чужда земя, т.е. няма да се получи никаква промяна в обема и вида на собственическите му права. Твърди се , че с ОУИ ищецът цели друго-да промени собствениците на поземлен имот, който не е негов. Това може да бъде всякакъв друг интерес, но не и законен /правен/ интерес от отрицателен установителен иск за собственост.

В исковата молба ищецът се опитал да обясни своя отрицателен установителен иск с две обстоятелства: първо-заявен отказ на ответниците от правото им на собственост върху ПИ с 3 идентификатор 5*27 в предходен исков процес и второ-препятстване правото на ищеца да се снабди с доказателствени актове за собственост на закупените от него две постройки в ПИ с идентификатор 5*27 и да заплаща данъците, които дължи. Поддържа се , че това не може да бъде правен интерес от предявения ОУИ,а освен всичко остало, ищецът грешал за последиците от отказа от исковете на ответниците, заявен пред Окръжен съд Пазарджик с молба вх.№ 3679/27.10.2021 г. в процеса по в.гр.д. 572/21 г. Развиват се доводи , че този отказ е направен по реда на чл.233 от ТПК и не представлява отказ от материално право на собственост, като се цитира Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7 / 2014 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК. От тук се развива извода , че в процесния случай ответниците повече няма да могат да предявяват искове срещу настоящия ищец с основания чл. 109 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД в процес с предмет на спора, алогичен с този на процеса, в който е направен отказът от иск. Отказът на ответниците има сила на присъдено нещо, относно непререшаемост само и единствено на такъв спор. Ето защо, твърденията на ищеца, че ответниците вече не са собственици на ПИ 5*27, поради отказ от правото им собственост, са изцяло погрешни. На второ място се поддържа , че дори и да е допустим, отрицателният установителен иск е изцяло неоснователен. За да обоснове този иск, ищецът използва само цитати от две обезсилени, т.е, несъществуващи съдебни решения-това на Пазарджишкия районен съд по гр.д. 1250/2020 г. и на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д.

572/21 г. Тези решения не са годни доказателства за твърденията на ищеца и не могат да послужат за правно релевантни изводи в настоящия процес. Твърди се, че в действителност, ответниците са собственици на горепосочения имот по силата на наследство и земеделска реституция и за разлика от ищеца, разполагат с годни доказателства за собственост:

Решение № ЗВ077/10.08.2000 г. на Поземлена комисия Пазарджик, заедно със скиците към него и Решение № 147 по гр.д.640/1999 г. на Пазарджишкия районен съд, по силата на което е издадено възстановителното решение на поземлената комисия. Процесният ПИ 5*27 включвал цялата площ на възстановения имот по т. 1 от Решение № ЗВ077/10.08.2000 г. на Поземлена комисия Пазарджик и част от овощната градина от 1.470 дка по т.2 от Решение № ЗВ077/10.08.2000 г. на Поземлена комисия Пазарджик, като целият имот е съставлявал ПИ с планоснимачен № 7486 по стар одобрен със заповед № 288/25.09.2000 г. Както и сам признава, ищецът не разполагал с права на собственост върху описания по този начин поземлен имот, които да са ни противопоставими. Посочените по-горе документи са правно основание, годно да направят ответниците собственици, на което те владеят имота по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС. Ето защо, за тях е изтекла и придобивна давност върху имота, по силата на добросъвестно владение, продължило непрекъснато и необезпокоявано повече от пет години или общо 21 години и 4 месеца, считано от август 2000 г. до 31.05.2022 г. период, през който е изтекъл и десетгодишният срок на придобиване чрез недобросъвестно владение. Твърди се, че изложено до тук означава, че ответното право на собственост е доказан и обоснован факт. Изразяват становище относно иска с основание чл.270, ал.2 от ГПК, като считат, че този иск също е недопустим на следните основания: Твърди се, че ищецът не е надлежна стра с активна процесуална легитимация за предявяване на такъв иск.