Определение № 2668 от 27.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2668 гр. София, 27.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20248002104587 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Детска градина „Звездица“, [населено място], чрез пълномощници адв. М. Б. и адв. А. Й., против въззивно решение № 691/23.07.2024 г., постановено по възз.гр.д. № 770/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта му, с която след отмяна на решение № 758/17.04.2024г. по гр.д. № 627/2024 г. на Районен съд – Бургас, и осъдена Детска градина „Звездица“, [населено място] да заплати на Д. С. М., сумата от общо 7959,90 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ във вр. чл.

21, ал. 2 от Колективен трудов договор от 24.06.2022 г., сключен между [община] и Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Синдикат на българските учители към Конфедерация на независимите синдикати в България и Регионален синдикат „Образование“ към Конфедерация на труда „Подкрепа“; както и сумата от 94,52 лв. - лихва за забавено плащане за периода от 01.01.2024 г. до 31.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 7959,90 лв., считано от 01.02.2024г. до окончателното й изплащане /въззивното решение, в частта му с която се отхвърля иска за законна лихва за периода от 16.11.2023 г. до 31.12.2023 г. в размер от 136,38 лв., като необжалвано в срок е влязло в сила/.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. В същата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и за необоснованост. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че на ищцата се дължи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ от 8,5 брутни работни заплати. Според касатора смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от КТД за 1

[община] е, че договорения по-висок размер на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ от 8,5 брутни работни заплати за непедагогическия персонал и 11 брутни работни заплати за педагогическия персонал, касаят единствено и само хипотезата, при която работникът или служителят, член на синдикалната организация е придобил 10 години трудов стаж при същия работодател, т.е. уговорените по-високи размери на обезщетения не касаят всички служители в сферата на образованието, а само тези които отговарят и на допълнително изискване за продължителност на трудовия стаж, каквото при ищцата не е налице.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „Длъжен ли е въззивният съд, при постановяване на решението си, да прецени всички доказателства по делото и всички доводи на страните?

Следва ли приетата от съда фактическа обстановка да съответства на представените по делото доказателства?“; 2. „В случай, че липсва спор между страните по КТД относно действителната им обща воля, респ. относно смисъла на дадена разпоредба в КТД, има ли право съда да придава друг смисъл на същата разпоредба, който е противоположен от възприетото от самите страни? При липса на спор между страните относно точния смисъл на договорните разпоредби има ли право съдът да тълкува тези разпоредби? Може ли съдът да извърши тълкуване на действителната воля на страните без да вземе предвид всички кумулативно предвидени критерии в чл. 20 от ЗЗД, в това число целта на договора, обстоятелствата, при които е сключен договорът; поведението на страните преди и след сключването му и разменената кореспонденция във връзка с това?“; 3. „Средствата, отпускани от държавния бюджет за финансиране на делегираните от държавата дейности, в частност за финансиране дейностите, свързани с предучилищното и училищното образование, трансформират ли се в общински средства, след извършването на трансфера от централния бюджет?; 4. „Допустимо ли е колективно трудово договаряне по общини по смисъла на чл.51 „в“ от Кодекса на труда, за делегираните от държавата дейности, финансирани с бюджетни субсидии от централния бюджет?“; 5. „Императивна или диспозитивна е разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ, в частта касаеща необходимостта от наличието на определен брой години трудов стаж, за получаване на увеличения размер на гратификационото обезщетение“ и 6. „Допустимо ли е с КТД да бъде премахнато изцяло изискването за определен брой години трудов стаж, като условие за получаването на увеличен размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ и уеднаквяването на правното положение на всички служители, които се пенсионират, без значение дали са придобили 1 ден или 30 години трудов стаж при един и същ работодател?“. По първия въпрос се сочи наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 50098/10.05.2024 г. по т.д. № 1286/2021 г. на I т.о.; решение № 327/03.04.2017 г. по гр.д. № 2119/2016 г. на IV г.о.; решение № 52/07.06.2017 г. по гр.д. № 3463/2016 г. на I г.о.; решение № 37/29.03.2012 г. по гр.д. №241/2011 г. на I г.о. По втория въпрос се сочи противоречие с: решение № 81/07.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г. на I т.о.; решение № 50036/12.06.2023 г. по гр.д. № 5044/2021 г. на IV г.о. и решение № 106/16.07.2018 2 г. по гр.д. № 4088/2017 г. на III г.о. По последните четири въпроса се сочи наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата Д. С. М., е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е приел, че по делото не е спорно и е установено от приетите писмени доказателства, че страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищцата Д. М. е изпълнявала при ответника длъжността „помощник-възпитател“ в периода 25.09.2018 г. - 16.11.2023 г., или общо в размер на 5 г., 1 м. и 21 дни, както и че трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед №443/16.11.2023 г. на директора на ДГ „Звездица“ на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ - поради придобито от ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Установено е също, че М. е била член на СС на КТ „Подкрепа“ в ДГ „Звездица“. Липсвал спор, че след прекратяване на трудовия договор, на ищцата било изплатено посоченото в заповедта обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 31, ал. 1, т. 6 от КТД № Д01-269/06.12.2022 г., в размер на две брутни работни заплати, или сумата от 2449,20 лв. Според чл. 31, ал. 1, т. 6 от КТД за системата на предучилищното и училищно образование № Д01-269/06.12.2022 г. /в сила от 26.11.2022 г. и действал към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата/, сключен между Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, на основание чл.222, ал.3 от КТ - на работниците и служителите, които са работили при същия работодател по - малко от 10 години от трудовия му стаж се изплаща обезщетение от 2 брутни работни заплати. В чл.5 от същия КТД било посочено, че с КТД на равнище по-ниско от отраслово могат да се договарят само по- благоприятни условия от установеното в договора.

Не бил спорно между страните и сключването на КТД за [община] на 24.06.2022 г. /със срок на действие две години от датата на подписването му, т.е. до 24.06.2024 г./ между [община] и Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/, Синдиката на българските учители към Конфедерация на независимите синдикати в България и Регионалния синдикат „Образование“ към Конфедерация на труда „Подкрепа“, в чл. 21 от който било предвидено при прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 1 - 3 работодателите да изплатят на работника/служителя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от три месеца, ако същият остане без работа, както и да изплатят на основание чл. 222, ал. 3 от КТ - 11 БРЗ за педагогическия персонал и 3

8,5 БРЗ за непедагогическия персонал. На посочената разпоредба била основана и претенцията на ищцата по делото.

За да приеме, че искът е основателен, и че на ищцата се дължи доплащане от още 6,5 БРЗ /към вече изплатените от работодателя 2 БРЗ/, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 228, ал. 2 от КТ, предвиждаща че размерите на обезщетенията по чл. 215, чл. 218, чл.

222 и чл. 225 от Кодекса на труда се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по- големи размери.

Приел е, че в конкретния случай с КТД от 24.06.2022 г. сключен с [община], са уговорени по-високи размери на обезщетенията за пенсиониране /каквато законова възможност била изрично предвидена в закона/, без ограничения в зависимост от придобития трудов стаж на лицата имащи право да ги получат. Съгласно чл. 57, ал.1 КТ този КТД имал пряко действие по отношение на ищцата, като член на синдикална организация, която е страна по договора.

Съгласието относно размера и условията за получаване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ било договорено с КТД от 24.06.2022 г. на общинско ниво, което гарантирало, включително и чрез съдебна защита, изплащането на уреденото с него обезщетение. При брутната работна заплата на ищцата в размер на 1224,60 лв., искът се явявал основателен и доказан да предявения с исковата молба размер - 7959,90 лв.

За неоснователни са приети възраженията на ответника за нищожност на разпоредбата на чл. 21 ал. 2 от КТД за [община] от 24.06.2022 г. Посочено е, че съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗПУО детската градина е институция в системата на предучилищното и училищното образование, като според чл. 35, ал. 1 от ЗПУО, детските градини са общински или частни, като по изключение може да се създават и държавни детски градини /чл. 35, ал. 2 ЗПУА/. По аргумент от чл. 29, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 1 ЗПУО, общинските детски градини са юридически лица и съгласно чл. 52, ал. 2 от ЗУПО се финансират от бюджета на общината, т.е. Детска градина “З.“ била общинска институция в системата на предучилищното образование и като такава се финансирала от бюджета на [община]. С оглед изложеното е прието, че [община], като първостепенен разпоредител с бюджетни средства /чл. 11 ал. 3 от Закон за публичните финанси/ за финансирана от общинския бюджет дейност „предучилищно и училищно образование“, на основание чл. 51в, ал.1 от Кодекса на труда, е имала право да сключи КТД за заетите във финансираните от общинския бюджет образователни институции - общински детски градини, училища и обслужващи звена /ЦПЛР и ЦСОП/. Прието е също, че чл. 21 ал.

2 от КТД не противоречи на разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ. Последната била диспозитивна с императивен минимум на размера на обезщетението, като разпоредбата на чл. 228, ал. 2 КТ допускала въвеждане от работодателя на друг начин за формиране на обезщетенията, който не можело да е по-малко благоприятен за правоимащия. Това следвало и от чл. 50, ал. 2 КТ /според който КТД не може да съдържа клаузи, които са понеблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан/. В съответствие с разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от КТ /съгласно която с колективния трудов договор се уреждали въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона/, в КТД от 24.06.2022 г. бил уговорен по-висок размер на 4 обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ.