Решение № 9493 от 05.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9493 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20211110127149 по описа за 2021 година

С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил срещу ответника Т.

Д. кумулативно обективно съединени искове по реда на чл. 422 от ГПК, както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1038,79 лв. - представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – гр. София, ул.“Кочо Честименски“ № 76 , ет. 6, ап. 605, за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 19.02.2020г. до окончателното ѝ изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 174,71 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1038,79 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2017 г. до 12.02.2020г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 45,54 лв. – представляващо възнагражедние за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – гр. София, ул.“Кочо Честименски“ № 76 , ет. 6, ап. 605, за периода 01.01.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 19.02.2020г. до окончателното ѝ изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 7,95 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 45,54 лв. за периода 03.03.2017 г. до 12.02.2020г.

Ищецът посочва, че между страните е налице действително облигационно отношение, по силата на което е изпълнил задължението за доставяне на топлинна енергия, а ответника не е заплащал дължимата цена. Моли иска да бъде уважен и присъдени направените по делото разноски в настоящото производство.

1

В законоустановения срок е депозиран отговор от Т. Д. Д. чрез особения му представител И. Г., с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Счита, че не са били представени по заповедното производство в едномесечния срок по чл. 415, ал. 5 ГПК доказателства за предявяване на иска. Сочи, че Д. не е купувач на топлинна енергия.

Твърди, че Д. не е собственик на топлоснабдения имот за процесния период. Посочва, че в апартамента няма инсталирано отоплително тяло и за него не е извършен реален отчет на уред за дялово разпределение. Навежда доводи, че общите условия не са приложими за процесния период и по отношение на Т. Д.. Поддържа, че срока на договора между ФДР „Техем сървисис“ ЕООД и етажната собственост е изтекъл. Навежда доводи за наличието на неравноправни клаузи в договор с потребител. Навежда доводи за изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че предявеният иск е допустим, тъй като преписа от разпореждането, с което съдът указва да бъде предявен иска по чл. 422 ГПК е получено на 16.04.2021г.

Исковата молба е депозирана на 17.05.2021г. в срока по чл. 415 ГПК, тъй като 17.05.2021г. е първият присъствен ден след 16.05.2021г., съгласно чл.60, ал. 6 ГПК. В същия срок са представени доказателства за предявяване на иска по заповедното производство.

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Спорно между страните е обстоятелството дали между ответникът и “Топлофикация София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която той да има качеството на потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на 2 ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

От Нотариален акт № 65 от 05.06.2020г. е видно, че Т. Д. е придобил процесния имот от праводателя си Весела Бориславова. Няма данни след въпросната дата имотът да е бил прехвърлен на трето лице.

Следователно е доказано, че за процесния период ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.“Кочо Честименски“ № 76 , ет. 6, ап. 605.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2002г., публикувани във вестник „Новинар”, бр. от 23.05.2002г., от 2005г. - публикувани „Пари”, бр. от 23.12.2005г., 2008г. – в. „Дневник”, о чл.69 от ОУ от 2014г. в сила от 12.03.2014г., ОУ от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват.

Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

С оглед горното неоснователно е възражението, че за процесния период от 01.07.2016 г. до 30.04.2019 г. са действали други общи условия, доколкото, както се спомена, ОУ от 2016г са били одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР и са започнали да действат на 01.07.2016г., която дата се явява начало на процесния период. Неотносимо е дали ответника към въпросната дата е пребивавал постоянно в кралство Испания, каквото оплакване въвежда особеният му представител.

Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да 3 заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2008г., чл.31 т.2 от ОУ от 2014г., идентична и разпоредбата в ОУ от 2016г. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/, Наредба №2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08-2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот след взето решение на проведено общо събрание, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач – протокол от общо събрание на ЕС от 24.09.2001г. – л.20 и сл., договор между етажните собственици и третото лице помагач от 10.10.2000г./ действително 2001г./ – л.18 от делото за възлагане извършване на услугата дялово разпределение, като договора е сключен за 3 календарни години.

Именно упълномощените представители на етажните собственици са сключили договор с третото лице помагач за предоставяне на услугата „топлинно счетоводство”, съответно споразумителен протокол между ищеца и етажните собственици, че последните 4 като потребители на ТЕ /топлинна енергия/ от ищеца като доставчик, остойностяването на отчетената от топломера в абонатната станция ТЕ да се извършва от „Топлофикация-София” ЕАД на база предоставени данни от третото лице помагач.

Съдът намира направеното оспорване на протокол от ОС и сключен договор за извършване на услугата за дялово разпределение с третото лице помагач за преклудирано, доколкото не е използван механизмът съгласно ПУРНЕС /отм./, поради което и към настоящия момент, ответникът е обвързан от същия.

По делото не е представен последващ договор между етажните съсобственици и третото лице помагач и за останалата част от процесния период, нито за периода след 2004г. и действително в действащите към 2008г., 2014г. и към настоящия момент нормативни актове - ЗЕ и Наредбите за топлоснабдяване, не е предвидено автоматично продължаване действието на договора за дялово разпределение между етажните съсобственици и съответното регистрирано към настоящия момент по чл.139 а от ЗЕ лице. В този случай обаче както по ЗЕ /отм./ и Наредба №2 за топлоснабдяването /отм./, така и в сега действащия ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е предвиден ред за отчитане на доставената и потребена от етажните съсобственици топлинна енергия, защото поради тяхното поведение в разрез със задължението им да сключат такъв договор след като срока на действие на предходния е изтекъл и съответно същия е прекратил действието си, не може да се счете, че същите нямат задължението да заплащат потребената енергия /чл.58 от Наредба №2 – отм. и чл.61 от Наредба № 16-334/07/ т.е. в този случай доставчикът на топлинна енергия е длъжен да отчита само потребените количества топлоенергия по реда предвиден в чл.61 ал.3 от Наредба № 16-334/07г./съотв. чл.58 ал.5 вр. ал.3 т. 2 от Наредба №2-отм./ т.е. във всички случаи е предвиден механизъм на изчисляване на потребената топлинна.